Решение № 17457 от 29.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17457 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110176691 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „............“ ЕООД срещу Х. М. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 400 лв.

– главница по Договор за потребителски кредит № ........2/26.11.2019 г., ведно със законната лихва от 07.09.2023 г. до изплащане на вземането; 20.03 лв. – възнаградителна лихва за периода от 26.11.2019 г. до 10.01.2020 г.; 46.52 лв. – лихва за забава за периода от 10.01.2020 г. до 04.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50010/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Ищецът претендира разноските за заповедното и за исковото производства.

Ищецът твърди, че между „....... ООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ........2/26.11.2019 г. по реда на ЗПФУР и при спазване на изискванията на ЗПК. По договора е предоставен на ответника заем в размер на 400 лв., а той се задължил да го върне на 1 вноска в размер на 420.03 лв., дължима на 10.01.2020 г.

Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Съгласно общите условия към договора ответникът се задължил да заплати лихва за забава при просрочване на задължението си. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Вземанията на „....... ООД по договора за кредит били придобити от ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г., за което ответникът бил надлежно уведомен, а евентуално уведомлението следва да се счита за достигнало до него с връчването на препис от исковата молба. Ответникът не извършил плащане на задълженията.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50010/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните факти: възникването на валидно облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № ........2/26.11.2019 г., сключен между Х. М. Н. и „.......

ООД, и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по Договор за потребителски кредит № ........2/26.11.2019 г.; размера на лихвата за забава; прехвърляне на вземанията на „....... ООД в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г.; уведомяване на длъжника за извършената цесия. Липсата на подаден отговор на исковата молба не освобождава ищеца от задължението за тяхното доказване.

В случая ищецът основава претенциите си срещу ответника, на първо място, на твърдения, че е придобил вземанията на „....... ООД срещу Н. въз основа на договор за цесия, сключен с кредитодателя. С Определение № 32455/01.08.2025 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за това, че процесните вземания са му прехвърлени от „....... ООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между двете дружества, но представеното с исковата молба извлечение от Приложение № 1 не е представено в цялост, поради което с определението за насрочване съдът е указал на ищеца до първото открито заседание да го представи в заверен препис в цялост, като го е предупредил, че в противен случай документът няма да бъде приет. Препис от определението за насрочване е връчен на ищеца на 06.08.2025 г. Със становище от 11.08.2025 г. той е представил отново единствено извадка от Приложение № 1 към договора за цесия. Поради това с протоколно определение от 18.09.2025 г. извадката не е приета като писмено доказателство. Ето защо посоченият документ не може да бъде ползван при изграждане на фактически изводи по делото относно правно релевантните факти.

2

Предвид изложеното твърдението на ищеца, че е цесионер на вземанията, се явява лишено от доказателствена опора поради собственото му процесуално бездействие. По делото е доказано единствено сключването между него и кредитодателя на твърдения договор за цесия, но не и това, че процесните вземания са част от неговия предмет. При това положение не може да бъде формиран и обоснован извод за доказаност на неговата активна материалноправна легитимация. Закономерна последица от това е изводът, че исковете са неоснователни, респ. безпредметно е обсъждането на другите елементи от фактическия състав на вземанията и относимите към тях доказателства.

По разноските:

При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а ответницата не претендира и не доказва извършването на такива.

На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на съда сумата от 4.30 лв. – държавна такса за служебно изготвяне на препис от исковата молба и приложенията, за която е останал задължен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ........, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за признаване за установено, че Х. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., дължи на „............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ........, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД следните суми: 400 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ........2/26.11.2019 г., ведно със законната лихва от 07.09.2023 г. до изплащане на вземането; 20.03 лв. – възнаградителна лихва за периода от 26.11.2019 г. до 10.01.2020 г.; 46.52 лв. – лихва за забава за периода от 10.01.2020 г. до 04.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50010/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.

ОСЪЖДА „............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ........, да заплати на основание чл. 77 ГПК на Софийски районен съд сумата от 4.30 лв. – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3