Определение № 1969 от 04.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1969 гр. София, 04.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20238002100023 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Й. Б., К. В. В. и Й. В. В. чрез пълномощника им адвокат Д. К. против решение № 119 от 11.07.2022 г., постановено по гр. д. № 37 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260332 от 22.11.2021 г. по гр. д. № 475/2021 г. на Районен съд - Дупница е признато за установено по отношение на В. Й. Б. (лично и като наследник на починалата на 1.02.2022 г. в хода на делото В. Й. Б.), К. В. В. и Й. В. В., че Г. Й. М., Д. Й.

М., Г. С. И. и И. С. С. са собственици на по 1/24 ид. ч., а Н. С. М., И. С. М., К. С. М. и В. С.

М. на по 1/48 ид. ч. от следните земеделски имоти:

- ливада с площ от 1.334 дка, четвърта категория, находяща се в местността "Ж. ", имот № * в землището на [населено място] при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *;

- нива с площ от 0.615 дка, пета категория, находяща се в местността "С.", съставляваща имот № * в землището на [населено място] при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № * и имот № *;

- нива с площ от 5.410 дка, седма категория, находяща се в местността "Б.", имот № *, в землището на [населено място], при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № * и

- нива с площ от 1.998 дка, пета категория, находяща се в местността „Г. н.", имот № *, в землището на [населено място] при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, като е отменен констативен нотариален акт № 192, том І, рег. № 3309, дело № 171/2011 г. на нотариус Е. К., в полза на В. Й. Б. и В. Й. Б. за собственост върху горните имоти в 1 размер над 3/12 ид. части и предявените искове за собственост за отхвърлени за разликата от 1/24 ид. ч. до 1/16 ид. ч. за Г. Й. М., Д. Й. М., Г. С. И. и И. С. С. и от 1/48 ид. ч. до 1/32 ид. ч. за Н. С. М., И. С. М., К. С. М. и В. С. М..

Г. Й. М., Д. Й. М., Г. С. И., И. С. С., Н. С. М., И. С. М., К. С. М. и В. С. М. са подали чрез пълномощника си адвокат Е. Б. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Предявените искове са основани на твърденията, че ищците, ответниците В. Б. и В. Б. и други лица са наследници по закон на С. З. Б. и в това им качество са им възстановени процесните имоти с влязло в сила на 29.11.1998 г. решение № 4010 от 13.08.1997 г. на ПКгр. Кочериново. От 2016 г. имотите се отдават под аренда от ищците. През 2021 г. същите узнали, че В. Б. и В. Б. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност през 2011 г. и през 2017 г. са ги дарили на К. В. и Й. В.. В отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете, като са заявили, че са придобили по давност правата на ищците, тъй като след възстановяването на собствеността през 1997 и 1998 г. имотите се владеят и ползват само от В. Б. и В. Б. поне до 2014 г., като в обработването на нивите в този период е участвал като наследник и техния баща Й. Б., починал 2009 г., а останалите наследници не само не са се интересували от четирите имота, но не са се противопоставяли по никакъв начин на владението им по начин, недвусмислено да демонтстрират увереността им, че са собственици на имотите. Всяка от насрещните страни е поискала да й се допуснат до разпит по двамата свидетели. Първоинстанционният съд е допуснал до разпит по един свидетел и е постановил решението си, посочвайки само крайния си извод, че от показанията на свидетелите давност не се установява, без да изложи мотиви за този си извод.

С оглед доводите във въззивната жалба, окръжният съд е допуснал по още един свидетел на страните и е събрал показанията на свидетелите в открито съдебно заседание.

Приел е за установено, че ищците са законни наследници на С. З. Б., починал на 19.10.1952 г., като наследници на дъщерята на общия наследодател А. - Н. С. М., И. С. М., К. С. М. и В.

С. М. са преживяла съпруга и синове на С. Г. М. починал на 03.01.2016 г. -след своята майка А.; И. С. С. и Г. С. И. деца на С. Г. С., починала на 27.11.2013 г. след своята майка А.; Д. Й.

