Решение № 977 от 21.10.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Бургас, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Петкова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100500843 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД с ЕИК-812115210, заявена чрез пълномощника гл.юк.Д.Златева против Решение № 569/29.03.2022г. по гр.д. № 5552/2021г. по описа на РС-Бургас.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни претенциите по чл.422ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД на въззивника за приемане за установено спрямо ответната Община Бургас с ЕИК - 000056814, че дължи на ищеца сумата от 2946,74лв., представляваща общата стойност на неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обекти, находящи се в гр.Бургас, кв.Победа, както следва:

- на *** с абонатен № 949289 - сумата от 456,95 лв. за периода 06.07.2018г. - 05.04.2021г.;

- на *** с абонатен № 949493 – сумата от 437,95 лв. за периода 06.08.2019г. - 29.03.2021г.;

- на *** с абонатен № 945937 - сумата от 1536,32лв. за периода 31.03.2017г. - 26.03.2021г. и

- на *** с абонатен № 945948 - сумата от 515,52 лв. за периода 09.11.2017г. - 26.03.2021г., както и сумата от 441,50лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на горепосочените главници, както и законната лихва върху сборната главница, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за 1 изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед № 1502/24.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4489/2021 г. по описа на РС-Бургас.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и в нарушение на материалния закон. По-конкретно се навежда неправилност на изводите на съда, че липсва основание въззиваемата община Бургас да заплаща потребената в собствените му водоснабдени имоти вода. Не се възприемат доводите на съда, че доставките на вода касаели постройки върху общинските имоти, за които няма данни да са актувани с акт за частна общинска собственост, а и са били подадени декларации от физически лица по чл.14 ЗМДТ, поради което е приел, че тези постройки вероятно са собственост на трети лица. Твърди, че е установено облигационно отношение между страните с предмет доставка на вода, като за потребената такава съобразно нормативната уредба отговарят ползвателя и наред с него винаги собственика на водоснабдения имот, като в случая е безспорно установено, че поземлените имоти са собственост на ответната община. Излага подробни съображения и прави преглед на настоящата нормативна уредба. Цитира съдебна парктика.

При тези аргументи въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на разноските, сторени пред двете инстанции. Не са сторени доказателствени искания и не се сочат нови доказателства.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от въззиваемата Община Бургас, с който въззивната жалба се намира неоснователна и се моли като такава да бъде отхвърлена. Твърди се, че въззивникът неправилно е открил партиди на трети лица и на това основание се домогва да установи, че има облигационна връзка с ответната община и да претендира заплащане на ВиК услуги, които не са потребени от ответника. Сочи, че лицата, титуляри на процесните партиди не са наематели на община Бургас, като сградите са декларирани като собственост на физически лица и разкритите партиди са също на физически лица. Посочва, че по делото не е установено от въззивника на името на въззиваемата страна законосъобразно да са открити, водени и отчитани партиди, съгласно действащата нормативна уредба. По-конкретно се сочи, че общината никога не е подава до въззивника заявление Образец 1, придружено от скица на имота и документ за собственост и документ за платена такса за проучване и откриване на партида, като не е сключван и договор между страните за доставка на вода и такива доказателства по делото липсват, макар да са изискани по реда на чл.190 ГПК. Твърди се, че въззивникът се опитва да ангажира отговорността на въззиваемата страна, без последната да е потребител за предоставени на трети лица услуги в разрез с нормативната уредба. Счита, че да се приеме обратното означава ВиК операторите да разкриват неправомерно партиди без да спазват нормативната уредба, а след това общините да погасяват задълженията за вода на трети лица, включително и за такива за които няма информация за имена, ЕГН и в какво качество са им открити партиди. Също сочи съдебна практика. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се сочат доказателства. Не са направени 2 доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

При служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фа ктическа и правна страна следното:

Съдът е бил сезиран с искове с правно основание чл.422ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86 ЗЗД. По заявление на „ВиК“ ЕАД е издадена Заповед № № 1502/24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 4489/2021г. по описа на БРС по реда на чл.410 ГПК против ответника за сумата от 2946,74лв.-представляваща сбор от неизплатени задължения за ВиК услуги обекти, находящи се в гр.Бургас, кв.Победа, както следва: на *** с абонатен № 949289 - сумата от 456,95 лв. за периода 06.07.2018г. - 05.04.2021г.; на ул. „Опълченска“ № 31 с абонатен № 949493 – сумата от 437,95 лв. за периода 06.08.2019г. - 29.03.2021г.; на *** с абонатен № 945937 - сумата от 1536,32лв. за периода 31.03.2017г. 26.03.2021г. и на *** с абонатен № 945948 - сумата от 515,52 лв. за периода 09.11.2017г. - 26.03.2021г., както и сумата от 441,50лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на горепосочените главници, както и законната лихва върху сборната главница, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноските по заповедното производство.

