Решение № 231 от 01.07.2024, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 451/2023
- Вид
- Решение № 231
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 16.08.2024
- Състав
- Андрей Георгиев Андреев
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.241 · Граждански процесуален кодекс
- чл.241, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 231 гр. гр. Димитровград, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Теодора Г. Димитрова като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20235610100451 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.19, ал.4, чл.21, ал.1, чл.33, ал.1 ЗПК, а насрещната искова претенция е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и при евентуалност по чл.55, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ - Р. Г. Д. от гр.Д. твърди, че сключил с ответното дружество Договор за паричен заем № 484158 от 16.06.2020 г., по силата на който следвало да върне сумата от 516,16 лева, при сума на получаване 500 лева. съгласно чл.5.6 от договора за потребителски кредит – при непредставяне на обезпечение в срок, ищецът следвало да плати неустойка в размер на 98,50 лева. Размерът на неустойка бил индивидуално определен за всеки кредитополучател и бил изрично посочен в Приложение № 1 към договора за кредит и погасителния план. Посочва, че в тази връзка на ищеца била начислена неустойка в размер на 98,50 лева. Счита клаузата, въз основа на която била начислена неустойка за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, сключена при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 ЗПК, чл.21, ал.1 и чл.33, ал.1 ЗПК. Излага съображения за това.
Моли след установяване на изложеното, да се постанови решение и да се приеме, че клаузата на чл.5.6 от договор за потребителски кредит № 484158/16.06.2022 г., нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.19, ал.4, чл.21, ал.1 чл. 33, ал.1 ЗПК.
Претендира деловодни разноски. Подава отговор на насрещния иск и при евентуалното му уважаване прави искане за разсрочване на изпълнението на осн. чл.241 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ - „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД София подава отговор. Счита иска за недопустим, неоснователен и недоказан. Намира иска за недопустим поради това, че липсвал правен интерес у ищеца за прогласяване на нищожността на клаузата, касаеща заплащането на неустойка при непредставено обезпечение, тъй като в договора такава клауза действително се съдържала, но нейната приложимост било дерогирана между страните с уговорките по Приложение № 2 към договора. Моли за 1 прекратяване на производството в тази част. Евентуално излага съображения за неоснователност на иска. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на деловодни разноски. Представя писмени доказателства. Предявява насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД – за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумите: 500 лева – главница, ведно със законната лихва от подаване на иска, 16,66 лева – възнаградителна лихва и 47,22 лева – обезщетение за забава. При условията на евентуалност претендира заплащане на главницата от 500 лева – с която ответникът се обогатил неоснователно за негова сметка.
Съдът след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.06.2022 г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД и ищеца Р. Г. Д. от гр.Д. е сключен Договор за потребителски кредит № 484158, по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 500 лева, срок на погасяване 16.07.2022 г., размер на погасителната вноска 566,66 лева, лазмер на погасителната вноска без одобрено обезпечение 665,16 лева, 1 бр. погасителна вноска, начин на усвояване – чрез системата на „Изи пей“ АД, общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задължениета – 516,66 лева, ГПР – 49%.
В раздел V от Договора – обезпечение по кредита, е посочено, че в срок до края на следващия ден, считано от датата на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят се задължава да учреди обезпечение съгласно договора – условия посочени в т.5.2. – 5.6 - Поръчителство на поръчителство да две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора от дължимата главница и лихва, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване, съответно – осигуряване на двама поръчители, които да отговарят на посочени условия – нетен доход 1500 лева, над 20-години, по безсрочен договор, не по-малко от 5 години тр. стаж и др.
Съгл. т.56 от договора при неосигуряване/непредставяне на обезпечение в посочените срокове по договора и ОУ, кредитополучателят дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е представено обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към договора за кредит и погасителния план, като неустойката се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
Уговорено е при забава – законна лихва за забава върху неплатената сума за времето на забавата – по чл.86, ал.2 ЗЗД в размер съгласно ПМС № 426 от 18.12. 2014 г.
Приложен е погасителен план в който, съгласно колона 6 е посочена „Неустойка в случай на непредставяне на обезпечение“ от 98,50 лева. и общ размер на погасителната вноска при липса на обезпечение (колона 1+6) - 665,16 лева.
Съгласно Приложение № 2 договорът се сключва при промоционални условия, изразени в следното: В случай, че кредитополучателят не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде прекратено, на кредитополучателя няма да се начислява неустойка за периода дължима при липса на представено обезпечение. Посочено е изрично, че тези промоционални услвия се прилагат са кредитополучатели, които до момента не са сключвали договор за кредит с кредитодателя или на предварително одобрени лоялни клиенти.
