Решение № 4320 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4320 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И Д. К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110130819 по описа за 2021 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. Р. Д. дължи на „....“ ЕООД сумата от 97.46 лева- задължение по фактури, както следва: фактура с № ....../15.09.2017г., фактура с № ....../15.10.2017г. и фактура с № ....../15.11.2017г., формирано от следните суми: 55.76 лева, представляваща цена на предоставени в периода от 15.08.2017г. до 14.11.2017г. електронни съобщителни услуги по силата на сключен между А. Д. и „.....“ ЕАД Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ...... от 11.05.2017г., както и сумата от 41.70 лева, представляваща сбор от дължими за периода от 15.08.2017г. до 14.11.2017г. лизингови вноски по сключен между А. Д. и „БТК“ ЕАД договор за лизинг от 11.05.2017г. на мобилно устройство GSM Sony ....... XA, които вземания били прехвърлени последователно по силата на договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г. в полза на „......“ ООД, а впоследствие в полза на ищеца „....“ ЕООД, за което парично притезание по ч. гр. дело № 23/2021г. по описа на Районен съд- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между А. Р. Д. и „.....“ ЕАД бил сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ...... от 11.05.2017г., по силата на който в периода от 15.08.2017г. до 14.11.2017г. на ответника била предоставена мобилна услуга за телефонен номер ......... при условията на тарифен план Smart M+ с уговорена в договора абонаментна такса в размер на 19.99 лева на месец. На същата дата между същите лица бил сключен и договор за лизинг на мобилно устройство GSM Sony ....... XA, по силата на който ответникът следвало да заплаща лизингови вноски в размер на по 13.90 лева месечно, чиято обща стойност за процесния период- от 15.08.2017г. до 14.11.2017г., възлизала на сумата от общо 41.70 лева. За потребените услуги и лизингови вноски били издадени фактури с № ....../15.09.2017г., ....../15.10.2017г. и 123644864/15.11.2017г. с падежи съответно на 02.10.2017г., 01.11.2017г. и 02.12.2017г. съобразно уговореното в чл. 29 от общите условия на мобилния оператор, но сумите по тях не били заплатени от потребителя. Кредиторътдоставчик на уговорените електронни съобщителни услуги прехвърлил процесните вземания, произтичащи от договорите с ответника, в полза на „......“ ООД, а последното, от 1 своя страна, продало вземанията си от длъжника в полза на ищеца по силата на сключен с последния договор за цесия от 01.10.2019г. Ищецът поддържа, че доколкото към исковата молба е приложено уведомление за извършените прехвърляния на вземанията от А. Д. по процесните договори, изходящо от „......“ ООД в качеството му на пълномощник на първоначалния цедент „БТК“ ЕАД и на цедент по договора за цесия от 01.10.2019г. и доколкото длъжникът следва да получи същото, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея, следвало да се счете, че последният е надлежно уведомен за цесиите.

Претендира разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 05.05.2022г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. В молбата си от 02.11.2023г. процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 99, ал.

1 ЗЗД за посочената по- горе сума да бъде изцяло уважен.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 205.00 лева, представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата от 205.00 леваразноски за настоящото производство, за които по делото са представени доказателства, че са реално заплатени.

По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че А. Р. Д., ЕГН **********, дължи на „....“ ЕООД, ЕИК ........., сумата от 97.46 лева- задължение по фактури, както следва: фактура с № ....../15.09.2017г., фактура с № ....../15.10.2017г. и фактура с № ....../15.11.2017г., формирано от следните суми: 55.76 лева, представляваща цена на предоставени в периода от 15.08.2017г. до 14.11.2017г. електронни съобщителни услуги по силата на сключен между А. Д. и „.....“ ЕАД Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ...... от 11.05.2017г., както и сумата от 41.70 лева, представляваща сбор от дължими за периода от 15.08.2017г. до 14.11.2017г. лизингови вноски по сключен между А. Д. и „БТК“ ЕАД договор за лизинг от 11.05.2017г. на мобилно устройство GSM Sony ....... XA, които вземания били прехвърлени последователно по силата на договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г. в полза на „......“ ООД, а впоследствие 2 в полза на ищеца „....“ ЕООД, за което парично притезание по ч. гр. дело № 23/2021г. по описа на Районен съд- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА А. Р. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „....“ ЕООД, ЕИК ........., сумата от 205.00 лева, представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата от 205.00 лева- разноски за исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение, а заверен препис от решението да с еизпрати на Районен съд- Монтана, ведно с приложеното по настоящото дело ч. гр. дело № 23/2021г. по описа на Районен съд- Монтана.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3