Протокол № 1114 от 30.05.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1114 гр. Пазарджик, 28.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220104607 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът С. К. не се явява. Явява се неговата майка и пълномощник В.

А. К.. При проверка на книжата по делото съдът констатира, че неправилно в списъка на лицата за призоваване като ищец по делото е вписан пълномощника В. К., вместо ищецът С. К., с пълномощник В. К.. При това положение съдът приема, че ищецът е нередовно призован за днешното съдебно заседание.

Не се явяват ответниците Т. Г. П. и Р. В. П., редовно призовани на посочения съдебен адрес. За тях се явява адв. К., редовно упълномощен да ги представлява с приложени пълномощни към писмените отговори.

Не се явява вещото лице инж. И. нередовно призована. Призовката изпратена до вещото лице е върната по делото в цялост, с отбелязване, че вещото лице не е открито за връчването й и че същата е уведомила призовкаря по телефона, че е извън гр. Пазарджик.

ПЪЛН. К.: Да се даде ход на делото. Не възразявам за нередовното призоваване.

АДВ. К.: Няма пречка да се даде ход на делото.

С оглед изявлението на пълномощника на ищеца, съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

На основание чЛ. 143, аЛ. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

ПЪЛН. К.: В качеството ми на пълномощник на моя син поддържам подадената искова молба, както и допълнителните молби. Остана претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв. Поддържам иска по чЛ. 109 от ЗС. Искаме отново да поставим тръбата за отводнение, което ответниците не дават. Имам решение от АС – Пазарджик. Водих дело по този въпрос. Имам и жалба. Представям протокол от 07.08.2020 г., решение по адм. дело № 741/2020 г. на АС – Пазарджик и заключение на вещото лице инж. П. И. по адм. дело № 741/2020 на АС – Пазарджик. Представям и жалба до общината от 19.05.2020 г. Представям и нотариален акт.

АДВ. К.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадените два писмени отговора на исковата молба. В днешното съдебно заседание констатирам, че ищцовата страна излиза извън заявения петитум, т.е. предявява се още един иск с правно основание чЛ. 109 от ЗС, което считам, че не следва да бъде разглеждано от настоящия съдебен състав, тъй като отнема ни се възможността да се защитим. Предметът е очертан от съда с Определение № 887/28.03.2024 по настоящото дело. Считам, че е недопустимо да се разширява петитумът и исковата претенция. Ако се заявява такава, то има ред, предвиден в ГПК за неговото своевременно и законосъобразно предявяване. По отношение на представените днес документи от ищцовата страна моля да бъдат приети. Те са относими към настоящия спор с оглед промяна на фактическата обстановка. По втория иск, след като е своевременно предявен, считам искът за допустим, но изцяло неоснователен. Възраженията ми и аргументите се съдържат в отговора на исковата молба от доверителите ми, тъй като фактите и обстоятелствата отразени там, както и правните основания касаят и втория иск.

ПЪЛН. К.: Възразявам по казаното от адвоката.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

С подадената искова молба и допълнителните уточняващи молби съдът приема че са предявени два иска. Първият - с правно основание разпоредбата на чЛ. 45 от ЗЗД - за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв. и вторият иск такъв по чЛ. 109 от ЗС.

2

В подадената искова молба и допълнителните уточняващи молби ищецът е посочил подробни обстоятелства, на които основава исковите си претенции.

В исковата молба, депозирана от С. Т. К., чрез пълномощника си – неговата майка В. К., ищецът заявява, че по старо гр.д. №1060/2020 г. по описа на РС – Пазарджик, моли да се образува ново дело срещу Т. и Р. П.и, които му свалили от втория етаж отводнителната тръба Фи 110 mm2, която била поставена от майстор на ищеца за втория етаж, където от 1980 г. била приспособена за кухня. Твърди, че с ответниците са съсобственици в един общ имот в парцел 70 по плана УПИ-1045 ПI:XXVIII на гр. Септември по н. акт XX №36 н.д. 6219/1975 г., а семейство П.и по н. акт №25 т. III, peг. 3638 н.д. №377/2009 г. Собственик на имота е ищеца С. Т. К. по Н.А. №84 т XII н.д.