В посоченото по-горе Приложение № 1 в колона 5 е посочена такса преференциално обслужване в размер на 50.00 лева. В забележка към погасителния 2 план е посочено, че кредитополучателят заплаща погасителни вноски по договора в размера, посочен в колона 1, но в случай, че не предостави обезпечение в указания в договора срок, дължи сумите по колона № 7 – в т.ч. и 98,50 лева неустойка. Същата съгласно чл.10 от Приложение № 1 е в размер 3,28 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита.
Представена е разписка за извършено плащане от 16.06.2022 г. в полза на ищеца – паричен превод към EasyPay за сумата в размер 500,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съдът намери за безспорно установено, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от 11.06.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 500,00 лева, при посочени условия.
Към този договор за приложими както общите разпоредби на ЗЗД, така и специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
По главния иск:
Ищецът моли за прогласяване на нищожна на неустоечната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 98,50 лева при непредоставяне на обезпечение от страна на потребителя.
Не се оспорва от страна на ищеца получаването на сумата по кредита.
В т.5.1 от договора е уговорено задължение до следващия ден от сключване на договора кредитополучателят да представи обезпечение – поръчителство на две физически лица, отговарящи на определени условия, или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва. В т.5.6 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на съответно обезпечение в уговорения срок.
В Приложение № 1 е посочен размер на погасителната с одобрено обезпечение – 566,66 лева и без одобрено обезпечение 665,16 лева. В т. 8 от Приложение № 1 е посочена „общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита 516,66 лева“, а в т. 12 – „общ размер на всички суми, дължими при неизпълнение – 665,16 лева“. Същевременно в приложения погасителен план е уговорена обща сума за връщане 566,66 лева – размер на вноската, включваща главница, лехва от 16,66 лева и такса преференциално обслужване 50,00 лева, а в забележката е посочено, че ако не се представи обезпечение в указания срок, се дължат сумите по колона № 7 – т.е. общо 665,16 лева.
В тази връзка съдът намира за неоснователен основния довод на ответника за неоснователност на претенцията – че такава не е начислявана, тъй като било подписано Приложение № 2 към договора. Няма доказателства за подписване на такова споразумение, доколкото в т.8.5 от Договора са посочени приложимите документи, а такова приложение № 2 не е между тях.
Доколкото соченото обстоятелство не се признава от ищеца, а в представените документи и общи условия липсва процедура за приемането на условията по други приложения към договора, извън конкретно визираните в Общите условия, съдът намира, че Клаузите на Приложение № 2 не обвързват страните по договора, не са изменили съдържанието на правоотношението, респ. не са източник на права и задължения по договора.
3
Дължимите от ответника плащания съгласно договора са посочени в Погасителния план, като в същия липсва каквото и да е отбелязване за недължимост на посочената неустойка при непредоставяне на обезпечение, а от друга страна за прилагането на тези промоционални условия в самото приложение изрично е посочено, че се прилагат по отношение на две категории кредитополучатели, а същевременно не се въвеждат твърдения за това, дали този кредитополучател спада към някоя от тези категории.
Тази клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение в посочения срок, съдът намира за недействителна.
Същата заобикаля закона – чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции.
Недействителността на тази част от договора обаче не се отразява върху действителността на целия договор за кредит. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен – и на добрите нрави. Учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора, че при липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника, неговият интерес ще бъде удовлетворен при принудителното осъществяване на дължимата престация. Задължението за учредяване на обезпечение има изцяло вторичен характер и не се отразява върху основното задължение на заемополучателя – да върне заетата сума. Само по себе си непредставянето на обезпечение не води до претъпяването на вреди за кредитора, който следва да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита (арг. чл. 16 ЗПК). При договора за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за ползването на заемната сума и направените разходи по събиране. Уговорената с договора неустойка в случая не обезпечава възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен характер. От неизпълнението на пое-тото от ответника задължение за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда, която да подлежи на обезвреда чрез включване на клауза за договорна неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и уговореното възнаграждение за ползването й, кредиторът, с оглед чл. 133 от ЗЗД, има право да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение. В случая неустойката не е уговорена с оглед възможните вреди от неизпълнението, а дължимостта й е предвидена кумулативно и независимо от изпълнението на основното парично задължение на кредитополучателя – независимо от обстоятелството дали изобщо е налице неизпълнение по договора от кредитополучателя.
Поради изложените съображения, освен заобикалянето на императивни пра-вила на закона, уговорената такса излиза и извън пределите на нравствената допустимост, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на кредитодателя и значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и не съответства на изискването за добросъвестност, справедливост и еквивалентност на 4 престациите.