Решение № 70 от 03.09.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. М, общ. М, обл. Вр., 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200079 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

П. Х. Г. от село Я.ец, общ. Г е обжалвал Наказателно постановление № BG07072022/4000/P8-819/20.12.2022 година на Директора на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ С, с което е наложено, на основание чл.179 ал.3а от Закона за движението по пътищата, административно наказание глоба в размер на 1800 лева. Оплакванията са за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са и съображения в подкрепа на искането за прилагане на чл.28 ЗАНН. На тези основания се счита, че административния акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение в случай, че такИ. са реализирани.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. С. К. от Адвокатска колегия – Г в качеството му на пълномощник на П. Г., с която се поддържа искането за отмяна на наказателното постановление оради наличие на основанията за това, изложени в жалбата. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

1

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители.

Постъпило е становище от пълномощникът му юрисконсулт И. Й., в което са развити доводи в подкрепа на тезата, че обжалваното постановление е законосъобразно и правилно, а описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 21.06.2022 г. в 17:50 часа с устройство № 40072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство влекач, марка и модел „С“ с рег.№ ******, с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, по път № I-1, км.****+506 в област Вр., община М, с. Р. Б.

(включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Затова е генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а ал.3 от Закона за движението по пътищата с номер на нарушението Е2СB9B59F2486EE5E053041F****A00BF с приложени към него статични изображения. На 07.07.2022 г. в 17:52 часа в направление излизане от територията на Република България на ГКПП-Русе-Дунав мост е пристигнало посоченото по-горе пътно превозно средство влекач, марка и модел „С“ с рег.

№ ******, с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от П. Х. Г. от село Я.ец, обл. Г. При извършената проверка е установено, че за това превозно средство е генериран доказателствен запис доклад от електронната система по чл.167а ал.3 ЗДвП. Актосъставителят свидетелят Я. Д. – служител на ТД Митница Русе преценил, че е извършено административно нарушение и за това, в присъствието на своите колеги В. Г. и Д. Р. съставил на Г. Акт за установяване на административно нарушение № BG07072022/4000/Р8-819/07.07.2022 година, в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.179 ал.3а ЗДвП. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу 2 подпис, като в същия Г. не посочил възражения. Наред с това водачът бил уведомен за възможността да бъде освободен от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10 ал.2 Закона за пътищата в размер 750 лева. Писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили. Компенсаторна такса не е била заплатена в посочения срок. Затова въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното Наказателно постановление № BG07072022/4000/Р8-819/20.12.2022 година. В него административно-наказващият орган е възпроизвел фактическата обстановка, описана в АУАН, като е посочил нарушените разпоредби.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелят Я. В. Д., както и от събраните писмени доказателства и веществени доказателствени средства, включително съдържащите се в административно-наказателната преписка, част от приложеното НАХД № 157/2023 година, изпратено от РС-Вр. за разглеждане по подсъдност.

Съдът след като извърши преценка на събраните доказателства и взе предвид изложеното в наказателното постановление и в жалбата, намира, че последната е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Предвид направените в жалбата възражения съдът служебно извърши проверка на съставения АУАН и на издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили, респективно издали. В разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай, видно от Заповед № 3АМ-332/32-66544/28.02.2020 година на Директора на Агенция „Митници“ /л.17 от приложеното НАХД № 157/2022 година на РС-Вр./, на свидетелят Я. Д. като служител на Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ в ТД „Дунавска“ /ТД „Митница-Русе“/ изрично е възложено правомощието да извършва контролни проверки на пътни превозни средства и да съставя АУАН. На тази база се установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН. В разпоредбата на чл.47 ал.1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и 3 организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.47 ал.2 ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай правомощието да налага административни наказания по Закона за движението по пътищата, съгласно чл.189е ал.12 ЗП и да издава наказателни постановления има Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", като законът му предоставя възможността да оправомощава длъжностни лица с тези правомощия. Видно от приложените в заверени копия Заповед № РД-11167/08.02.2021 година, Заповед № РД-11-760/19.08.2022 година и Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 година, и трите на Председателя на Управителния съвет на АПИ /л.16-л.19 от НАХД № 157/2023 година на РС-Вр./, издателят на НП е имал съответната компетентност, тъй като е бил оправомощен за това. По отношение на процедурата по съставяне и връчване на административните актове, съдът приема, че са спазени правилата на чл.40 ал.1 ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и на чл.43 ал.1 ЗАНН, тъй като актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. Спазени са също сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Съдебният състав намира, че са изпълнени задължителните реквизити за съдържание на двата административни акта, изчерпателно изброени в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.