№3920/96 г. за втория етаж, съгласно н.а №36/1975 год.

Твърди се, че на 07.12.2017 год. в 19 часа възникнал скандал между майката на ищеца и негов пълномощник по настоящото дело и семейство П.и заради това, че П.и дошли от Англия и им свалили отводнението за втория етаж, което за кухнята им било поставено още преди 1980 г. от майстор Ц. Б. и са имали една обща направена от тях канализация, с обща шахта тръба Фи 110 mm2, която била приспособена за отводнение отвън по тухлите, закрепена към къщата, в общите части на 12 m2 до входа им. Твърди се, че семейство П.и се нахвърлили върху майката на ищеца, за да я бият. Тя повикала 112 за помощ инвентарен №119/30.11.2017 г., като за проверка от МВР могат да се проверят нейните молби към МВР гр. Септември - с вх.

№340000 8489/08.12.2017 г. и вх. №340000/8490/08.12.2020 г. и заведена под вх. 340000-294/18.01.2021 г. от 31.03.21 г. от майката на ищеца и негов пълномощник и два отговора от МВР, peг. № 340000 517/29.01.2001 г. и peг.

№ 340000 - 2296 екз. №2104/2021 г. при поискване по служебен път от съда.

Твърди, че са накърнени от семейство П.и по гр.д. № 3058/2023 г. за неговата собственост – баня, тоалетна и мазе, откъдето за втория етаж идвала вода през тази баня, със спирателен кран и канализация от баня също идвали в обща шахта, направена от тях. Тази шахта се намира в техните ½ идеални части от общи 550 m2 УПИ по скица на вещото лице Генов от 05.10.2016 г. по гр.д. № 2112/14 г. РС - Пазарджик от П.и за реална делба в общи части УПИ.

Сочи, че към исковата молба е приложен изпълнителен лист, с протокол 3 вх. №1865/08.07.20 г. от Стоицев. С изпълнителния лист от 28.11.2019 г. се осъжда Р. да предаде в реалното ползване на С. и Силвия К.. Сочи се, че след гр.д. №1060/20 г. РС - Пазарджик от ищеца е заведено адм.д. № 741/20 г. на АС – Пазарджик, за което представя Решение №1039/18.12.20 г. и в което дело е участвало и вещо лице, в заключението на което пише, че има изградена самостоятелна шахта и водомерен възел, които се намират в другата страна на къщата (северна тераса, пригодена временно на тераса е 5 на 7 метра, не пригодена за кухня, като терасата е отворена и на север наистина за тях това са неблагоприятни последици от незаконосъобразното премахване от РДНСК щранг от 110мм2, който е минавал до самата тераса и е разбит без тяхното съгласие с причинени на ищеца вреди по чЛ.45 от ЗЗД от П.и по-късно, но през 2015 г. по адм. дело № 85/2013 г. бутнали без да съобразяват, че бил от кухня разклон на щранг за терасата, която приспособил за тоалетна, тъй като П.и нагло влезнали в техния и в нейно отсъствие описали в дело №85/13 ПАС тази тръба-щранг. После П.и запушили този щранг, който излиза от втория етаж, за да не го ползват.

Останали с мъки и страдания по своята собственост по давност от П.и.

Правният им интерес, за да може ползват обща тяхна канализация, която строила майката на ищеца със съпруга й, тъй като имала малки внуци и те не могат да живеят в бащиния си дом, а плащали отводнение за ВиК питейна вода. В адм. дело №71/2020 г. пълномощникът на ищеца казал, че през 2017 г.

П.и нямали право да им разбиват щранг за втория етаж ФИ 110 mm2 тк общи 12 m2 имали да ползват за тях за втори етаж. За къщата било одобрение през 1980 г. от ГЛ. архитект гр. Септември.

Искането към съда е да осъди ответниците П.и по чЛ.45 ЗЗД за причинени от тях вреди на ищеца в размер на 1000 лева, както и отново да поставят щранг Ф-110 mm2.

Към исковата молба са представени писмени доказателства.

В срока по чЛ. 131 от ГПК по делото са постъпили писмени отговори на исковата молба от страна на ответниците. Оспорени са исковете, изложени са подробно обстоятелствата, на които ответниците базират оспорванията си.

Твърди се, че правилни са твърденията на ищеца, че ответниците са собственици на ½ ид. част от УПИ XXVIII-1045, в квартал 70 по плана на гр.

Септември, целият (състоящ се) с площ 550 кв.м. ведно с ЦЕЛИЯТ ПЪРВИ 4

ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 81 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото - мазе на площ от 40 кв.м. и ½ идеална част от тавана на сградата, при съседи на имота:

УПИ П-1022, УПИ XXVII-1044, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №25, том III, рег. №3638, нот. дело №377/2009 год. съставен и издаден от Нотариус А. И., рег. №423, с район на действие Районен съдПазарджик, както и съгласно Удостоверение с изх. №04/11.01.2016 год. издадено от Кмета на Община-Септември.

Твърди се, че не ответниците не са причинили претендираните от ищеца имуществени вреди, тъй като такива конкретно не са посочени, не са индивидуализирани, не са описани, липсва конкретика и по отношение на коя дата или дати е налице причиняване на конкретната вреда или щета, вещта или вещите, които са повредени или унищожени, тяхната стойност, не е посочена причинно- следствената връзка от тяхното противоправно поведение - деяние и настъпилите щета или щети. Твърди се, че чрез от описаното в исковата молба се сочи дата - 07.12.2017 г. като дата, на която ответниците заедно са причинили имуществени щети, като са свалили отводнителната тръба за втория етаж, поставена за отводнение на кухнята на ищеца.

Твърди се, че ответниците не са премахвали и запушвали щранга, който излиза от вторият етаж, както твърди ищецът, тъй като нямат достъп до жилищният етаж на ищеца, не знаят да има такъв щранг-тръба както твърди.

Липсва описание на щранга, какъв размер, за топла или студена вода, от какъв материал е направен, както и други негови отличителни белези или характеристики. Не е посочено конкретното му местонахождение, откъде се захранва с питейна вода, кои помещения обслужва, по какъв начин е изграден, изобщо за тези обстоятелства няма описание, липсва яснота. Като собственици - ответниците изобщо не им е ясно срещу какви факти и обстоятелства да се защитават. Твърдят, че не съществува такава вещ - щранг - тръба, както твърди ищеца. Явно не прави разлика между две самостоятелни една от друга вещи - тръба и щранг, като общоизвестно е, че щранг не може да се захваща за отводнителна тръба, а може само да се монтира към тръба/и за захранване с чиста вода. Няма описание на процесната тръба, не са описани нейните характеристики - от какъв материал е направена, нейната дължина, 5 нейното местонахождение, фактури и/или разписки за нейната стойност, как са оценени „причинените щети“. Не е предоставен одобрен проект за полагането и/или респективно монтирането на тази тръба и щранга, отговарят ли на изискванията на Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, съгласно правилата и изискванията на ЗУТ, спазени ли са разпоредбите на Закона за собствеността и др.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чЛ.45. аЛ.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, който обхваща следните елементи: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина. Основният състав на чЛ.45 от ЗЗД е изграден върху общата забрана да не се вреди другиму. За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от фактическия състав на текста, а именно: ответникът с деянието си, действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно аЛ.2 на чЛ. 45 от ЗЗД. тя се предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост, което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от него резултат. Задължение на дееца е да обори това твърдение като докаже липсата на вина, като само доказана липса на вина го освобождава от отговорност.