Решение № 321 от 28.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1348/2025
- Вид
- Решение № 321
- Подписан
- 28.04.2025
- В сила
- 28.04.2025
- Състав
- Николай Николов, Силвия Борисова Русева, Василена Петрова Мидова
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 321 гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Николов
Членове:
Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601348 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 11.03.2024г., постановена по НОХД №18472/2019г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 131 състав, първостепенният съд е признал подсъдимия Д. И. П. за виновен в това, че на 30.05.2018г., около 16.20 часа в гр. София, ж.к.“*********, пред сградата на Дирекция „Социално подпомагане - Сердика“ отнел чужда движима вещ сумата от 5 /пет/ лева в брой от владението на К. Д. Д. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - блъснал Д. на земята и докато била паднала взел портмонето й, което било изпаднало от дамската й чанта, отворил го и от него взел визираната сума, като го е осъдил за престъпление по чл.198, ал. 1 НК, за което му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от пет години.
С обжалвания акт подс. Д. И. П. е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Със същата присъда подсъдимият Д. И. П. е признат за невиновен в това, че на 21.08.2018г., около 14:30 часа, в гр София, ж.к „Люлин”, на спирка на масовия градски транспорт по линия на тролей № 82, в близост до кръстовището на бул. „Добринова скала” и бул. „Захари Стоянов” отнел чужди движими вещи - 1/един/ брой дамска чанта от изкуствена кожа с надпис 1
„Fratelli”, черна на цвят на стойност 7.50 лв.; 1/един/ брой калъфче за документи, кафяво на цвят без пазарна стойност; 1/един/ брой лична карта без пазарна стойност; 1/един/ брой карта за пътуване в метрото без пазарна стойност; 1/един/ брой мобилен телефон марка „Нокия”, неустановен модел на стойност 20.00 лв.; 1/един/ брой сим карта на мобилен оператор „Виваком” без пазарна стойност; 1/един/ брой тефтер на стойност 1.50 лв.; 1/един/ брой призовка без пазарна стойност; 1/един/ брой пълномощно без пазарна стойност; 1/един/ брой блистер „Нурофен” на стойност 6.50 лв.; 1/един/ брой блистер „Аспирин” на стойност 1.55лв.; 1/един/ брой блистер „Диклофенак” на стойност 3.97 лв.; 1/един/ брой запалка на стойност 1.00 лв.; 1/един/ брой нокторезачка на стойност 0.50 лв.; листчета с бележки без пазарна стойност; визитки без пазарна стойност; 1/един/ брой портфейл на стойност 2.00 лв.;
1/един/ брой калъф за очила на стойност 1.50 лв.; 1/един/ брой чадър на стойност 2.50 лв.; 1/един/ брой кутия от цигари с надпис „LB” без пазарна стойност; 1/един/ брой Постановление за конституиране на защитник без пазарна стойност; сума в размер на 8.00 лв. - всички вещи на обща стойност 57.52/ петдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ лева от владението на К. Д. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - съборил Д. на земята, след което й нанесъл удари с ръка в областта на главата и взел дамската й чанта, съдържаща описаните вещи, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е осъществил посоченото Д.ието, както и по обвинението да е осъществил инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд, в условията на продължавано престъпление по чл.26 НК
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д. И. П. -адв. Р. Т.. В жалбата се излагат доводи, че обжалваната присъда е несправедлива, с оглед размера на наложеното на подс. П. наказание лишаване от свобода. Инвокират се и твърдения за несъставомерност на Д.ието, за което подсъдимия е признат за виновен, като се твърди, че пострадалата Д. със своето поведение го е предизвикала.
Моли се подс. П. изцяло да бъде оправдан. Алтернативно се моли наказанието на подсъдимия да бъде определено около минималния възможен размер.
С жалбата на адв. Т. не се правят искания за събиране на доказателства.
Срещу първоинстанционната присъда е депозирана и жалба от повереника на частния обвинител К. Д. Д.-адв.И. Ю.. В жалбата повереникът твърди, че обжалваната присъда е неправилна, тъй като е постановена при нарушение на закона, като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание се явявало несправедливо занижено. Посочва се, че събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин установявали извършването и на двете Д.ия, квалифициращи престъплението като продължавано по чл. 26 от НК.Сочи се, че при определяне на размера на наказанието на подсъдимия първостепенният съд не е взел предвид обстоятелствата, че подсъдимият е застрашил живота и 2 здравето на пострадалата, доколкото същата е възрастна, болна и дребна жена, с изключително занижени възможности за съпротива.
Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена, като подс. П. бъде признат за виновен за Д.ието, извършено на 21.08.2018 г.. Прави се и искане размерът на наложеното на подс. П. наказание „лишаване от свобода“ да бъде завишен, както и да бъде отменено приложението на чл. 66 от НК.
С жалбата на адв. Ю. не се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 25.02.2025г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителят на СГП пледира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна както в осъдителната, така и в оправдателната й част. Посочва, че законосъобразно първостепенният съд е определил както вида, така и размера на наказанието на подсъдимия Д. П., като моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител К. Д. Д.-адв.И. Ю., пледира за основателност на жалбата на доверителката му и неоснователност на тази на защитника на подсъдимия.
По отношение на Д.ието, за което подсъдимият е бил оправдан, повереникът счита, че в нито един момент по делото у доверителката му не е имало съмнение, че именно подсъдимият е бил автор на въпросното Д.ие, като смята, че обвинението за въпросното Д.ие е доказано по несъмнен начин.