М. и Г. Й. М. са деца Й. Г. М., починал след своята майка А. Освен изброените наследници на А. нейни наследници са и низходящи на починалата след нея дъщеря В., като същите не участват в настоящото производство. Ответниците В. Й. Б. и В. Й. Б. са наследници по закон (дъщери) на сина на общия наследодател – Й., починал на 30.04.2009 г., т. е.след своя баща.

С. Б. е имал още една дъщеря Д., която е починала преди своя баща през 1933 г.

Посочил е, че в първоинстанционното производство е прието като писмено доказателство и удостоверение за наследници на преживялата съпруга на общия наследодател С. Б. – починала след него – на 02.05.1966 г., в което от страните фигурират като наследници само ответниците В. Й. Б. и В. Й. Б. – дъщери на сина Й. С. Б., т.е. без наследниците на дъщерята 2 на общия наследодател – А.

С Решение № 4010 от 13.08.1997 г. на ПК гр. Кочериново, постановено на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ, на наследници на С. З. Б. е възстановено правото на собственост върху нивата в м. "Г. н." от 1.998 дка, а с решение № 4015 от 30.06.1998 г. на ПК гр. Кочериново, постановено на основание чл. 18ж, ал. 1 и собствеността върху останалите процесни земеделски имоти.

С договор № 178 от 13.07.2016 г., един от ищците Г. Й. М. е отдал под аренда на Ц. Д. М. два от процесните имоти – нива от 1.998 дка в м. “Г. н.“ и ливада от 1.334 дка в м. “Ж.“.

За процесните имоти, находящи се в. “Б.“, „Ж.“, “С.“ и „Г. н.“ е издаден констативен нотариален акт за собственост № 192, т. І, рег. № 3309, д. № 171/2011 г. от 31.10.2011 г. на Нотариус Е. К., с който нотариален акт на основание наследство и давностно владение за собственици са признати В. Й. Б. и В. Й. Б..

Ответниците по иска Й. В. В. и К. В. В. (синове В. Й. Б. и племенници на В. Б.), са придобили правото на собственост върху процесните имоти с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 88, том ІІІ, рег. № 6402, дело № 378 от 06.11.2017 г. на нотариус Л. С., дарители по който са В. и В. Б..

Въззивният съд е отчел и събраните гласни доказателства, като е приел, че от:

- показанията на Ц. М. се установява, че след възстановяване собствеността върху имотите по отношение ливадата, находяща се в м. “Ж.“ фактическа власт е упражнявал С. М. – баща на ищците И., К. и В. М.; респ.син на А., дъщеря на наследодателя С. Б.. Имотът в „Г. н.“ е обработван от кооперацията и според свидетелката е пустеел дълго време, преди тя като арендатор да започне да го обработва, заедно с имота в „Ж.“. Първоначално, предвид арендния договор, е давала жито на С., а след това на сина му Г.. Същата свидетелка поддържа, че останалите два имота са пустеещи – в м. “С.“ и „Б.“ и не е виждала там ответниците В. и В. Б., като е разбрала през 2020 г., че двете са се снабдили с нотариален акт .

- показанията на М. К., братовчедка на В. и В. Б., установяват, че на техния баща Й., който е брат на майката на свидетелката, е помагал бащата на свидетелката за облагородяване на имотите, които и тя е посещавала преди около 20 години. Не е виждала лично ответниците да обработват процесните имоти, но е виждала „продукция от тях“. Визира конкретно имота в м.“Б.“, където са садели картофи, боб и тикви, а впечатленията й са от 2016-2017г. Счита, че дават под аренда имотите, в т.ч. в м. “Г. н.“.

- показанията на В. установяват владение върху имотите от страна на бащата на ответниците В. и В. Б. – Й. е упражнявано от 1997 г. до 2011 г., когато са се снабдили с нотариален акт.

Свидетелят сочи, че 2-3 пъти в годината е карал продукция, конкретно от имота в м.“Б.“ и „Г. нива“, като е правил услуга на ответниците В. и В. да ги откара до имотите, които са далече от К. и да ги прибере, като сочи, че двете са работели имотите до 2015 г., когато В. е получила инсулт, конкретизирайки, че е извършвал тези услуги в периода 2009 г.-2014 г.

