Протокол № 69 от 19.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 69 гр. Пловдив, 18.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500447 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За жалбоподателя М. А. С., редовно призован, се явява адв. Н. А., с пълномощно от днес.

Въззиваемият Д. М. К., редовно призован, се явява лично. От неговия пълномощник - адв. Г. В. постъпи молба, с която същият заявява, че е ангажиран по друго дело, но не възразява да бъде даден ход на делото.

Въззиваемата С. С. В., редовно призована, лично и с адв. Е. К., упълномощена от по-рано.

Въззиваемият Д. Г. В. , редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Х. М. и адв. Е Х, упълномощени от по-рано по делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Също.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Също.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

Докладва се делото:

Производството е по чл. 267 от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№ 18845 от 12.07.2023 г. от М. А. С. против решение № 634 от 12.05.2023 г., постановено по гр.д. № 2491/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявени от него против Д. М. К., С. С. В. и Д. Г. В. главен иск за прогласяване нищожността на договор, обективиран в нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в решението, поради противоречие със закона, както и евентуално съединените искове за прогласяване нищожността на този договор поради заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет.

Решението е обжалвано и по отношение отхвърляне на обективно кумулативно съединената искова претенция от жалбоподателя М. С. против Д. К. и С. В. с правно основание чл. 109 от ЗС. Излагат се подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се заявява искане то да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени, като се претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Заявено е и доказателство искане.

От въззиваемите Д. М. К., С. С. В. и Д. Г. В. са постъпили отговори, с които се оспорва въззивната жалба, излагат се съображения относно правилността на обжалваното решение и се заявява искане същото да бъде потвърдено, а направеното доказателствено искане да бъде оставено без уважение.

По заявеното с въззивната жалба доказателствено искане за допускане на комплексна СТЕ съдът се е произнесъл в с.з. на 13.11.2023 г.

Докладва се постъпилата от адв. А. молба, в която заявява, че се поддържа доказателственото искане, заявено във въззивната жалба, като се уточнява задачата на исканата СТЕ.

С докладваната молба от адв. Г. В. се взема становище по заявеното с въззивната жалба доказателствено искане, като се заявява, че съдът вече се е произнесъл по него и го намира за неоснователно.

Адв. А.: Поддържам подадената въззивна жалба и молбата, с която е направено доказателствено искане. Последното се опитах да разработя в тази молба, която представих малко късно, за да стане ясно какво точно и на какво 2 основание искаме.

Адв. М.: Уважаеми съдии, по въззивната жалба заявявам, че оспорвам същата като неоснователна по съображенията в отговора. Искането ни е да бъде оставена без уважение и да ни бъдат присъдени разноски.

По така направеното доказателствено искане - съдът имаше възможност да се произнесе в закрито заседание по вече направено искане със сходно съдържание. То беше оставено без уважение поради липса на предпоставките на чл. 266 от ГПК. Настоящето обаче се базира на отказ от допускане на допълнителни въпроси в първоинстанционното производство към СТЕ.

Считам, че съвсем правилно в първоинстанционното производство не бяха допуснати подобни въпроси. Мотивите на съда, а и моите съображения са, че тези обстоятелства - дали е допустимо и може ли да се направи санитарно помещение и къде то да се разположи към настоящия момент или към 2022 г., когато е издадено процесното разрешение за строеж, е изцяло ирелевантно. В случая е важно и същественият въпрос е може ли да бъде вещта годен обект на правото на собственост така, че тя да бъде прехвърлена – това е спора. Не е въпросът може или не може да се направи санитарно помещение. Това бяха и съображенията на първоинстанционния съд да остави без уважение тези доказателствени искания.

Аз от самото начало на производството твърдя, че ищецът се домогва да опровергае съдебната делба, извършена с разделителен протокол от 1962 г.

По това дело вещото лице е представило заключение и проект за разделяне на имота на 2 части – между Жилфонд и П., който е праводател на моите доверители. Още към онзи момент изрично е посочено в делбата, че се оформя ново жилище за П.. Подробни съображения са изложени в първоинстанционното производство в смисъл, че към онзи момент – 1962 г., е налице годен обект на правото на собственост, с оглед влезлия в сила разделителен протокол на Районен съд Пловдив. Впоследствие вещото лице сочи изрично, че това, което е предвидено като СМР по тази делба от 1962 г. е изпълнено и е налице, т.е. съобразено е разделянето, което се е извършило през 1962 г. Това, което придобива е годен обект на правото на собственост и впоследствие тази вещ не може да загуби своята годност като обект на правото на собственост. След като тази вещ е била годен обект на правото и са извършени валидни прехвърлителни сделки с нея и няма как да загуби 3 своята годност поради последващи нормативни актове и повече да престане да бъде годен обект като вещ. Затова са изцяло ирелевантни въпроси може ли сега да се прави санитарно помещение, щяла ли е да издържи конструкцията и т.н. Има административно дело, което е изцяло ирелевантно, беше оспорено това разрешение за строеж и правилно не беше спряно настоящето производство. Беше направено такова искане и в първата инстанция. Какви доказателства се събират относно разрешението за строеж през 2022 г. няма значение за сделката, която е оспорена, за която те твърдят, че няма транслативен ефект, защото вещта не е годен обект на правото на собственост. Съображенията бяха възприети от първоинстанционния съд.

Аз считам, че така поставените въпроси не следва да бъдат допускани, тъй като те не са необходими за изясняването на спора.

Адв. К.: Също оспорваме въззивната жалба и поддържаме депозирания писмен отговор.

Така направеното доказателствено искане в молбата на жалбоподателя считам за неоснователно, тъй като не е направено своевременно и е преклудирано. Взели сме становище по доказателственото искане във въззивната жалба, съответно съдът също вече се е произнесъл в закрито заседание. Подобно беше направено и в първоинстанционното разглеждане на делото, което бе оставено без уважение. Считам, че не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК за допускане и събиране на тези доказателства във въззивното производство.

Освен това, такъв спор не е въвеждан в самата искова молба. Също така въпросът за конструкцията на сградата считам, че е ирелевантен за спорния по делото предмет. Споделям изцяло становището на колегата М. и депозираното такова в молбата от днес на адв. В..

Адв. Х.: Оспорвам подадената въззивна жалба. Считам същата за неоснователна, а решението на Пловдивския окръжен съд за правилно, законосъобразно и постановено без каквото и да е съществено нарушение на правата на която и да е от страните.

Оспорил съм направеното още с жалбата до вас доказателствено искане за събиране на допълнителни доказателства. Подкрепям определението ви, с което е отказано това искане като правилно и законосъобразно.

4

По отношение подадената в петък молба от колегата А., считам същата за неоснователна по съображенията, изложени ясно и точно от колегите преди мен. Считам, че с нея се цели да се внесе безспокойство в състава на ПАС, визирайки съществено процесуално нарушение на правата на жалбоподателя, като се прави ирелевантно за спора искане. Затова моля да оставите без уважение тази молба, тъй като тя няма правно основание, нито релевантност по отношение повдигнатия пред вас спор.

Адв. А. /реплика/: Уважаеми апелативни съдии, искането с това уточнение на задачата нито е преклудирано, нито е процесуално недопустимо.

Добре знаете, че с ТР № 1/09.12.2013 г. ОСГТК прие т. 3, че въззивният съд събира доказателства, ако в жалбата е въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, от което може да се направи извода, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Това искане колежката, представлявала моя доверител, го е направила. Затова направих тази молба, за да бъде малко по-ясно и прегледно. Цитирал съм в кое съдебно заседание, има и обосновка. Съдът по някакви причини е отказал. Това искане, освен че не е процесуално недопустимо, както колегите твърдят, то е и абсолютно относимо именно към това, което каза колегата М.. Той каза, че спорът по делото е дали това е самостоятелен обект на собственост, тъй като ответниците твърдят, че това е самостоятелен обект на правото на собственост – жилище, а ние от самото начало твърдим, че за да има обект, наречен жилище, което трябва да има минимално необходимите реквизити, и то не сега по ЗУТ, а по всички нормативни актове законодателно, градоустройствено са били изисквани за един обект, за да бъде жилище.

Такъв реквизит е именно баня-тоалетна и тук въпросът не датира от 1962 г., както казва колегата М.. Да, той датира от тогава, но датира именно и ние не се стремим да опровергаем онази делба, защото тя е делба на тавански помещения. Напротив, ние се позоваваме на нея и тук въпросът е как това от тавански помещения се превръща в жилище и ако този въпрос е ирелевантен, защо сега се издава ново строително разрешение, при вече едно отменено, което е висящо разглеждането му в административния съд, в което отново се издава разрешение за това същото и понеже онова дело е от административен характер, ние не правим тази връзка, виждате, че няма и искане едното да бъде спряно, но при наличие на това ново издадено строително разрешение, макар и то да не е влязло в сила, ние искаме да установим технически, 5 конструктивно възможно ли е там на този тавански етаж да се изгради такова санитарно помещение, така щото, ако то се изгради или то незаконно е изградено, то да бъде самостоятелен обект, наречен жилище. Ето къде е връзката между това наше искане и спорния предмет на делото, така че ние не искаме нещо, което е извън предмета на спора. Ние твърдим, че там въобще на този етаж и от конструктивна, и от градоустройствена, а и от правна гледна точка там не може да има на този етаж такова санитарно помещение, защото то е свързано с ВиК проекти и т.н., но това е изяснен въпрос. Ние искаме да изясним, че от конструктивна гледна точка там не може да има такова санитарно помещение. Това е и същността на искането ни и то е направено в първата инстанция, защото арх. РИ - Н. казва, че не е конструктор, че не може да даде отговор на този въпрос. В протокола казва, ще видите, че във Франция има такива жилища. Няма да коментирам думите й, защото ние сме тук и този казус коментираме. Затова искането за такъв вид експертиза е абсолютно относимо към делото - нито е преклудирано, нито процесуално недопустимо.

В момента се явява адв. Г. В. – пълномощник на въззиваемия Д. М.

К..

Адв. В.: Поддържам молбата си и считам, че съдът вече се е произнесъл в закрито заседание по доказателственото искане.

Адв. Х. /реплика/: Искам само да ви кажа, че не само във Франция се срещат често такива жилища. От собствен личен опит искам да кажа, че тази баня я ползвах десетина години. Много е добра.

Във връзка със заявеното от адв. Н. А. доказателствено искане съдът счита следното:

На първо място искане за допускане на СТЕ е било заявено с въззивната жалба, по което съдът се е произнесъл при условията на закрито заседание, като е оставил същото без уважение. Към настоящия момент съдът нe отстъпва от това си становище, като следва да се допълни, че в съдебно заседание на 21.09.2022 г., когато е изслушвано пърованачалното заключение на вещото лице Н. и са направените от нея разяснения, искане за допускане на допълнителна СТЕ със задача, каквато е конкретизирана както във въззивната жалба, така и от адв. Н. А., в нарочната му молба, не е направено.