Решение № 894 от 27.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20225300102886 по описа за 2022 година

Производство по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Н. Б., с ЕГН ********** и адрес- *************************, чрез упълномощените процесуални представители адвокат П. Г. и адвокат Й. С.Ф., с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2.

В исковата молба /уточнена с молба от 29.11.2022г./ са изложени твърдения, че с постановление за привличане на обвиняем по ДП по описа на РУ- Монтана ищецът е привлечен като обвиняем, в съучастие с още две лица, при условията на продължавано престъпление, за това, че в периода от 01.01.2009 г. до 09.03.2012 г. е извършил престъпление по чл. 310, ал.1 вр. с чл.309, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и престъпление по чл.311, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Въз основа на внесен от РП- гр. Монтана обвинителен акт било образувано нохд №47/2017 г. по описа на РС – Монтана. С присъда №13/14.03.2017 г., постановена по това дело, ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Присъдата била протестирана от РПМонтана пред ОС- Монтана, като с окончателно решение от 06.11.2017 г. по внохд №87/2017г. въззивната инстанция изцяло я потвърдила. Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него в продължение на две години незаконосъобразно наказателно производство е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално и психическо страдание, стрес и безпокойство. През цялото това време той се намирал под непрекъснат стрес, изпитвал постоянна тревога, страх, че е обвинен в престъпление, което не е извършил. Повдигнатото и поддържано против него обвинение накърнило доброто му име и авторитета, които бил изградил като дългогодишен **************** на завод 1

„Балкан“АД в гр. Монтана, отразило се негативно на създадените контакти и приятелства, злепоставило го в обществото. Ищецът ограничил контактите си с близки и приятели, нямал желание да разговаря, изпитвал неудобство пред околните. През целия период на наказателното производство ищецът се явявал многократно пред органите на ДП и е участвал в съдебни заседания. Изпитвал непрестанно тревога от това как ще завърши делото, имал нарушения на съня. Само два месеца след оневиняването му, той бил диагностициран с ************** заболяване- ********************/, претърпял спешна операция, при която бил отстранен десният му бъбрек, като лечението му продължава и до настоящия момент. Твърди се, че внезапната и неочаквана промяна в здравословното състояние на ищеца е повлияна от преживените стрес и напрежение, свързани в неоснователното наказателно преследване. Наред с това се посочва, че вследствие воденото против него наказателно производство Б. е претърпял и имуществени вреди в общ размер на 2 200 лв., като от тях 1 000 лв., съставляващи заплатен адвокатски хонорар за защита и представителство по това производство, и 1 200 лв.- направени пътни разходи за 10 пътувания от гр. Пловдив до гр. Монтана.

Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 25 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнатото обвинение, както и сума в общ размер на 2 200 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, като от нея 1 000 лв., съставляващи заплатен адвокатски хонорар за защита и представителство по наказателното производство, и 1 200 лв.- направени пътни разходи, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.11.2017 г.- датата на влизане в сила на присъдата по нохд №47/2017 г. на РС- Монтана до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

Допълнителни съображения по спора са развити в писмени бележки на адв. Г. и адв. Ф.пълномощници на ищеца.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура- Пловдив, е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. На първо място, ответникът заявява, че оправдателният съдебен акт по отношение на ищеца е влязъл в сила на 06.11.2017г., а исковата молба е депозирана на 07.11.2022г., при което вземането за обезщетение за вреди е погасено по давност. На следващо място, ответникът изразява становище, че исковата претенция за неимуществени вреди е недоказана по размер и основание. Сочи, че липсват доказателства за твърдените от ищеца претърпени негативни последици в личностен, здравословен и психологически план. Освен това, оспорва твърдението за наличие на непосредствена причинно- следствена връзка между обвинението, воденото наказателно производство и **************то заболяване на ищеца, диагностицирано след постановяване на оправдателната присъда. Намира претендирания размер на обезщетението за силно завишен и несъобразен с чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика в аналогични случаи. Ответникът възразява и срещу акцесорната претенция за 2 присъждане на лихва от дата 06.11.2017 г., като твърди, че такава се дължи за период не подълъг от три години преди датата на завеждане на иска. Наред с това прави възражение по чл.5 от ЗОДОВ- че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, а алтернативно- моли съдът да приеме, че ищецът виновно сам е допринесъл за твърдяното увреждане. Ответникът възразява и във връзка с направеното в исковата молба искане за присъждане на разноски за адвокат, тъй като същите са завишени, предвид това че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Установява се от приложеното нохд №47/2017г. на Районен съд- Монтана, ведно с ДП № 6/2015г. по описа на ОСлО при ОП- Монтана, че срещу А. Б. първоначално е образувано ДП №48/2013г. за престъпление по чл.203, ал.1 вр. с чл.201 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като същото е отделено от друго ДП /с постановление от 09.01.2015г./, водено срещу ***************** в „Балкан“ АД- Монтана за престъпление по чл.255, ал.1, т.6 от НК. С постановление от 04.11.2013г. ОП- Монтана е постановено образуването на ДП, по което да се проведе разследване срещу Б.. С постановление от 25.11.2014г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №48/2013г. за престъпление чл.203, ал.1 вр. с чл.201 вр. с чл.26, ал.1 от НК- за това, че в периода 01.12.2008 г. до 31.05.2012 г., при условията на продължавано престъпление, като *****************- **************** на „Балкан“АД, присвоил чужди пари и вещи /собственост на „Балкан“АД/ на обща стойност 69 654,02 лв., връчени му в качеството на **************** на дружеството да пази и управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери и случаят се явява особено тежък.

