Определение № 164 от 15.04.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Смолян, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500125 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 750/16.10.2024 г. по гр.дело № 84/2024 г.

Смолянският районен съд ИЗМЕНЯ Решение № 263/30.07.2024 г. по същото дело в ЧАСТТА на съдебните разноски, като намалява присъдените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които „Сити Кеш“ ООД е осъдено да заплати на адвокат Д. Г., адвокат в Адвокатска колегия-Ловеч, като същите да се считат присъдени в размер на 650 лв. за осъщественото процесуално представителство по делото.

Със същото определение е ОТХВЪРЛЕНА молбата на „Сити Кеш“ ООД за изменение на горното решение в ЧАСТТА на съдебните разноски за заплатена държавна такса от Р. Р. Б..

Срещу това определение в ЧАСТТА, с която е изменено решението относно възнаграждението, което дружеството следва да заплати на адв.Д. Г., като е намалено от 800 лв. на 650 лв., е постъпила допустима частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ЕООД-гр.София, чрез адв.Хр. М., с искане да бъде отменено и да бъде уважена молбата на същото дружество за отхвърляне изцяло на искането на адв.Г. за плащане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

С отговор по чл.276, ал.1 ГПК адвокат Д. Г., пълномощникът на 1 ищцата Р. Б., оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на определението в атакуваната част.

Съдът установява следното:

Гр.дело № 84/2024 г. на Смолянския районен съд е образувано по искове на Р. Р. Б., чрез нейния пълномощник адв.Д. Г. против „Сити Кеш“ ЕООД за установяване нищожност на общо три клаузи от договор за потребителски кредит № 954259/30.10.2023 г., сключен между страните, а именно: две клаузи – по чл.5, ал.1 и чл.11, ал.1 уреждащи начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение и оттам че не дължи 365,71 лв. неустойка; и една клауза – по чл.6, ал.2, възлагаща върху потребителя разходите за извънсъдебно събиране на вземанията, на еднакви за трите клаузи основания.

С отговора на исковата молба ответникът и настоящ частен жалбоподател „Сити Кеш“ ЕООД-гр.София оспорва исковете, но не прави под никаква форма възражение по чл.78, ал.5 ГПК, нито оспорва наличието на предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв – материална затрудненост, при които адвокат Д. Г. осъществява безплатно процесуално представителство на ищцата Р. Б. съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие от 20.12.2023 г. на л.28 от делото на РС. Такива възражения не са направени и до приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд.

С решение № 263/30.07.2024 г. по така образуваното гр.дело № 84/2024 г. Смолянският районен съд признава за установено в отношенията между Р. Б. и „Сити Кеш“ ООД, че и трите процесни клаузи са нищожни, както и че Р. Б. не дължи на „Сити Кеш“ ЕООД неустойка в размер на 365,71 лв.

С решението също така СмРС осъжда „Сити Кеш“ ООД да заплати на Р. Б. направените съдебни разноски по делото в размер на 50 лв.; осъжда дружеството да заплати на адвокат Д. Г. - адвокат в Адвокатска колегия гр.Ловеч, адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за осъщественото процесуално представителство същото дело; а в полза на Смолянския районен съд - държавна такса в размер на 50 лева, както и 4,40 лева на основание чл.23 т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Едва след постановяване на решението, с молбата с вх.№ 5162/15.08.2024 г. по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за 2 разноските „Сити Кеш“ ЕООД излага такива възражения, като за първи път въвежда и възражение за наличие на злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК.

Според разясненията, дадени с т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., ОСГТК, „след приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържано становище по време на процеса, включително във връзка с претенциите за съдебни разноски по чл. 78 ГПК. Тази забрана обезпечава приложението на основните принципи на гражданския процес – равенство, равно право на защита и състезателност, установени в чл. 8 и 9 ГПК. Макар и акцесорна, претенцията за разноски, съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено и индивидуализирано до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.“ С оглед тези постановки, по отношение доводите в частната жалба за необходимост от изследване на обстоятелството дали представляваното лице е материално затруднено, на първо място следва да се отчете, че такова възражение е направено след приключване на съдебното дирене пред първонистанционния съд, поради което е несвоевременно и само на това основание не подлежи на разглеждане.

На следващо място, дори да беше въведено своевременно, не би било основателно. Действително е налице противоречива практика на съдилищата по този въпрос, заради което, съгласно Определение № 616/10.02.2025 г. по к. ч. гр. д. № 203/2025 г. на І г.о. на ВКС, е предложено на основание чл. 292 от ГПК на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА при направено искане по чл. 38 ал. от ЗА или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда.

До постановяване на тълкувателно решение настоящата инстанция споделя практиката, която приема, че страната, която получава безплатна адвокатска помощ, не е длъжна да доказва наличието на обстоятелствата по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, нито съдът следва да събира 3 доказателства за имущественото и състояние. В тази връзка не се уважават от настоящата инстанция и доказателствените искания на „Сити Кеш“ ЕООД за събиране доказателства дали ищцата Б. е била материално затруднена, за да се налага адвокат Г. да я защитава безплатно на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

След като не е направено своевременно и възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, отново с оглед постановките на т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., ОСГТК, изобщо не следва да се разглеждат изложените във връзка с това доводи в частната жалба, основани на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, и касаещи броя на исковете, размерите на възнагражденията по всеки от тях и т.н. В тази връзка следва да се отбележи и че по делото няма предявен никакъв осъдителен иск, обратно на твърдението в частната жалба, че „осъдителният иск за заплащане на неустойка, поради нищожност на неустоечната клауза, е обусловен от установителния иск за нищожност.“ Относно оплакването за злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК, която е повелителна разпоредба и за която съдът следи и служебно във всяко положение на делото, при направената от въззивния съд служебна справка, се изяснява следното фактическо положение:

От същата ищца Р. Б., понастоящем починала, са заведени чрез пълномощника и адв.Д. Г. и гр.дело № 798/2024 г. и 799/2024 г. на Смолянския районен съд. И двете дела са по искове на Б. против „Сити Кеш“ ЕООД-гр.София за обявяване нищожността на еднакви с настоящите клаузи от два договора за потребителски кредит с дружеството, съответно с № 918827/28.08.2023 г. /по гр.д. 798/24 г./ и № 893181/11.07.2023 г./по гр.д.

799/2024 г./, а именно: чл.5, ал.1 и чл.11, ал.1, уреждащи дължимост от кредитополучателя на неустойка при непредставяне на обезпечение; както и на чл.6, ал.2 от двата договора, уреждащи дължимост от кредитополучателя на разходи за извънсъдебно събиране на вземания.

И по двете дела адвокат Г. представлява ищцата Б. безплатно на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, както е видно от копията на договор за правна защита и съдействие от 21.06.2024 г., сключен между Р. Б. и адв.Г.. По двете дела няма постановени решения; и двете са били спрени на 13.11.2024 г. поради смъртта на ищцата Б., конституирани са нейни наследници, за които съответно се установява, че се са отказали от наследството и, като спрямо тях 4 последователна производствата се прекратяват. Двете дела са насрочени за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.04.2025 г., за което са призовани поредните наследници, за които все още няма данни да са се отказали от наследството на Б..

Това означава, че по двете други дела, заведени от Р. Б., чрез адв.Г., против „Сити Кеш“ ЕООД, все още не е решаван въпрос за разноските, включително за евентуално дължимо от дружеството възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. Т.е., дори да се приеме, че заради така избрания от ищцовия пълномощник начин на защита чрез водене на отделни дела въз основа на различни договори за кредит между същите страни за нищожност на идентично клаузи, е налице злоупотреба с право по чл.3 ГПК, на адв.Г. се дължи възнаграждение поне по едно от делата.

Предвид развитието на трите производства, това е настоящото. Последиците от подобна злоупотреба, ако се реши, че е осъществена, могат да се заличат чрез отхвърляне изобщо или намаляване на претендираните по другите две дела възнаграждения по чл.38, ал.2 ЗАдв, като се отчете резултатът по настоящото относно въпроса за същото възнаграждение.

Не е налице твърдяната в частната жалба липса на индивидуализация в договора за правна помощ, сключен между ищцата и пълномощника и адв.Г.. Формулировката по чл.1, ал.1 от договора за правна защита и съдействие от 20.12.2023 г. /л.28 от делото на РС/ е напълно ясна и води до категоричния извод, че Р. Б. е възложила на адв.Г.а да я защитава безплатно по всички производства относно прогласяване недействителност на договори за потребителски кредит, сключени между нея и „Сити Кеш“, или на техни клаузи и възстановяване на недължимо платени суми. Не е необходимо да се посочват номера на договори, след като са ясни страните и предметът им – договори за потребителски кредити. Няма спор, че настоящото производство е основано именно на такъв договор, ето защо договорът за правна защита и съдействие от 20.12.2023 г. надлежно удостоверява възлагане от Б. на адв.Г. да я защитава безплатно, което той приема и изпълнява. Естествено, че този договор може да се приложи и по други дела, които са заведени от Б. срещу „Сити Кеш“ по повод недействителност на договори за потребителски кредит, сключени между нея и „Сити Кеш“, или на техни клаузи и възстановяване на недължимо платени суми, след като се отнася до всички такива договори, сключени между ищцата и дружеството. Посочи се обаче, че по другите две 5 дела с № 798 и 799 от 2024 г. е представен друг договор за правна защита и съдействие, въз основа на който адв.Г. защитава безплатно Р. Б. на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв - от 21.06.2024 г.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 750/16.10.2024 г. по гр.дело № 84/2024 г. на Смолянския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6