Сочи още, че ливадата в м. “Ж.“ е ползвана от техни роднини. След 2015 г. имотите са обработвани от арендатори според свидетеля. Уточнява още, че синовете на В. - Й. и К. са в чужбина.

3

- показанията на С. В. установяват, че имотът в м. “Б.“ е обрасъл в храсти, не се обработва, като не се обработва и имотът в м. “С.“. Свидетелката, която е земеделски производител заедно със съпруга си и ползва имоти в близост до спорния имот в м. “Ж.“ и поддържа в показанията си, че този имот е ползван от С. М. в периода от 1997 г. до 2011 г., след което бил сключен аренден договор с Ц. М., а към края на 2020 г. В. я помолила да развали този аренден договор и тогава Ц. уведомила „другите собственици“. Имотът в м. “Г. н.“ първоначално се ползвал от кооперацията – от 1997 г.-1998 г. - за около 2 години, след това било пустеещо мястото, преди да почне да го ползва арендаторката М., която имала и постройка там. Същата е имала договор за наем първоначално със С. М. някъде от 2011 г., а след това - от 2016 г.- е сключила аренден договор с ищеца Г. М. – каквито договори се изисквали от посочената 2011 г., а преди това можело това да става и с устна уговорка. Тези имоти, откакто съпругът на свидетелката е земеделски производител, т.е. около 30 години, според нея не са били обработвани от ответниците В. и В.. Същевременно, за този период имотът в м. “С.“, представляващ сега ливада, също не е обработван от някого, в т. ч. и от ответниците В. и В. и техния баща Й.. Свид. В. поддържа, че бащата на ищците Г., И. и В. – С. М., е ползвал ливадата в м. „Ж.“ и имота в м. „Г. н.“.

При така установените факти и съдържание на свидетелските показания, въззивният съд е направил извод, че наследодателката на ищците А., наследява само С. Б., но не и преживялата го съпруга С. Б.. Собственик на земеделските земи е би С. Б. и същите са възстановени на неговите наследници, съответно дъщеря му А. е наследила 1/3 ид. част на осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. На осн. чл. 5, ал. 1 ЗН тази 1/3 идеална част е наследена при равни права от низходящите от първа степен (децата ) на А. – С. Г. М., С. Г. С., Й. Г. М. и В.

Г. С., т. е. по 1/12 ид. част, съответно ищците, които са законни наследници на С. М.

(преживяла съпруга Н. М. и синове И., К. и В. М.) притежават по 1/48 ид. ч., ищците, които са законни наследници на С. (И. С. и Г. И.) притежават по 1/24 ид. част, съответно ищците, които са наследници на Й. Г. М. (Д. Й. М. и Г. Й. М.) притежават също по 1/24 ид. част.

Приел е за недоказано придобиването по давност на правата на ищците. Посочил е, че от събраните гласни доказателства не може да се обоснове извод досежно момента, в който наследодателят на ответниците по иска В. и В. - Й., да е установил самостоятелна фактическа власт върху имотите по отношение правата на ищците, респ. на техните наследодатели. Въпреки твърденията на свидетеля В., че е било установено владение от бащата на В. и В. от 1997/98 г., неговите преки впечатления за ползване на имотите са за периода 2009 г. - 2014 г., когато е правил услуги по превозването на същите, като сочи, че след тази година арендатори ползват имотите, а данни за такива правоотношения касаят наследници на А. – в лицето на част от ищците, и то още от 2011 г. по отношение на два от имотите – видно от показанията на свид. В., която сочи че другите два имота са били запустели. Аналогични са и съображенията по отношение показанията на свид. К., чиито преки впечатления също са откъслечни и по конкретни в един по-късен момент (2016-2017 г.), т. е. очевидно е, че имотите са ползвани от различни групи наследници на общия наследодател С. Б. в различни моменти, без това явно да бъде манифестирано по отношение останалите, по начин, по който би могъл да бъде констатиран и субективният елемент на 4 владението.