Със същото постановление на ищеца е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 700 лв. На 25.11.2024г. и на 12.12.2014г. Б. е разпитан като обвиняем, като на последно посочената дата му е предявено разследването, за което е съставен протокол. Впоследствие към материалите на ДП са приложени материали по ДП №52/2014г., образувано на 17.12.2014г. и водено против неизвестен извършител за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с чл.202, ал.1, т.1 вр. с чл.309, ал.1 НК вр. с чл.26, ал.1 НК, както и материали по ДП №6/2015г. по описа на ОСлО- ОП Монтана, образувано на 09.01.2015г., водено против ***************** при „Балкан“ АД за престъпление по чл.255, ал.1, т.6 от НК. С постановление от 03.11.2016г. на РП- Монтана Б. е привлечен като обвиняем по ДП №6/2015г. за престъпления по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.311, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК- за това, че за периода от 20.01.2010г. до 30.09.2011г. в гр. Монтана, като ***************** /**************** на „Балкан“ АД/, в кръга на службата си, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с П.К.М. и М.С.Й., съставил и употребил неистински частни документи с невярно съдържание /граждански договори между „Балкан“АД и лица- пенсионери за възлагане дейности/, за да докаже, че съществуват отношения по възлагане на дейности между лицата и „Балкан“АД, посочени в постановлението, както и е съставил официални документи /разходни касови ордери/, в 3 които е удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства. На 28.11.2016г. разследването по ДП №6/2015г. е предявено на обвиняемия, а на 06.12.2016г. е изготвено обвинително заключение за предаване обвиняемия на съд. От РП- Монтана е внесен в РС- Монтана на 10.01.2017г. обвинителен акт, по повод на който е образувано нохд № 47/2017г. С присъда №13/13.03.2017г., постановена по това дело, подсъдимият Б. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.310, ал.1 вр. с чл.309, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 НК, както и по обвинението по чл.311, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК. С протоколно определение от съдебно заседание от 13.03.2017г. съдът е потвърдил взетата по отношение на подсъдимия по досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка“ до влизане на присъдата в сила. Присъдата е протестирана от РП- Монтана и е образувано внохд №57/2017г. на ОС- Монтана. С протоколно определение от проведеното на 15.05.2017г. съдебно заседание производството по делото е прекратено и последното е върнато на РС- Монтана за изпълнение на процедурата по чл.320 и сл. от НПК. В изпълнение на дадените с последно посоченото определение указания е подаден допълнителен протест от РП- Монтана. По образуваното внохд №87/2017г. на ОС- Монтана е постановено решение на 06.11.2017г., с което присъдата на първостепенния съд е потвърдена.

Представена е по делото епикриза, издадена от МБАЛ “*******“ АД, видно от която ищецът Б. е бил на лечение в болничното заведение в периода 14.01.2018г.-25.01.2018г., на 18.01.2018г. е извършена оперативна интервенция- *************** поставена му е диагноза- ******************. С решение №11329/31.01.2018г. на Обща клинична онкологична комисия е определено диспансерно наблюдение по отношение на настоящия ищец.

В хода на производството е прието заключение на допусната съдебно- медицинска експертиза, с вещо лице д-р М. С., чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. В същото се посочва, че не може да се даде категоричен отговор дали силният стрес е способствал за появата на ************** заболяване на А. Б.- ******************. Не са налични данни от колко време е оплакването на ищеца. Туморогенезата е многостъпална и бавна, факторите, които способстват за този процес, се наричат етиологични фактори и могат да бъдат наследствени и ненаследствени, като от последните с най-голяма тежест при това заболяване сатютюнопушене, затлъстяване, хипертония и др. Стресът не фигурира като етиологичен фактор за появата на БКК. Установеният при ищеца карцином се отнася към т. нар. бавнорастящи солидни тумори. Описаният в хистологичен резултат светлоклетъчен ************** е с размери 65/50 мм, което предполага, че нарастването на тумора до този размер се измерва в години.

За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди в резултат на инициираното против него наказателно производство, по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите В.Я.Б..а и Е.Д.Б. /съотв. съпруга и 4 снаха на ищеца/.

Свидетелката В.Б. депозира показания, че през 2012г. съпругът й се пенсионирал, близо 15 години изпълнявал длъжността **************** на „Балкан“- Монтана, вършел работата си с удоволствие, бил справедлив, честен, трудолюбив и всеотдаен човек. След пенсионирането му, срещу него било повдигнато обвинение в извършване на престъпление.