Изхождайки от изложеното до тук, съдът счита, че обжалваните административни актове са законосъобразни, тъй като отговарят на изискванията за съдържание и не са налице съществени процесуални нарушения, допуснати при тяхното съставяне и връчване, които да са самостоятелни основания за отмяната на постановлението.

Разглеждайки спора по същество, този съд приема, че липсват предпоставки за уважаване на жалбата. АУАН е съставен на П. Г. за нарушение на чл.179 ал.3а от Закона за движението по пътищата за това, че е управлявал пътно превозно средство по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за 4 пътищата. Прегледа на съдържанието на този административен акт позволява да се направи извода, че в него са описана всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение. За разкрИ.не на обективната истина по делото, освен показанията на свидетелят Д., способстват и писмените доказателства.

Същите са надлежно приобщени към доказателствените източници по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните гласни доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали мотивират настоящият състав да приеме, че същите по категоричен начин подкрепят описаната в АУАН, а в последствие и в наказателното постановление, фактическа обстановка. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение на чл.179 ал.3а ЗДвП. С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ бр.105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние-ТОЛ такси. Това изменение въвежда различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за пътни превозни средства по чл.10б ал.3 /с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а ал.9/. В разпоредбата се посочва още, че заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Разпоредбата на чл.10б ал.4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане ТОЛ такса се определя въз основа на реално получени декларирани ТОЛ данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10 ал.7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава 5 право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, а в чл.139 ал.7 ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл.167а ал.3 ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките, съгласно чл.189е ал.8 ЗДвП, в своята съвкупност представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл.189е ал.8 ЗДвП, а именно: контролните органи могат да извършват справки в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани ТОЛ данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Изхождайки от събраните доказателства съдът приема за установено по категоричен начин, че е налице нарушение по смисъла на чл.179 ал.3а ЗДвП. Видно от показанията на свидетелят Д., при извършената на 07.07.2022 година на процесното МПС, управлявано от жалбоподателя е установено, че на 21.06.2022 година същото е било засечено в 17:50 часа с контролно устройство с идентификатор № 40072 на Р. Б., по път I-1, км ****+506 без заплатена дължима такса по чл.10 ал.1 т.2 6 от Закона за пътищата. Конкретният пътен участък: Първи клас 1; наименование на ТОЛ сегмента – път 1: М-Вр.-участък 1; номер на сегмента1000100245; с дължина на сегмента /в метри/ 2590 и в километри 2,590 попада в обхвата на платената мрежа, включен е в Списъка на републиканските пътища, посочен в приложението към т. 1 на Решение № 101 на Министерския съвет от 20.02.2020 г., за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса. В случая за процесното ППС не е била заплатена ТОЛ таксата по чл.10 ал.1 т.2 ЗП, което по същество е нарушение на чл.179 ал.3а от Закона за движението по пътищата, чиято норма предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер на 1800 лева. Следва да се отбележи, че при извършената проверка на 07.07.2022 г. от длъжностните лица при Агенция „Митници“ жалбоподателят като водач на моторното превозно средство не е оспорил установеното от тях в хода на проверката. В хода на административно-наказателното производство са събрани писмени доказателства, приложени в последствие към преписката /копия от разпечатка от карта на водача и разпечатка от тахографа на процесното МПС, приложени на л.23-л.29 от НАХД № 157/2023 година на РС-Вр./, предоставени от собственика на превозното средство „Б“ ЕООД със седалище и адрес на управление град Г, от които е видно, че на 21.06.2022 година в 17:50 часа посоченият в административните актове влекач е бил управляван именно от жалбоподателя. В разпечатката от тахографа подробно са отразени маршрута и изминатите километри за посочения ден. С оглед изложеното съдът приема, че отговорността на жалбоподателя правилно е била реализирана за извършено от него административно нарушение по чл.179 ал.3а ЗДвП. Деянието, което се вменява на жалбоподателя се свежда до несъобразяване с изискването на чл.179 ал.3а ЗДвП, въздигащо в състав на административно нарушение управлението на МПС от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно 7 изискванията на Закона за пътищата за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Същата, според настоящия съдебен състав, освен санкционна е и материално-правна, доколкото разписва и правилото за поведение, с което водачът следва да се съобразява. В аналогичен смисъл е и правилото на чл.139 ал.7 ЗДвП, според което водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Следва да се отбележи, че и двете разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ бр.105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г. В тази насока настоящия съдебен състав не намира за съществен процесуален порок непосочването на разпоредбата на чл.139 ал.7 от ЗДвП в акта и в Наказателното постановление и че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било ограничено. В акта и в НП са посочени неизпълнените от водача задължения, а именно, че не е заплатил дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП и няма как да има каквото и да било съмнение за какво точно нарушение е санкциониран водача, а именно, че е управлявал ППС за което не е платена таксата за изминато разстояние.