Повереникът инвокира и твърдения, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, като смята, че стойността на отнетите инкриминирани вещи не е достатъчно, за да се приеме, че Д.ието е малозначително. Счита, че с оглед възрастта на пострадалата е необосновано на подсъдимия да се налага наказание в предвидения в закона минимум, както и да се постановява това наказание да не бъде ефективно изтърпяно.
Защитникът на подсъдимия Д. И. П. - адв.Т., пледира за оправдаване на подсъдимия, тъй като счита, че не се касаело за грабеж.
Моли подзащитният й да бъде оправдан. Алтернативно прави искане на последния да се наложи по-леко наказание, а именно една година лишаване от свобода, с три години изпитателен срок.
Подсъдимият Д. И. П. в своя защита поддържа казаното от защитника си. Твърди, че не се чувствал виновен, тъй като сина на частната обвинителка отнел живота на съпругата му и иска от съда справедливост. В предоставеното му право на последна дума моли за оправдателна присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
3
За да постанови обжалваната присъда СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи необходимост въз основа на нея да бъдат направени съществено различни фактически изводи по делото. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. И. П. е роден на *********г. в гр. Сливен, българин, български гражданин, средно образование, вдовец, неосъждан
(реабилитиран), с адрес: гр. София, ж.к. „*********, ЕГН: **********.
Пострадалата К. Д. Д. е майка на свидетелят Б.Д., който към 2018г. е обвинен в убийството на съпругата на подсъдимия Д. П.. Във връзка с това обстоятелство последният бил в лоши отношения с К. Д., тъй като я обвинявал и нея за убийството на съпругата си.
На 30.05.2018г., подсъдимият П. трябвало да посети Дирекция „Социално подпомагане- Сердика“, намираща се в гр. София, ж.к. „Надежда“ ул. „Св. Петка Търновска“ № 9, за да осъществи среща с непълнолетното си дете, което било настанено в приемно семейство.
Около 16:00 часа на същия ден подсъдимият П. посетил въпросното социално заведение, където се срещнал с Г.Т.-социален работник в Дирекция „Социално подпомагане- Сердика“, като двамата зачакали пред сградата синът на подсъдимия да бъде доведен от приемния родител. Тъй като детето не било доведено на време, св. Т. по телефона се свързала с приемния родител, от който разбрала, че детето е болно и нямало възможност да бъде доведено.
След този разговор Т. влязла в сградата, за да изготви протокол, че приемният родител не е успял да доведе детето, а подс. П. останал отвън.
Подсъдимият останал отвън, за да изчака свидетелката Т.. Към него се приближила св. М.К., която работела в Дирекция „Социално подпомагане Сердика“ и двамата започнали разговор.
Около 16:20 часа на същия ден пред сградата на Дирекция „Социално подпомагане - Сердика“ преминала пострадалата К. Д..
След като я видял подс. П. се приближил към нея започнал на висок глас да я обвинява за смъртта на съпругата му, блъснал я, при което последната паднала на земята. Дамската й чанта, която пострадалата носела в ръката си, се разпиляла, като от нея изпаднало портмонето й. Докато пострадалата била на земята подсъдимият взел портмонето й, отворил го, разкъсал го, и от него взел банкнота от пет лева, след което хвърлил портмонето на земята. Чувайки суматоха пред сградата на място дошли свидетелите Д.И. и Е.М.- служители в Дирекция „Социално подпомагане- Сердика“. Свидетелят Д.И. застанал между пострадалата и подсъдимия, който се опитвал да я удари и предупредил, че ще извика полиция. Подсъдимият П. преустановил действията си и си тръгнал, вземайки със себе си отнетата от пострадалата 4 банкнотата от пет лева. От блъскането и падането на земята пострадалата получила контузия на гръдния кош, която й е причинила болки и страдания.
Свидетелят И. помогнал на пострадалата Д. да се изправи. Тъй като последната му се оплакала от болки в кръста, свидетелят се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента. На мястото пристигнал екип на спешна медицинска помощ, който транспортирал пострадалата до „УМБАЛ ЦАРИЦА ЙОАННАИСУЛ“ ЕАД, където й била оказана медицинска помощ. На мястото на инцидента били изпратени и служители на 02 РУ-СДВР.
Около 14:30 часа на 21.08.2018г. частния обвинител К. Д. са намирала на спирка на масовия градски транспорт, движещ се по линия на тролей № 82, находяща се в гр. София, ж.к „Люлин”, в близост до кръстовището на ул.
„Добринова скала” и бул. „Захари Стоянов”. Д., вървейки към спирката, била съборена на земята от неизвестно по делото лице от мъжки пол. Докато Д. била на земята лицето от мъжки пол със сила издърпало дамската й чанта, която последната носела на лявото рамо. Тъй като Д. отказвала да пусне дамската си чанта, била ударена от нападателя й с ръка в лицето няколко пъти.
Неизвестното по делото лице успяло със сила да вземе чантата на Д., след което побягнало.
По същото време свидетелите Д.Х. и В.К. се намирали на ул. „Петър Бонев“. Свидетелят К. чул викове от лице, намиращо се в преминаващ покрай него учебен автомобил, да бъде хванат нападателя, който насилствено отнел чантата на Д..