Определение № 15358 от 05.11.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15358 гр. Варна, 05.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Колева като разгледа докладваното от Христина Колева Частно гражданско дело № 20243110115791 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 79086/18.09.2025 г., подадена от Г. И. А., чрез процесуалния й представител – адв. И. И., с която е направено искане за допълване на постановеното по делото Определение № 12487/16.09.2025 г., с което е обезсилена издадената в полза на заявителя заповед № 2167/10.10.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, чрез присъждане на сумата 400 лв. в полза на адв. И. за оказаната от него безплатна помощ и съдействие на длъжника в производството Г. И. А., на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Ответникът по молбата „РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕИК 121554961, правоприемник на заявителя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, ЕИК 121554961 е редовно уведомен, като не е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Молбата е подадена от надлежна страна, в пределите на преклузивния срок по чл.

248, ал. 1 ГПК, процесуално допустима е, поради което съдът приема, че същата следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Срещу издадената Заповед № 2167/10.10.2008г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок е постъпило възражение от длъжника Г. И. А.. На заявителя в съответствие с чл. 415 ГПК е указано с Разпореждане № 28916/14.07.2025г., за възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като изрично му е указан и срокът за това, както и последиците от непредставянето на доказателства за предявен иск.

Съобщението е връчено редовно на заявителя на 28.07.2025 г.

Доколкото в предоставения срок същият не е представил доказателства за предявен от него иск относно вземането, с Определение № 12487/16.09.2025 г. съдът е обезсилил издадената в полза на заявителя заповед за незабавно изпълнение.

Възражението е депозирано от процесуалния представител на длъжника – адв. И. И., с приложено към него пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че е оказана безплатна правна помощ на страната, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С настоящата молба е направено и искане за присъждане на разноски. Предвид процесуалното бездействие на заявителя и фактът, че няма да бъде образувано исково производство по подаденото възражение, за което длъжникът не е могъл да узнае до обезсилването на заповедта за изпълнение, е допустимо искането за присъждане на разноски да стане едва с молбата по чл. 248 ГПК, поради което искане за присъждане на разноски е своевременно направено.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Тази разпоредба съдът приема за приложима и в настоящия случай, предвид обстоятелството, че е обезсилена издадената в производството заповед за незабавно изпълнение. Ето защо съдът намира, че действително длъжникът има право да иска 1 присъждане на разноските, направени за защита срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, част от която защита е именно подаване на възражение по чл. 414 ГПК.

Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са нА.це утвърдени образци.

За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано. Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специА.зирана помощ и съдействие. В конкретния случай при определяне размера на възнаграждението за адвокатската работа съдът следва да отчете спецификата на случая, а именно, че възражението е бланкетно, не е мотивирано, не са въведени конкретни правоизключващи възражения. Затова сумата от 200 лева, съдът намира за достатъчна да овъзмезди положения от пълномощника труд.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК Определение № 12487/16.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 15791/2024 г. по описа на ВРС, 39 състав, поправено с Определение № 12598/17.09.2025г., в частта му за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „РАЙВЪЛ (ЕУ)“ ЕАД, ЕИК 121554961, седА.ще и адрес на управление в гр. София, да заплати на адв. И. Т. И., Адвокатска колегия – гр. Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Самарско знаме” № 1А, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие на Г. И. А., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2