Решение № 1171 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110217400 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Б. А. А. срещу Електронен фиш Серия К № 11325964, издаден от СДВР и с който на жалбоподателя е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Възразява се, че нарушението било заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, а използването на такова изключвало отсъствието на контролните органи на място, като в случая се твърди такива да не са присъствали. Посочва се, че актът е издаден без справка за собственост и че нарушението е констатирано от служители на СДВР, т.е. в присъствието на такива. Релевира се като общоизвестен факт твърдението, че на посоченото в акта място – гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ до № 300, с посока от бул. „Вл. Вазов“ към „Околовръстен път“, липсвало монтирано устройство за видеозаснемане и че на място не е обозначено със знак, че има видеоконтрол за правилата за движение. Оспорва се заснемащото устройство да е от одобрен тип, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за 1 измерване на скоростта и уредът да е бил годен за употреба към момента на отчитане на скоростта, както и да е минал проверка. Направено е искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.

В открито съдебно заседание нито жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично и не е бил представляван. В депозирана молба, непосредствено преди заседанието, са релевирани оспорвания за неправилно приложение на разпоредбата за повторност при санкциониране на жалбоподателя и за приложение на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН предвид последвалите изменения в тази връзка в ЗДвП. Направено е оспорване и на твърдяна за представена декларация по ЗДвП.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, редовно призована, не е била представлявана. В представени писмени бележки от въззиваемата страна – административнонаказващия орган, са изложени съображения относно неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди атакувания електронен фиш и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение. Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Посочва се, че при издаването на електронния фиш са били спазени разпоредбите на закона, по делото било успешно установено виновното извършване на процесното нарушение и правилно е определена наложената санкция.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С електронен фиш Серия К № 9857071 на Б. А. А. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е било наложено наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът е влязъл в сила на 17.02.2025 г. поради настъпило плащане на същата дата (чл. 189, ал.

10, т. 4 от ЗДвП).

Към 26.08.2025 г. жалбоподателят бил собственик на автомобил „,,***''“, с рег. № ,,***''.

На 26.08.2025 г. около 11,22 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ до № 300, с посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към 2

„Околовръстен път“ и със скорост от 64 км/ч (при отчетен толеранс от 3 км/ч).

В посочения пътен участък в населено място не бил поставен пътен знак „В26“, с който да се въвежда максимално разрешена скорост на движение, различна от регламентираната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 50 км/ч.

Обстоятелството по управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и заснето с техническо средство № MD1194, като системата за видеоконтрол е вписана под № В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 06.07.2018 г. със срок на валидност до 13.06.2027 г. и е минало проверка в периода от 19.03.2025 г. – 19.03.2025 г.

След като нарушението на скоростта било заснето със системата за видеоконтрол, на 28.08.2025 г. бил издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 14 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %. На 03.11.2025 г. фишът бил връчен на жалбоподателя.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към Електронен фиш Серия К № 11325964; справка относно собствеността на автомобил с рег. № ,,***'';

Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 096-СГ-ИСИС/19.03.2025 г.; разпечатка – преглед на вписан тип средство за измерване; решение за одобрение на топа на уреда за измерване писмо от Столична община, ведно с проект на организацията на движението в района с вх. № 418831/22.12.2025 г.; протокол за използване на АТТС от 26.08.2025 г.; сертификат; копие от Електронен фиш Серия К № 9857071; справка АИС – АНД за Електронен фиш Серия К № 9857071; разписка за връчване на Електронен фиш Серия К № 11325964; разписка за връчване на Електронен фиш Серия К № 9857071; разпечатка за плащане на Електронен фиш Серия К № 9857071.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът 3 намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените снимки са изготвени именно при функциониране на процесното автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час, както и мястото на позициониране на разположение на камерата от вписаното на заснетия снимков материал.

От приложеното решение за одобрен тип средство, ведно с писмените доказателства към него, се установява, че системата, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична техническа проверка, с което са били изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 5 и чл. 43 от Закона за измерванията. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.

От постъпилата информация от Столична община се установява, че процесният пътен участък не е бил регулиран с допълнително поставен пътен знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в населено място за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. Доколкото не се установява да е поставен пътен знак „В26“ съгласно изискванията на закона е безпредметно обсъждането дали МПС-то е попадало в зоната му на действие, тъй като видно от предоставената от Столична община информация за посочения по-горе пътен участък важи общото ограничение на скоростта за границите на населени места от 50 км/ч.

4

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е извършил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е било 50 км/ч, доколкото не е имало поставени допълнителни пътни знаци „В26“, а заснетият автомобил се е движил със скорост над тази. В електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на движение от 64 км/ч, което е със 14 км/ч повече от позволената в този участък на пътя от 50 км/ч.

Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото от приложената справка е видно, че именно той е собственик на автомобила и се явява административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като не се представят доказателства (декларация) за предоставяне на автомобила за управление на процесната дата на друго лице. В този смисъл възражението на жалбоподателя да не се кредитира представена декларация се явява неоснователно.

Предвид доказаността за управлението на процесния лек автомобил със скорост от 64 км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички горепосочени реквизити са описани в процесния електронен фиш, включително мястото и времето на 5 извършване на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил и самото противоправно поведение, които като признаци съставляват описание на нарушението (в какво се е изразило то). В този смисъл постигната е достатъчна индивидуализация на нарушението, за да може извършителят да е запознат с параметрите на санкционираното поведение и да упражни в пълен обем защитата си срещу наложената санкция.

С измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В параг. 6, т.

65 от ДР на ЗДвП е посочено, че „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. С оглед промените в разпоредбата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параг. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. В случая е въведена и изрична процедура за използване на мобилната система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с нея, регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в която не е въздигнато задължение за обозначаване или сигнализиране за поставянето на уреда.