Решение № 12 от 11.02.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Кърджали, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Симона И.а като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20235140200919 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.

№************ г., издадена от П. Х. К. – старши полицай в РУ- Кърджали при ОД МВР-Кърджали, с която жалбоподателят Г. С. И. е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната незаконосъобразност. Поддържа се, че в заповедта не са изложени конкретни фактически основания, наложили издаването й и ограничаване правото на свободно придвижване на жалбоподателя. Застъпва се тезата, че изложените в заповедта правни основания за издаването й - чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР и чл. 144, ал. 1 от НК не освобождават административния орган от задължението му да посочи фактическите основания на задържането, тъй като с непосочването им правото на задържаното лице да бъде незабавно уведомено за основанията за задържането му е нарушено. В допълнение се твърди, че оспорената заповед протИ.речи на целите на закона. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба, като пледира за провъзгласяване на нейната нищожност или отмяната й като незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и нецелесъобразна по аргументите, изложени в жалбата, както и подробните такива, сочени в представените писмени бележки. Депозиран е и списък с разноските, които 1 моли да се присъдят на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата - полицейски орган- старши полицай в РУ- Кърджали при ОД МВР-Кърджали не се явява, представлява се от процесуален представител, чрез когото иска от съда да потвърди издадената от него заповед.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.10.2023 г. в 09:10 часа жалбоподателят Г. С. И. бил задържан в помещение за временно задържане на РУ- Кърджали. За задържането му от П. Х. К. - старши полицай в РУ- Кърджали при ОД МВРКърджали била издадена заповед за задържане на лице № ******* г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР било постановено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа. В заповедта било посочено, че същата се издава на основание чл. 72, ал. 1 т. 1 от ЗМВР "във връзка със ЗМ ********. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура- гр.Кърджали по чл.144, ал.1 от НК- Закана на другиго с престъпление против неговата личност“.

В хода на 24-часовото му задържане, на 28.20.2023г. за времето от 17.55 ч. до 18.45 ч. жалбоподателят Г. С. И. бил изведен от полицейски служители при РУ- Кърджали от помещението за задържане и конвоиран до окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура- Кърджали във връзка с провеждане на процесуално-следствени действия по Досъдебно производство № ******г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратурагр.Кърджали, а именно разпит на свидетел, след което отново е настанен в помещението за задържане при РУ- Кърджали. На 29.10.2023г. в 7.20 ч. жалбоподателят Г. С. И. отново е изведен от това помещение от полицейски служители при РУ- Кърджали за провеждане на беседа от полицейски служители с оглед изясняване на случилото се на 28.10.2023г. в гр. **** до входа на бензиностанция „****“, след което на същата дата, а именно 29.10.2023 г. в 07:30 часа., т.е 10 минути по- късно, жалбоподателят Г. С. И. бил освободен. На 06.11.2023г. жалбоподателят Г. И. отново бил разпитан в качеството на свидетел по Досъдебно производство № ******г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура- гр.Кърджали.

В ОДМВР- Кърджали било образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.

В хода на образуваното Досъдебно производство №

37/28.10.2023г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-гр.Кърджали нямало лице привлечено в качеството на обвиняем.

Същото били спряно на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК.

Изложената фактическа обстановка се установява от Заповед за задържане на лице рег. № ****** г., придружително писмо от Началник на 2

РУ – Кърджали от 13.11.2023 г.; копие на Заповед за задържане на лице от 28.10.2023 г.; копие на Протокол за обиск на лице от 28.10.2023 г.; копие на Декларация за правата на задържано лице от 28.10.2023 г.; копие на Фиш за спешна медицинска помощ от 28.10.2023 г.; копие на Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещението за задържане от 28.10.2023 г.; копие на Разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице от 29.10.2023 г.; копие на Протокол за доброволно предаване от 28.10.2023 г.; копие на Докладна записка от 30.10.2023 г.; копие на Докладна записка от 29.10.2023 г.; копие на Докладна записка от 28.10.2023 г.; копие на Докладна записка от 29.10.2023 г. – 2 броя; копие на Обяснение от 28.10.2023 г.; копие на Докладна записка от 28.10.2023 г.; пощенски плик; писмо от Директор на ОД на МВР – Кърджали от 17.11.2023 г.; уведомително писмо от Районна прокуратура – Кърджали от 29.11.2023 г.; копие на болничен лист от 27.11.2023 г.; Декларация от 08.01.2024 г.; уведомително писмо от Районна прокуратура – Кърджали от 06.02.2024 г.; удостоверение от 10.01.2024 г., както и уведомително писмо от Районна прокуратура – Кърджали от 12.03.2024 г., писмо от ОДМВРКърджали с рег.№ **********г. ведно с изисканите протокол с рег. № *******/******* г. (на видеозапис); протокол с рег. № ********г. (на аудио запис); сведение с peг. № ****** г. на ответника П. К.; сведение с рег. № ****** г. на служителя Г. Ю.; сведение с рег. №********г. на служителя И. К.; сведение с рег. №******** г. от Е. К. и писмо от РП-Кърджали с вх.