Искова молба е подадена при условията на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. Ищовото дружество е заявило твърдение, че ответникът като собственик на водоснабдените четири имота е потребител на предоставяните от дружеството услуги – на основание Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и като такъв е обвързан от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги. Твърди се в исковата молба и че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.33, ал.2 от ОУ да заплати задълженията си в 30-дневен срок от издаването на фактурата за процесния период.

В срока за отговор ответникът е оспорил претенциите като неоснователни с твърдение, че между страните няма валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка и отвеждане на вода, че ответника няма качеството потребител на ВиК услуги за посочените водоснабдени обекти, за които са разкрити партиди на имената на физически лица, тъй като сградите не са общинска собственост.

По делото е изслушана СТЕ, установяваща, че в случая се касае до четири отделни 3 поземлени имота - частна общинска собственост с идентификатори съответно № ***; ***; *** и ***, в които се намират сгради, ползвани за жилищни нужди и обитавани от физическите лица, на имената на които са разкрити партидите. За изграждането на тези сгради не са установени строителни книжа.

Липсват данни физическите лица на какво основание обитават сградите. Всички имоти са водоснабдени чрез водопроводни отклонения, като само водопроводното отклонение до имот с идентификатор № *** има монтиран водомер, а на водопроводните отклонения до останалите три водоснабдени имота няма монтирани водомери. В имоти с идентификатори №№*** и *** има по четири постройки, а в имоти с идентификатори *** и *** има по две. Към момента на посещението на експерта на место, имоти с идентификатори № *** и № *** са с прекъснато водоснабдяване, а имоти с идентификатори № *** и № *** са водоснабдени. Дължимите суми са правилно отчетени, изчислени, начислени и осчетоводени, като отчитането на потребената вода за имот № *** на водопроводоно отклонение, за който има монтиран водомер се отчитат по последния, а за останалите четири имота, за които няма монтирани водомени на изградените водопроводни отклонения, изразходваното количество е определено и начислено служебно, съгласно чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. или по 5куб.м. за обитател. В този смисъл са и показанията на свидетелите В. Р. и Ж. К.-и., които сочат, че в два от имотите без монтиран водомер са виждали по един обитател, а в един от имотите не са виждали обитатели. Не е спорно, че партидите във въззивното дружество са открити на имената на физическите лицаобитатели на сградите. Видно от изявление в с.з. от 09.03.2022г. на процесуалния представител на въззивното дружество, не са налични заявления или други документи, послужили като основание на оператора за разкриване на партидите на имената на физическите лица. На името на физическите лица като абонати на ВиК ЕАД са издавани и фактурарини потребените количества доставена, отведена и пречистена вода. По делото са приети и три броя декларации по чл.26 ЗМДТ/сега чл.14 ЗМДТ/ от 1998г., с които физическите лица са декларирали като собствени сгради на посочените по-горе администратини адреси в гр.Бургас, кв.Победа, съответно на ***, на *** и на ***, като някои са декларирали и земя и сграда. Във всички декларации физическите лица са посочили, като придобивно основание „продажба“, „строеж“, „наследство“ като са декларирали и че не разполагат с документи за собственост. За сградата на *** не е налична по делото подадена декларация по ЗМДТ. Представена е декларация за имот, находящ се на адрес различен от посочените в исковата молба, която правилно не е кредитирана като неотносима към предмета по делото.

По делото е представена и приета извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти от АГКК, видно от която четирите поземлени имота са частна общинска собственост, като са индивидуализирани по № и дата на издаване съответните АОС. Отразено е също така, и че във всеки от имотите има изградени сгради с посочени идентификатори, за които обаче липсват данни/отбелязвяния чия собственост са и евентуално на какво основание.

4

С обжалваното решение БРС е приел, че претенциите са недоказани по своето основание, тъй като не е установено наличие на валидно възникнали и съществували през процесните периоди облигационни отношения между ВиК ЕАД и Община Бургас с предмет предоставяне на ВиК услуги за посочените в исковата молба имоти. Прието е, че ВиК услугите, чиято стойност се претендира по делото, са били доставени в сгради, построени в поземлени имоти - частна общинска собственост, но тези сгради не са общинска собственост по силата на приращението, с оглед декларирането им като собствени от физическите лица, съобразно представените по делото декларации по чл.26 ЗМДТ и откритите партиди на името на тези физически лица, а не на ответната община, поради което е сторен извод, че последнта не е потребител на предоставените услуги.

Предвид установената фактическа обстановка по наведените възражения във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното: