Решение № 2695 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2695 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110208108 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Е. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332000181/23.01.2025 г. издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 500 лева по чл. 177, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба от адв. Л. се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП и неправилно установена фактическа обстановка, поради което се претендира отмяната на НП. В жалбата се оспорва изводът на наказващия орган, че тежкотоварното МПС е пътувало транзит по забранения пътен участък, като се представят доказателства, че МПС е местодомувало на адрес в с. Владая. Жалбоподателят намира още, че в АУАН и НП липсва ясно описание на вмененото му нарушение, доколкото липсва конкретизация на предложението на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, което се твърди да е нарушено. Алтернативно се претендира и за отмяна на НП поради маловажност на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят Н., редовно призован, не се явява лично, като същият се представлява от адв. В. Л., който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения, адв. Л. моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е преминавал транзитно през пътния участък и съответно забраната за навлизане в него не е важала за това МПС. допълва, че жалбоподателят не е извършил нарушението виновно, защото е бил убеден, че тъй като товарното МПС има правото да местодомува в с. Владая, забраната за транзитно преминаване през участъка, не важи за него. Моли при отмяна на НП да му бъдат присъдени разноски по реда на чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Административнонаказващият орган – началник група в отдел „Пътна полиция”, 1

СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са изпратени писмени бележки с доводи за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2025 г. около 01:14 ч. в Столична община, извън населено място, по общински път София-Владая-Перник, с посока на движение от гр. София, през с. Владая, към гр.

Перник, жалбоподателят Д. Н. управлявал съчленено МПС – влекач марка „Мерцедес”, модел „,,***''” с рег. № ,,***'' и полуремарке с рег. № ,,***'', собственост на неговия работодател ,,***''. Съчлененото МПС било с допустима максимална маса 40 тона.

Дружеството – собственик на МПС било със седалище в с. Мърчаево, а за влекача имало сключен договор за наем на паркомясто в с. Владая и издадена служебна бележка от 19.11.2024 г. от кмета на с. Владая, че МПС с рег. № ,,***'' местодомува на територията на с.

Владая. В случая, товарният автомобил извършвал курс за превоз на товари по маршрут от с. Равно поле към гр. Гоце Делчев и преминавал транзитно през гр. София и процесния участък.

В пътния участък от Околовръстен път на гр. София до изхода на с. Владая посока Перник било забранено транзитното движение на товарни МПС с маса над 15 тона, като на кръстовището на Околовръстен път с бул. Цар Борис III в началото на пътния участък в посока гр. Перник, бил поставен знак В18 „Забранено влизането на товарни автомобили с допустима максимална маса над 15 тона“ и допълнителна указателна табела Т17, указваща, че забраната важи за транзитно преминаващи автомобили. Такива табели били разположени и по протежението на пътния участък към с. Владая.

По същото време, на КПП Владая, на общински път I-6, София-Владая-Перник се намирал патрул на ОПП СДВР, част от екипа бил и св. Е. В. – младши автоконтрольор в ОПП СДВР. Св. В. забелязал движението на тежкотоварното МПС въпреки забраната за транзитно преминаване през участъка. Но преди да достигне пункта, жалбоподателят се отклонил в ляво и завил към с. Владая. Св. В. и неговия колега Д.А. се усъмнили, че камионът преминава през с. Владая единствено, за да избегне проверката им и бързо се изместили с патрулния автомобил на изхода на с. Владая, посока гр. Перник, до бензиностанция Авиа. Там малко по-късно установили същият товарен автомобил с влекач марка „Мерцедес”, с рег. № ,,***'', управляван от жалбоподателя Н., да излиза от с. Владая, в посока гр. Перник. Затова те спрели жалбоподателя за проверка и установили самоличността му по представените лични документи. Св. В. преценил, че водачът Н. е нарушил забраната за транзитно преминаване на товарни МПС с маса над 15 тона по общински път София-Владая-Перник, като навлязъл след знака, забраняващ това.

Въз основа на така установеното, св. Е. М. В. – на длъжност младши автоконтрольор при ОПП СДВР съставил на жалбоподателя Д. Н. АУАН № 3358748/04.01.2025 г. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетел - очевидец на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. В акта нарушението на чл.

6, т. 1 от ЗДвП е описано като нарушаване /управление в зоната на действие/ на знак В18 – 15 тона, като е уточнено, че водачът е управлявал МПС с допустима маса от 40 тона и е навлязъл след знак, забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените.

Жалбоподателят изложил възражения срещу акта, като написал, че камионът местодомува в с. Владая и не е преминавал транзит. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са депозирани „възражения“ макар и не от жалбоподателя, а от управителя на дружеството – негов работодател, св. Р. М., към което приложил договор за наем на паркомясто в с. Владая и служебната бележка от кмета на с. Владая за местодомуване на МПС. Според изложеното във възражението, това давало правото на водача на товарното МПС да преминава през процесния пътен участък.

2

При пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, след като приел за неоснователно така подаденото „възражение“, на 23.01.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на група към отдел „Пътна полиция” при СДВР. Нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП било описано като навлизане след знак забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените.

Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 05.05.2025 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 19.05.2025 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Е. В. и донякъде от св. Р. М., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля В., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни. Св. В. си спомня подробности за случая, като потвърждава, че камионът се е движил от гр. София към с. Владая и наближавайки КПП Владая е отбил към селото, но само минути по-късно е излязъл от другия му край, в посока гр. Перник. Той потвърждава и представянето му на служебна бележка за местодомуване на МПС в с. Владая, чието правно значение съдът ще обсъди по-късно. Св.

В. посочва и обстоятелства, които се оборват от наличните писмени доказателства, но съдът приема това по-скоро като неумело тълкуване на закона, а не като опит за подвеждане на съдебния състав относно правнорелевантните факти. Противно на заявеното от св. В., че забраната за навлизане в пътния участък важи за всички МПС с допустима маса над 15 тона, на поставения знак в началото на пътния участък ясно е означено, че това се отнася единствено до транзитно преминаващите МПС. това обстоятелство се потвърждава както от представената от защитата снимка на пътния знак, но преди всичко от изисканото писмо от Столична община и схема на организацията на движението в участъка. Именно от писмото и схемата се установява и поставянето на кръстовището на Околовръстен път и бул. Цар Борис III, с посока към с. Владая, пътен знак В4 за забрана на навлизане на МПС с маса над 15 тона и допълнителната табела Т17, указваща, че забраната важи единствено за транзитно движение.

Съдът се довери и на останалите представени писмени доказателства – справка-картон на водача и доказателства за компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Съдът се довери и на представените от жалбоподателя договор за наем и служебна бележка от кмета на с. Владая, но намира, че те удостоверяват единствено правото на процесното товарно МПС да местодомува в с. Владая, където се твърди и да е сервизът на дружеството.

Но това не води до извода, че МПС има правото да преминава транзитно през процесния пътен участък или с. Владая, изпълнявайки товарни превози, а единствено да излиза и влиза в селото, придвижвайки се от и към паркомястото си за престой. Но от показанията на св. В. се установява, че автомобилът единствено е преминал през с. Владая, а не е потеглил оттам или не е престоял в базата значително време, което да позволи извършването на технически преглед или доливане на течности, както твърди доведения от жалбоподателя свидетел.

Преценявайки достоверността на показанията на св. Р. М. /управител на дружеството – работодател на жалбоподателя/, съдът взе предвид и часа на нарушението – 01:14 часа, което прави крайно недостоверно заявеното от св. М., че именно при преминаването на камиона през с. Владая са му предадени документите за превоза, механик е извършил техническата проверка на МПС и му е долята добавката „Ad Blue”. Още повече, че относно добавката и самият свидетел признава, че това доливане се прави веднъж на 3-4 хиляди километра.

Освен това е нелогична и противозаконна описаната практика от свидетеля, че едва след началото на курса, среднощ, при отбиване попът, на водача се предоставят документи за превоза /пътен лист/ и механикът проверява техническата изправност на МПС.

3

Допълнително и св. В. отрича МПС да се е бавило в с. Владая дори описаните от св. М. 10 минути, а сочи, че преминаването през с. Владая е отнело на жалбоподателя около минута.

Именно затова, съдът не кредитора показанията на св. М. в тези им части. Но съдът се довери на показанията на св. М., които на практика разкриват неизгодни за жалбоподателя обстоятелства, а именно, че той е извършвал курс за превоз на товари от с. Равно поле към гр. Гоце Делчев и пътят му е преминавал през гр. София. А именно това потвърждава извода, че преминаването на товарното МПС е било транзитно през път I-6, София-ВладаяПерник.

На практика жалбоподателят, а и св. М. не оспорват обстоятелството, че максималната допустима маса на съчлененото МПС е над 15 тона, а именно 40 тона, както и транзитното преминаване през с. Владая при изпълнение на курс от с. Равно поле към гр. Гоце Делчев, макар да се опитват да го оправдаят с тяхното неправилно тълкуване на правото на МПС на местодомуване.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон.