Решение № 232 от 29.07.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 238/2025
- Вид
- Решение № 232
- Подписан
- 29.07.2025
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Цветан Христов Петков
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.18, ал.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
- чл.7, ал.2 т.1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 232 гр. Б., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ц. Х. П. при участието на секретаря Л. Б. П. като разгледа докладваното от Ц. Х. П. Административно наказателно дело № 20251810200238 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
О. М. Х. с ЕГН********** чрез адв. С. Ж. П. от АК П. е обжалвал в законния срок електронен фиш за налагане на глоба серия К №* на
ОДМВР-С., с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер 50.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като излага съображения за незаконосъобразност на същия и моли да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява, но чрез депозирано писмено становище чрез адв. С. П. от САК се поддържа жалбата и се прави искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната страна – ОДМВР - С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и изразява също писмено становище по жалбата, като я оспорва и прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: пощенски плик; електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №*/02.07.2022г.; протокол №4-41-22/19.05.2022г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835; Заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на МВР с приложена бланка на електронен фиш за налагане на глоба; Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на МВР с приложена бланка на електронен фиш за налагане на глоба; снимка; протокол за използване на автоматизирано техническо или система от 02.07.2022г.; справка за собственост на МПС от ИИС на МВР; разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща връчването на връчване на електронен фиш №*; експертно решение, приложено към жалбата, се установява следната фактическа обстановка:
На 02.07.2022г. в 16:52ч, в района на община Б., на АМ „Х.” в участъка на 40+300км. в посока на движение към гр.С., с автоматизирано техническо средство, насочено към гр.В. била засечена скоростта на движение на МПС –лек автомобил м „*“, с рег.№*, собственост на К. Х. Д.. Тогава била отчетена скорост на движение от 94км/ч., надвишаваща разрешената от 80 км/ч /ограничена с пътен знак В-26/, и било установено превишение от 14км/ч. Техническото средство представлява мобилна система за видеоконтрол на скоростта. Въз основа на заснетата с АТС снимка е издаден атакувания електронен фиш от ОДМВР- С. за налагане на глоба в размер на 50.00 лева на О. М. Х. .
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 2015г./ приета в съответствие с ТР №1/2014г. на ОС на ВАС на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за 2 ползване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
/обн. Дв бр.36/19.05.2015г./ с която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхваща както стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт са регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в съответствие с мотивите на ТР №1/2014г. на ОС на ВАС. В протокола, приложен и приет по делото, като писмено доказателство е отразено, че контрола е извършен едновременно при стационарен и динамичен режим, като за последния е попълнен началото и края на участъка му. Съгласно чл.11 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. при динамичен режим не се издават електронни фишове. В случая обаче такъв е издаден, което сочи, че не са спазени, установените с подзаконов нормативен акт условия и ред за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, и обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен.
От друга страна, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за това е да са спазени изискванията на разпоредбата на чл.16, ал.
5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., с оглед на която при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.) . Според чл.755, ал. 1, т. 2 от последната наредба, относима към настоящата хипотеза, максимално допустимата грешка е ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. В настоящия случай от отразеното в издадения ЕФ не става ясно какъв е бил приспаднатия толеранс от измерената скорост, дали минус 3 km/h или минус 3% от измерената стойност на скоростта, което не може да 3 се предполага, а следва да се посочи ясно и недвусмислено. Недопустимо е в санкционен акт, какъвто е атакувания ЕФ да се изписва, че отчетения толеранс е -3км/ч( %), като при изписването му по такъв начин нарушителят, а и съдът да го тълкуват и да се предполага какво конкретно е искал да посочи издателя на ЕФ - дали приспаднатия толеранс е абсолютна стойност от измерената скорост или процент от същата. Това е процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на електронния фиш и до неговата отмяна. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно нарушение е санкциониран. Според съда следва от самия ЕФ да става ясно на нарушителя каква величина и стойност е бил приспаднатия толеранс, а не издателят да принуждава същия да се запознава с цялата преписката по издаването му, за да го установи. В този смисъл съдът следва да отбележи, че е недопустимо издателят на ЕФ с пренебрежителното си отношение към издаването му, да принуждава санкционираните граждани, едва след като се запознаят с цялата преписка по издаването му, да разбират за какво точно нарушение са били наказани.
Съдът не трябва да толерира небрежността, с която се издават ЕФ и в които не се сочат обстоятелствата по твърдяното нарушение, като обяснява на жалбоподателите, че същите се съдържат в другите материали по преписката и да се преценяват в съвкупност. Ако настоящият състав приеме, че това е така, то значи по аналогия и че обстоятелствата и по атакуваните НП също следва да се допълват от изготвените от актосъставителите докладни записки, обяснения и други писмени доказателства или доказателствени средства.
Съдът трябва да е взискателен към съдържанието на ЕФ, толкова, колкото е и към наличните реквизити на наказателните постановления по отношение на описанието на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, за да бъде гарантирано в оптимална степен правото на защита на наказаните лица.
Още повече, че в разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е въведено задължение при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, протокола по чл.10, ал.1 от същата наредба да се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
Такава снимка не е приложена от издателя на процесния ЕФ, с което съдът 4 констатира съществено нарушение при използването на АТСС, което води единствено до извода за незаконосъобразност на контрола и измерването на скоростта.
Всичко това, прави атакувания ел. фиш незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.
Съдът следва да отбележи, че по делото от АНО въобще не са представени доказателства, сочещи на законоустановено основание да бъде съставен обжалвания ЕФ именно срещу О. М. Х.. От приложената справка за собственост на процесния автомобил, е видно че същият е собственост на друго лице – К. Х. Д.. От отразеното в обжалвания ЕФ въобще не става ясно в какво друго качество жалбоподателят е наказан, като въобще не е вписан дори като ползвател в приложената справка за регистрация на МПС. По делото не са налице доказателства, сочещи, че О. М. Х. следва да бъде субект на административно-наказателна отговорност за вмененото с ЕФ нарушение.
С оглед липсата на представени доказателства от АНО, касаещи статута на О.
М. Х. спрямо процесния автомобила, съдът намира, че обжалвания ЕФ е и неправилен и следва да бъде отменен като такъв.
Предвид изхода на спора и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на О. М. Х. се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Писмено въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв. В случая, платеното от О.
М. Х. адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- С. следва да заплати на О. М.
Х. разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 238/2025г. пред Районен съд Б..
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба серия К №* на ОДМВР-С., с който на О. М. Х. с ЕГН********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер 50.00лева за нарушение по чл.
21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен и неправилен.
ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на О. М. Х. с ЕГН********** разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 238/2025г. пред Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6