№*******г. от 15.05.2024г., писмо от РУ-Кърджали от 03.06.2024 г.; писмо от РП-Кърджали от 02.07.2024 г., писмо от РП-Кърджали с рег.№*******г. от 15.12.2024 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима - същата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване акт и от процесуалнолегитимирано лице.

Разгледана по същество същата е основателна.

Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да извърши преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое правомощие съдът намери, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност - към датата на издаване на заповедта за задържане ответникът П. Х. К. е бил назначен на длъжност младши инспектор- старши полицай в РУ- Кърджали при ОД МВР-Кърджали, видно от представеното удостоверение с рег. № *******г. от ******* сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОДМВР- Кърджали и специфична длъжностна характеристика .Като полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР той разполага с правомощия да издава заповед за задържане в случаите по чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта следва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно - името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена изискуемата от закона писмена форма, заповедта е връчена на адресата й, видно от разписката, съдържаща се в самата заповед. В оспорвания акт са посочени името, длъжността и местоработата на служителя, който го е издал, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.

В обжалваната заповед за задържане е посочено, че жалбоподателят се задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, чиято разпоредба предвижда, че "полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление", а като фактическо основание е посочено "във връзка със ЗМ *********г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура- гр.Кърджали по чл.144, ал.1 от НК- Закана на другиго с престъпление против неговата личност“. Съдът намира, че заповедта не съдържа ясни и конкретни фактически основания, относими към конкретното поведение на задържаното лице в нарушение на изискването на чл. 74, ал. 2 т. 2 от ЗМВР. От направеното описание не може да бъде установено отношението на жалбоподателя Г. И. към престъплението по чл.

144, ал. 1 от НК - не е описано той да е извършител на това престъпление, не е посочено кога, къде и какви точно действия е осъществил, срещу кого, били ли са същите от естество да възбудят основателен страх от извършването им, за да се приеме, че има данни за извършено престъпление от негова страна, изобщо липсва изложен какъвто и да било факт, който да се свърже с престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК или с каквото и да било друго престъпление. Жалбоподателят не е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № ********г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура- гр.Кърджали.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че постановеното задържане на Г. С. И. не е фактически обосновано и обжалваната заповед за задържане се явява незаконосъобразна поради това, че е издадена в протИ.речие с разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като не съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава задържането.

Безспорно по делото беше установено, че не съществува Заявителски материал под номер ******г. по описа на ОСлО при ОПКърджали, което обстоятелство се подкрепя и от писмо от ЗА Директор на ОДМВР- Кърджали с рег. № *******г., писмо от ЗА началник на РУКърджали, с рег. № **********г. Всичко това води до липса на фактическо основание, като един от императивно задължителните реквизити на заповедта за задържане.

4

Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от посочване на правни основания, какъвто е процесният случай и изписване само на правна квалификация и номер на заявителски материал, който в обективната действителност не съществува.

Липсата на изложени фактически основания за задържането на Г. И. се проявява и в още едно направление - при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване на заповедта и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. В разглеждания случай обаче не са посочени никакви фактически данни за извършено от жалбоподателя Г. И. престъпление, а са посочени единствено разпоредби от НК и номер на заявителски материал, поради което съдът е поставен в невъзможност да извърши преценка дали са били налице приетите за съществуващи от административния орган фактически основания.

От друга страна липсата на изложени фактически основания за издаването на оспорената заповед я прави немотивирана и необоснована и с постановеното с нея задържане съществено се засяга правната сфера на нейния адресат, тъй като се ограничава за срок до 24 часа субективното право на Г. И. на свободно движение. Той е бил поставен в невъзможност да разбере мотивите за това решение на административния орган, което от своя страна се е отразило върху възможността за ефективна защита на неговите права и законни интереси.

Императивно предвиденото изискване за мотивираност на административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена възможността му адекватно да я организира. Независимо, че в настоящия случай административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, същият е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.