Решение № 106 от 02.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Варна, 01.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502294 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на П. И. Н. срещу Решение № 260286 от 26.05.2022г. по гр.д. № 14839/2020г. по описа на ВРС, XLIХ-ти състав, с коeто на основание чл. 108 от ЗС са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Д. И. В. с ЕГН ********** и Х. Л. В. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на самостоятелна част от сграда, находяща се в с.

Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, изградена в УПИ ХХ-308, кв. 33, със застроена площ на самостоятелната част - 71,5 кв.м. за всеки от етажите, РЗП на самостоятелната част - 225 кв.м., както и гараж с площ от 45 кв.м. /намиращ се на първи, нежилищен етаж/, като цялата жилищна площ на собствената на ищцата част от сградата е с обща застроена площ 143 кв.м., а РЗП на цялата сграда - 450 кв.м., съставляваща дясната част на сградата откъм улицата означена с 4МЖ на скица на л. 13 от делото, оцветена в жълто, на основание придобивна давност при владение от 1998г. до 2019г., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху така описаната самостоятелна част от сграда, находяща се в с. Куманово.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото, както и необоснованост. Отправеното искане е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да се уважат.

1

В отговор на жалбата, Д. и Х. В.и оспорват въззивната жалба, поддържат доводи за правилност и законосъобразност на оспорваното решение, което молят да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора. Уточняват, че частта от сградата, предмет на иска е означена в червен щрих на скицата на л. 44 от делото и е триетажна с тавански етаж, първият от които се състои от гараж, самостоятелен вход, коридор, стая, кухня, баня и тоалет; вторият етаж се състои от външно стълбище, вход за етажа, тераса, коридор, дневна с кухненски бокс, спалня, баня и тоалет, вътрешно стълбище за трети етаж; третият етаж се състои от вътрешно стълбище, коридор, две спални, баня и тераса; четвърти /подпокривен/ етаж състоящ се от вътрешно стълбище, антре, две стаи със скосове.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение в пределите на въззивното производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от П. И. Н. срещу Д. И.

В. и Х. Л. В. осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на самостоятелна част от четириетажна сграда, находяща се в с. Куманово, общ. Аксаково, изградена в УПИ ХХ308, кв. 33 по действащия план на селото, одобрен със Заповед № 1711 от 05.11.1987г. за улична и дворищна регулация, означена със сигнатура 4МЖ на скицата на л. 13 от делото, със ЗП на самостоятелната част от 71.5 кв.м. за всеки от етажите и РЗП на частта – 225 кв.м., която част от сградата е означена в червен щрих на скицата на л. 44 от делото на ВОС, състояща се, както следва: първи етаж - от коридор, стая, кухня, баня и тоалет и врата, която води до гаража; втория етаж – състоящ се от коридор, стая, баня с тоалетна, всекидневна с кухненски бокс и тераса; трети етаж – състоящ се от коридор, хол, тераса, спалня и тавански етаж – състоящ се от две стаи със скосове и гараж на първи етаж, с площ от 45 кв.м., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху така описаната част от сградата.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищцата е собственик на описаната самостоятелна част от жилищна сграда, изградена в с. Куманово, ситуирана в дясно от улицата, щрихована в жълто на скицата, приложена на л. 13 от делото на ВРС. Четириетажната сграда била изградена без надлежни строителни книжа и одобрени архитектурни и инвестиционни проекти от родителите й И.Н., п. на 12.05.1990г. и Р. Н., п. на 30.03.1993г. в периода 1983-1993г. Още при започване на строителството, родителите й са възложили проектирането на сградата на Зонална проектантска организация – Варна, предвиждайки самостоятелни части за нея и сестра й – ответницата Д. В., като са изготвени и съответните планове под № 48/11.04.1983г. за ищцата и под № 49/11.04.1983г. за сестра й.

Именно по този начин е изпълнена и построена и цялата сграда – като две самостоятелни, еднакви, долепени една до друга части, с отделни входове, така че ищцата и сестра й да живеят в имота, ползвайки всяка собствената си самостоятелна част от сградата. По 2 инициатива на ответницата, след построяване на сградата на името на двете е издаден Акт за узаконяване № 40/11.07.2011г. от гл. архитект на Община Аксаково, с който били узаконени самостоятелните части от сградата, които всяка ползвала със семейството си. От построяването, ищцата и сестра й ползвали всяка своята част от сградата /жилищна част и гараж/, като никога не са имали разногласия коя част на коя от тях принадлежи. Макар и да не живеят постоянно в имота, ищцата редовно е ползвала своята част със семейството си, полагала е грижи за поддържането му, държала е свои и на семейството й вещи, като притежавала и ключ за нейната част. Придобила правото на собственост върху частта от сградата на основание придобивна давност при владение от 1998-2019г. През 2020г. ищцата установила, че данъчната й партида е закрита, а при посещение на имота – че са сменени ключовете на двете портални врати към двора, бравата и ключовете на вратата към първия жилищен етаж на собствената й част. Установила, че преградната стена между двете самостоятелни части на първия жилищен етаж е премахната, като ответниците ползват първия етаж от собствената й част от сградата. Упражняваното от тях владение е без основание, поради което отправила искане за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба, ответниците Д. В. и Х. Л. оспорили исковете по основание, в т.ч. и материалноправната легитимация на ищцата по исковете за собственост с доводи, че на основание алеаторен договор по НА № 77/1985г., първата от тях е придобила правото на собственост върху дворно място с площ от 1070 кв.м., съставляващо парцел III46 в кв. 20 по плана на селото от прехвърлителя – дядо й П.П.. През 1991г. ищцата закупила съседния на нейния имот, с площ от 980 кв.м., заедно с построената в него паянтова сграда, за който е отреден парцел IX-308 в кв. 33 по плана на селото. Одобрените на името на двете сестри два типови архитектурни проекта съответно са за имоти XIII-46 /нов ХХ-308/ и III-46 /нов IX-308/. Изградената в собствения на ответницата ПИ сграда е изградена от съпрузите по време на брака им, в отклонение на архитектурните планове, изготвени през 1985г., поради което през 2011г. предприели действия по узаконяването й. Имотът никога не е бил собственост на родителите им, нито е бил във фактическа власт на ищцата. Последната не е владяла обособена част от сградата постоянно, спокойно, явно и несъмнено, с намерение да свои, а от 2016г. ищцата живее постоянно във Великобритания. От 1985г. съпрузите владеят собствената си сграда, като упражняваното от тях владение е на правно основание. По тези съображения отправили искане предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

С Договор за доброволна делба на недвижим имот от 21.01.1983г. собствениците Р.

П. Н. и П.С.П. сключили договор за доброволна делба по НА № 50/1976г. на парцел III-46, кв. 20 по плана на с. Куманово, разделен със заповед № 79/27.04.1977г. на Председателя на ОНС – Варна на два самостоятелни парцела, а именно: парцел III-46 от 1070 кв.м. – на П.П.

3 и парцел XIII-46 от 860 кв.м. – на Р. Н..

На 03.07.1985г. е сключен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане на издръжка, оформен с НА № 77/1985г. на Нотариус Л.Г., с който П.С.П. прехвърлил на внучката си Д. И. В. собствената си къща, находяща се в с. Куманово, ведно с дворно място от 1070 кв.м., съставляващо парцел III-46 в кв. 20 по плана на същото село, при граници: II- 4 6 , XIV- 4 6 , V-49, IV-49 и Х-46 от кв. 20 срещу задължението на приобретателката да гледа и издържа прехвърлителя и съпругата му Д.И.П. докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот – такъв, какъвто са водили досега.

На 04.03.1991г. е сключен договор за покупко продажба, обективиран в НА № 46/1991г., с който В.Н.А. продала на П. И. П. дворно място от 980 кв.м., с неуредени сметки по регулация, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и стопанска постройка, за което е отреден парцел IX-308 в кв. 33 по плана на с. Куманово, при граници: улица, Д.Ж., Г.Ж., Д. П. и Д. В. за сумата от 8733 лв.

Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която се установява следното: парцели IX- 3 0 8 и ХХ-308, кв. 33 са съставна част от РП, одобрен със Заповед № 1711/05.11.1987г. и впоследствие изменен със Заповед № 1583/22.12.2008г. Парцел IX-308 е създаден с първоначалния РП/1987г., а ХХ-308 е обособен през 2008г. върху парцел Х-308, като му е добавена част от ПИ 308, попадаща в парцел XIV-307 съгласно § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. На комбинирана скица тези парцели са показани с червени и сини линии и сини надписи. Парцели III-46 и XIII-46, кв. 20 по предходен РП, одобрен със заповед № 145/10.03.1929г. за улична и № 830/17.05.1929г. за дворищна регулация са отразени на комбинирана скица, видно от която външните им граници приблизително съвпадат с тези на парцели IX-308 и ХХ-308, кв. 33 по РП/1987г., но това не е така с междинната дворищна регулационна граница. Процесната сграда е отразена за първи път в РП/1987г. като 4МЖ – четириетажна масивна сграда. В разписните листи не се съхранява информация относно собственост на сградите, както и кога са построени. За собственик в същите на парцел IX308, кв. 33 е вписана П. П., а на ХХ-308, кв. 33 – Д. В.. Строителни книжа, както и преписката по узаконяване не са налични в Община Акасково, но от нотариално заверени декларации от Д. В. е видно, че строителството е извършено през 1983-1984г. При издаване на протоколите за строителна линия № 3 /л. 275/ на П. Н. и 4/13.04.1983г. /л. 265/ и Разрешение за строеж № 154/20.04.1983г. на Д. В. е действал предходен РП/1929г. Съгласно този план като собственост на П. Н. е бил записан парцел III-46, а като собственост на Д. В.

– парцел XIII-46, кв. 20. Парцел III-46 е разположен перпендикулярно на уличната регулация, а парцел XIII-46, кв. 20 се явява ъглов спрямо уличната регулация. Представените протоколи за строителна линия касаят изграждана на две отделни вилни сгради долепени една до друга /на калкан/ вилни сгради тип 8 - № 48 и № 49, съответно издадени на П. и Д..

От комбинирана скица на л. 302 е видно, че дадената строителна линия не отговаря на сградата, която се намира в процесния имот към настоящия момент.

На 11.04.1983г. са издадени архитектурни и конструктивни работни планове № 48 за вилна сграда тип № 8 на П. И. Н., с. Куманово относно обект 3-387 по отношение на парцел 4

III-46, кв. 20 и № 49 на Д. И. В., с. Куманово относно обект 3-399 по отношение на XIII-46, кв. 20, със застроена площ за всяка от 60 кв.м.

С Акт за узаконяване № 40/11.07.2011г. на основание § 184, ал. 5 и ал. 7 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, главният архитект на община Аксаково узаконил обекти жилищна сграда, гаражи и селскостопански склад със ЗП от 143 кв.м. и РЗП общо за жил. сграда от 450 кв.м., ЗП на гаражи 2 броя - 90 кв.м. и селск. склад – от 425 кв.м., съставляващи строежи – пета категория, находящи се в УПИ IX-308 и ХХ-308, кв. 33 по плана на с. Куманово на Д. В. и П. П., съгласно НА № 77/1985г. и НА № 46/1991г.