Решение № 3015 от 26.06.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 3015

Стара Загора, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ канд № 20267240600366 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Стара Загора, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против Решение № 61 от 16.02.2026 г. по АНД № 1687/2025 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 24-2500110 от 23.05.2025 г., издадено от директора на ДИТ Стара Загора.

Оплакванията в жалбата са за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за допуснато съществено процесуално нарушение, поради наличието на непълнота и противоречие при квалифициране на административното нарушение. Твърди, че административнонаказателното обвинение (АНО) е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, при посочване на всички факти и обстоятелства от съставомерен характер съобразно правната [жк], като съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и на издаденото въз основа на него НП съответства на императивните законови изисквания, предвидени в ЗАНН. Поддържа, че не е налице възприетото от въззивния съд като основание за отмяна на НП несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на АНО, водещо до невъзможност санкционираният субект да разбере какво точно нарушение му е вменено и съответно да организира адекватно защитата си. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и по подробни изложени съображения в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП, за което излага подробни съображения.

Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт, е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД [населено място] срещу НП № 24-2500110 от 23.05.2025 г., издадено от директора на ДИТ Стара Загора въз основа на съставен АУАН № 24-2500110 от 24.04.2025г., с което на основание чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ. От фактическа страна АНО се основава на това, че при извършена проверка на 01.04.2025 г., 14.04.2025 г. и 24.04.2025 г. по документи в ДИТ Стара Загора е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД в качеството си на работодател е приел гражданин на трета държава (Република Турция) – Ф. Ш., [ЛНЧ], продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), да предоставя за него работна сила в [населено място] към 31.12.2024 г., без на Ф. Ш. да е разрешен достъп до пазара на труда.

В НП изрично са цитирани доказателствата в подкрепа на АНО: трудов договор № 00000145 от 14.09.2023 г. и допълнително споразумение към него № 00000194 от 31.12.2024 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; длъжностна характеристика и карта за предварителен медицински преглед на Ф. Ш.; Разрешение за пребиваване № RА0294738; заповеди за командировка № 01 от 20.12.2024 г., № 02 от 28.01.2025 г. и № 3 от 25.02.2025 г.; разчетно-платежни ведомости за м. януари и м. февруари 2025 г.; писма до и от ОД на МВР Стара Загора; писма до и от Агенция по заетостта; Протокол за извършена проверка от 24.04.2025 г.

Старозагорският районен съд е обсъдил всяко едно писмено доказателство съвместно със свидетелските показания, като е приел, че описаните в АУАН и НП съставомерни факти и обстоятелства са доказани и обуславят извършването на административно нарушение по чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, но същевременно – че е налице несъответствие в АУАН и НП между описаното нарушение и правната му квалификация (нарушената законова разпоредба – чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ), от една страна, и санкционната норма (чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ), въз основа на която е наложено административното наказание на работодателя, от друга страна. Не била определена вярно и датата на извършване на деянието, тъй като разрешението за пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ е било издадено на 09.09.2024 г., т. е. няколко дни преди твърдяното сключване на трудовия договор, като нямало данни преди това по отношение на чужденеца да е било издавано друго разрешение за пребиваване, поради което, ако е било извършено нарушение, то е било извършено най-рано на 09.09.2024 г. По тези съображения НП е отменено, като незаконосъобразно на процесуално основание.

Решението на Старозагорския районен съд е неправилно.

Не се споделя извода на въззивния съд, че не е налице изискуемия се конекситет между фактическото обвинение на АНО (от гл. т. на фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние – „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД в качеството си на работодател е приел гражданин на трета държава - Република Турция, а именно Ф. Ш. с [ЛНЧ], който продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, да предоставя за него работна сила в [населено място] към 31.12.2024 г., без на Ф. Ш. да е разрешен достъп до пазара на труда) и неговата правна квалификация (от гл. т. на посочената като нарушена законова разпоредба – чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, и приложената санкционна норма на чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ). Неправилна е тезата, че работодателят не е субект на забраната по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, въпреки предвидената в чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ отговорност на работодателя за неспазването й. Ако е вярно, че забранителната норма на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ не следва да се спазва от работодателите, то тогава същите не могат да бъдат субект и на административното нарушение по чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ. Забраната на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ се отнася до всички участници на пазара на труда, основните от които са лицата, наемащи работна сила, и тези, които я предоставят. Противното тълкуване би обезсмислило съществуването на самата забрана. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 6 от ЗТМТМ, според която трудовите и осигурителните отношения на работниците – граждани на трети държави, наемани от местни работодатели, както и на извършващите дейност на свободна практика се уреждат при условията и по реда на българското трудово и осигурително законодателство, което означава и при спазване на ЗТМТМ, който урежда достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика. Условията и редът за предоставяне и подновяване на достъпа до пазара на труда за граждани на трети държави се определя със ЗЧРБ – чл. 7, ал. 5 от ЗТМТМ. Ето защо всеки работодател под страх от административнонаказателна отговорност, предвидена в чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ е длъжен да се увери, че към всеки един момент на приемане на работната сила спазва забраните на ЗТМТМ. Следователно при правилно приложение на материалния закон административнонаказващия орган е отправил обвинение към работодателя за извършено нарушение на забраната по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, чрез следното деяние – приемане към 31.12.2024 г. на чужденец – гражданин на трета държава да предоставя работната си сила, без да има право на достъп до пазара на труда, поради статута си на дългосрочно пребиваващ в страната чужденец, разрешен при условията на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, според която разпоредба дългосрочното пребиваване е разрешено, поради придобито право на пенсия, съгласно националното ни законодателство или това на държавата по произход, съответно на друга държава и кумулативното изискване да разполагат с достатъчно средства за издръжка, т. е. поради доказана липса на необходимост да работят в страната, за да се издържат. Всеки работодател под страх от административно наказателна отговорност, предвидена в чл.75а ал.5 вр. с ал.2 от ЗТМТМ е длъжен да се увери, че към всеки един момент на приемане на работната сила спазва забраните на ЗТМТМ.

Не се споделя и извода на Старозагорския районен съд за наличието на непълнота в съставения АУАН относно правната квалификация на извършеното от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД административно нарушение. В АУАН като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, съгласно която право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19, 20 и 23 от ЗЧРБ. Действително по аргумент от чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗТМТМ, субект на административното нарушение при нарушаване на забраната по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, може да бъде както работодателят, така и работникът, но противно на приетото от въззивния съд, с посочването в АУАН като нарушена единствено на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, без да е посочена приложимата санкционна разпоредба на чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ, не е налице непълнота в правна [жк], тъй като актосъставителят няма задължение да определя и посочва приложимата санкционна норма – това е задължение на наказващия орган.

За формираните правни изводи районният съд се е позовал на Решение № 936 от 18.03.2024 г., постановено по КАНД № 337/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С последното е отменено НП на директора на ДИТ Стара Загора, поради това, че деянието по предоставяне на работна сила от чужденец, без право на достъп до пазара на труда, е квалифицирано едновременно като нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, вместо като нарушаващо забраната по чл. 8, ал. 1, т. 2 от същия закон, обявено за наказуемо по чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ с предвиденото в чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ административно наказание. В случая отмененото от въззивния съд НП е съобразено именно с цитираното решение на Административен съд Стара Загора, в мотивите на което е прието, че с наемането на работа на чужденец – гражданин на трета държава с разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, работодателят „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е нарушил чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ и съответно е осъществил състав на административно нарушение по чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ (предвиждащ налагане на административна санкция на работодател, приел предоставяне на работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда).

Разпечатката съдържа 26 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a0a9e9e-220a-4342-9c25-443a0be1e286