Определение № 745 от 17.08.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 745 гр. Шумен, 17.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500437 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, във вр. с чл. 274 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба подадена от "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. ., п.к. ., р-н ., ж.к. ., ул. . № ., бл. ., вх. ., ет. ., чрез пълномощник адвокат Д. К. П. от адвокатска колегия ., срещу Разпореждане № 7556/17.07.2026 г., постановено по частно гражданско дело № 20263630103644 по описа за 2026 година на Районен съд – Шумен. С обжалваното разпореждане е отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. А. К., ЕГН ********** за сумите: 2 000.00 евро - главница, частично от общо дължима сума в размер на 3810.53 евро, ведно със законната лихва от 17.07.2026 г. до окончателно изплащане на вземането; 2297.02 евро – договорна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 05.05.2026 г.; 759.75 евро – мораторна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 17.07.2026 г. и за сумата 0,90 евро мораторна лихва за периода 23.12.2025 г. до 24.03.2026 г.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Намира, за неправилен извода на съда, че обстоятелството че длъжникът е с регистриран настоящ адрес в чужбина, води до извода, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. Акцентира, че съдът не е направил справка за трудови договори на длъжника на територията на Република България. Излага подробни съображения. Иска се от съда да бъде отменено атакуваното разпореждане и върне делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, относно 1 претендираните със заявлението суми.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Шумен е образувано по заявление на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. А. К., ЕГН ********** за сумите: 2 000.00 евро - главница, частично от общо дължима сума в размер на 3810.53 евро, ведно със законната лихва от 17.07.2026 г. до окончателно изплащане на вземането; 2297.02 евро – договорна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 05.05.2026 г.; 759.75 евро – мораторна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 17.07.2026 г. и за сумата 0,90 евро мораторна лихва за периода 23.12.2025 г. до 24.03.2026 г.

Първоинстанционният съд е разпоредил и да се извърши справка в НБД "Население" за адресната регистрация на длъжника. От същата се установява, че длъжникът е с регистриран на 15.07.2007г. постоянен адрес в обл. ., общ. ., гр. ., ул. . № ., и с регистриран на 09.06.2022г. настоящ адрес в . .

След извършване на преценка на изложените в заявлението обстоятелства и установеното при извършена служебна справка в НБД "Население", първоинстанционния съд е постановил атакувания съдебен акт, с който на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК е отказал издаването на заповед за изпълнение, въз основа на обстоятелството, че длъжникът няма обичайно местопребиваване на Република България, тъй като е с настоящ адрес в ..

Позовал се на тълкуването дадено от СЕС с Решение на Съда (четвърти състав) от 16 май 2024 година по дело C-222/23 („Топлофикация София" ЕАД), според което член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 не допускат национална правна уредба да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2-7 от този регламент. Позовал се и на Решение на Съда на ЕО, III-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C 523/07, както и на Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 251/2016 на III г.о., ВКС.

Настоящият съдебен състав, намира, че обжалваното определение е неправилно, поради следните съображения:

По силата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК липсата на обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република 2

България са основание за отказ срещу този длъжник да бъде уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение (независимо дали такава по чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК).

Под "обичайно местопребиваване" по смисъла на правото на ЕС следва да се разбира, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавачленка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 година по дело c523/07 (Производство, образувано по инициатива на A) (Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus) относно тълкуване на чл. 8, § 1 от Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност); няма основание на понятието "обичайно местопребиваване" да се придава различно значение в другите актове на общностното право от даденото от Съда на ЕО тълкуване, а при действието на чл. 48, ал. 7 КМЧП ("По смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. "). Това значение е приложимо и в българското право. От дадените с посоченото решение на Съда на ЕС, насоки при определяне на обичайното местопребиваване на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал. 7 КМЧП следва, че то представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на съответната държава.

В конкретния случай първоинстанционния съд е приел, че е налице хипотеза, обосноваваща отказ на съда да издаде заповед за изпълнение срещу физическо лице, която се състои в липсата на обичайно местопребиваване на територията на Република България /по чл. 411, ал. 2, т. 5, пр. 1 ГПК/.

Доколкото заповедното производство е едностранно и формално, в тежест на заявителя е да установи както положителните, така и липсата на отрицателните предпоставки за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5, пр. 1 от ГПК заявителят следва да докаже при условията на пълно доказване, че длъжникът има обичайно местопребиваване на територията на Република България на посочения в заявлението адрес.

Основният спорен въпрос, пренесен и в пред настоящата въззивна 3 инстанция е: Съществува ли обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение длъжникът е имал местоживеене на територията на друга държава членка /т.е. липса на обичайно местопребиваване на територията на Република България/.

Относно правомощията на съда да изготвя служебна справка за наличие на трудови договори на длъжника е налице съдебна практика намерила израз в Определение № 255 от 6.03.2025 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 77/2025 г., която настоящият съдебен състав изцяло споделя.

От направената от въззивния съд служебна справка за наличие на трудови договори на длъжника, се установява, че след датата на регистрирането на настоящия му адрес в Германия – 09.06.2022г., длъжникът е бил в трудови правоотношения с ш е с т и м а работодатели –търговски дружества в РБ, като последният му трудов договор, сключен на 18.06.2026г. е действащ и към датата на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

В този смисъл, макар и принципно правилни, доводите на първоинстанционния съд са неприложими към настоящия казус. Макар и да е доказано, че физическото лице-длъжник е с настоящ адрес в чужбина, то в конкретния казус се установи, че същото има обичайно местопребиваване в Република България, поради което неправилно е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 411, ал.2, т.5 ГПК. Вж. и Определение № 1003 от 23.12.2019 г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 682/2019 г., Определение № 972 от 5.06.2017 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 783/2017 г., Определение № 63 от 28.01.2022 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 24/2022 г., Определение № 208 от 25.02.2026 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 820/2025 г.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане трябва да се отмени със следващото от това постановяване да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението парични вземания.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване съгласно т. 8 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ВКС, ОСГТК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 7556/17.07.2026 г., постановено по частно гражданско дело № 20263630103644 по описа за 2026 година на Районен съд – Шумен, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. ., п.к. ., р-н ., ж.к. ., ул. . №., бл. ., вх. ., ет.., срещу длъжника А. А. К., ЕГН 4

**********, с постоянен адрес обл. . общ. ., гр. ., ул. .№ 4, и с настоящ адрес в ., за сумите: 2 000.00 евро - главница, частично от общо дължима сума в размер на 3810.53 евро, ведно със законната лихва от 17.07.2026 г. до окончателно изплащане на вземането; 2297.02 евро – договорна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 05.05.2026 г.; 759.75 евро – мораторна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 17.07.2026 г. и за сумата 0,90 евро мораторна лихва за периода 23.12.2025 г. до 24.03.2026 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5