Определение № 13757 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13757 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504044 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 77901/12.03.2026 г., подадена от К. Д. Т. срещу определение № 7769/24.02.2026 г., постановено по гр.д. № 41 300/2025 г. на СРС, ГО, 40 състав, с което е частично уважена молбата на насрещната страна З.С. Д. вх. № 27088/29.01.2026 г. за изменение в частта относно разноските на решението по делото, като са намалени дължимите на К. Д. Т. разноски от 2 709,05 лв. на 1 853,93 лв.

В жалбата се навеждат твърдения, че постановеният акт е неправилен и необоснован. Поддържа се, че за оказаната правна помощ по заповедното дело, изразяваща се в подаване на възражение, са дължими 1 026,15 лв., пропорционално на претендираните съгласно списък по чл. 80 ГПК общо 1 200 лв. с вкл. ДДС възнаграждение. Позовава се на чл. 78, ал. 5 ГПК, ред ДВ бр. 17/13.02.2026 г., понеже претендираното от насрещната страна /ищеца и заявител/ възнаграждение за подаване на заявлението е в размер на 1 087,35 лв. Моли определението да бъде отменено, а разноските да останат в размер на 2 709,05 лв. / сбор от 1 026,15 лв. за заповедното производство и от 1 682,90 лв. за исковото производство/.

Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна /заявител и ищец / З.С. Д. от 03.04.2026 г. Излага, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV E въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя и ответника по жалбата, приема следното.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Налице е валидно сезиране с искане за преразглеждане на въпроса за отговорността за разноските.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните.

Производството по гр.д. № 41 300/2025 г. на СРС, ГО, 40 състав е образувано по предявен иск по чл. 422 ГПК от З.С. Д. срещу К. Д. Т. за сумата от 13 746,70 лв. Искът е уважен до размера от 1 991,45 лв., а за горницата над тази сума до 13 746,70 лв. искът е отхвърлен.

Така и на двете страни по спора се дължат разноски. Предмет на искането по чл.

248 ГПК са били разноските, дължими от ищеца в полза на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Ищецът З.С. Д. с молба вх. № 27088/29.01.2026 г. на осн. чл. 248 ГПК е поискал изменение на решението в частта относно разноските. Молбата му е уважена частично и определението на СРС по чл. 248 ГПК се обжалва от ответника – страната, разноските в полза на която са намалени по размер.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по иска К. Д. Т. е претендирал, като следва: сумата от 1 200 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство / за подаване на възражение/, както и сумата от 1 968 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство. Не е спорно, а и се установява, че така посочените възнаграждения са заплатени по банкова сметка, посочена в договорите за правна защита и съдействие.

С решение № 663/13.01.2026 г. по гр.д. № 41 300/2025 г. на СРС, ГО, 40 състав искът е уважен до размера от 1 991,45 лв., а за горницата над тази сума до 13 746,70 лв. искът е отхвърлен. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът З.С. Д. е осъден да заплати на ответника К. Д. Т. сумата от общо 2 709,05 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Тази сума представлява сбор от 1 026,15 лв. възнаграждение по заповедното производство и 1 682,90 лв. възнаграждение за исковото производство. СРС е приел, че за заповедното производство на ответника /длъжник/ са дължими 1 200 лв. с вкл.

ДДС адвокатско възнаграждение, а за исковото 1 968 лв. с вкл. ДДС. От тези суми съразмерно с отхвърлената част от исковете са присъдени 1 026,15 лв. възнаграждение по заповедното производство и 1 682,90 лв. възнаграждение за исковото производство, общо 2 709,05 лв.

Ищецът З.С. Д. с молба вх. № 27088/29.01.2026 г. на осн. чл. 248 ГПК е поискал изменение на решението в частта относно разноските, като разноските за заповедното производство се намалят до 50 лв., а за исковото – до 400 лв.

С обжалваното определение съдът е приел, че за заповедното производство, предвид че ответникът е подал възражение, което не е задължително да е мотивирано, следва да се определят 200 лв., от които са дължими 171,03 лв. /вместо първоначално определените 1 026,15 лв./. Адвокатското възнаграждение за исковото производство от 1 682,90 лв. не е намалено поради това, че насрещната страна /ищецът/ претендира за исковото производство сума в сходен размер.

Така на ответника К. Д. Т. са присъдени общо 1 853,93 лв. /=171,03 лв. за заповедното производство + 1 682,90 лв. за исковото такова/.

Подадена е частна жалба от ответника / страната, разноските в полза на която са намалени/. Ответникът К. Д. Т. има право да обжалва определението единствено в частта, с която разноските за адвокатско възнаграждение за заповедното производство в негова полза са намалени от 1 026,15 лв. на 171,03 лв.

Жалбата е неоснователна. Изложените в жалбата оплаквания касаят въпроса за правото на разноски на длъжника в заповедното производство. Заповедното 2 производство има за цел да установи не дали едно вземане съществува, а доколко същото е спорно. С оглед на това то е изключително формализирано – развива се изцяло в писмена форма, като се използват стандартни, утвърдени образци за волеизявленията на съда и страните, включително и на възражението, чиято цел е бърз и облекчен ред за реализация на правата на страните. Следователно за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение не се изискват специфични знания и умения, които да налагат съдействие от специалист. Въпреки това, законът не ограничава възможността на длъжника /ако има желание/ да ангажира адвокат, който да мотивира възражението му, но сторените за това разноски следва да останат за негова сметка - не следва да се възлагат в тежест на противната страна. Това е така, защото законът му е предоставил възможност да се защити пълноценно и без да ангажира адвокат, а именно като попълни и подаде възражение по образец, който му е връчен със заповедта.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че подадената частна жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. В случая са определени 171,03 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ в заповедното пр-во, а положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано поради липса на жалба от насрещната страна. Поради това определението следва да бъде потвърдено. Не следва да бъде увеличаван размерът на възнаграждението.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖ Д А ВА определение № 7769/24.02.2026 г., постановено по гр.д. № 41 300/2025 г. на СРС, ГО, 40 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4