Решение № 787 от 07.06.2019, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №

07.06.2019г.,гр.П.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,гражданска колегия в открито съдебно заседание, проведено на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от районен съдия Ани Харизанова гр. д. №3898 по описа за 2018г, за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата си молба срещу „К.

И. И. Бг“ с ЕИК ....... със седалище и адрес на управление град С., район Л., бул.“П. В.“№21, Бизнес център Л. 6, ет.2, представлявано от Я.Й.О. ищецът В.П.К. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Ц.М. твърди, че срещу нео е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4698/2010г по описа на РС-П. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение в полза на „БНП П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК .....

Изпълнителният лист е за следните суми : 2 106.38 лв. главница по договор за потребителски заем от 04.12.2007г., мораторна лихва в размер на 419.36лв. за периода от 20.05.2008г до 11.11.2010г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -11.11.2010г. върху главницата до изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 150.51лв. Въз основа на изпълнителния лист на 08.08.2011г е образувано изпълнително дело №2355/2011г при ДСИ при РС-П.. Твърди се, че на 27.10.2011г ищецът е получил покана за доброволно изпълнение, връчена на майка му. След тази дата не е получавал нищо и не са предприемани никакви принудителни действия. На 22.07.2015г е била депозирана молба от ответното дружество същото да бъде конституирано като взискател, тъй като бил придобил чрез цесия вземането на взискателя по изпълнителния лист, вследствие на което с постановление от 07.10.2015г ДСИ е конституирал ответното дружество като взискател по изпълнителното дело. Твърди се, че с Постановление на ДСИ от 16.10.2015г. производството по делото е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК и това постановление е влязло в сила на 01.12.2015г.На 24.11.2015г. е постъпила молба от ответника, с който е поискано да му се върне изпълнителния лист . Едва девет месеца след това –на 22.08.2016г. горепосоченият изпълнителен лист е върнат на пълномощник на ответното дружество.

Твърди се, че декември 2017г ищецът получава съобщение за запор от ЧСИ Геогри Самарджиев с рег.№885, с което съдебният изпълнител му налага запор на банковите сметки в посочени три банки като в съобщението за запор е посочено, че ищецът е осъден да заплати задължени в размер на 5 311.01 лв., от които главница в размер на 2 106.38лв., ведно със законова лихва в размер на 539.82лв. за периода от 15.05.2015г. до 22.11.2017г., неолихвяеми вземания-мораторна лихва в размер на 1 214.03лв. , 150.51 лв. присъдени разноски, 349.50лв. разноски по изпълнителното дело на ЧСИ, 823.99лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 126.78лв. Твърди се, че ищецът не е получавал покана за доброволно изпълнение , въз основа на които е образувано новото изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ Г. С.. По новообразуваното изпълнително дело взискател е настоящия ответник. Същият се легитимира като частен правоприемник на първоначалния кредитор по издадения изпълнителен лист като е придобил правата по вземането чрез цесия. Ищецът твърди, че цесията не му е съобщена.

Твърди се, че от образуване на първото изпълнително дело №2355/2011г при ДСИ при РС-П. на 08.08.2011г. и получаване на покана за доброволно изпълнение на 27.10.2011г до прекратяване на производството с постановление на ДСИ от 16.10.2015г. на основание чл.433, ал.1т.8 от ГПК срещу ищеца не са предприемани никакви изпълнителни действия и не са били извършвани никакви изпълнителни действия.След прекратяване на това изпълнително дело до образуване на новото изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ Г. С. с рег.Д885 не са извършвани изпълнителни действия.Едва след образуване на второ изпълнително действие без да му се връчи ПДИ е извършено първото принудително действие – в началото на месец декември 2017г получава съобщение за налагане на запор на банковите му сметки в три банки

. на 05.12.2017г по сметка на ЧСИ Г. С. от „ПИБ“АД са преведени сумата от 171.02 лв. по така наложения запор. От другите две банки поради липса на каквито и да било суми по банковите сметки не са извършвани проведи по сметка на ЧСИ Г. С..

Твърди се,че от издаване на изпълнителния лист, издаден на 22.02.2011г до единственото предприето от кредитора изпълнително действие – запор на банковите сметки с осъществен превод по сметка на ЧСИ Г. С. на 05.12.2017г са изминали повече от шест години.

Изтекъл е период повече от 5 години, през който период давността не е прекъсвана, поради което ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумите по изпълнителния лист , издаден по ч.гр.д.№4698/2010г по описа на РС-П., както и на всички допълнителни разноски и такси възникнали по този повод , обективирани в съобщението за запор по изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ Г. С.

, в това число и сумата от 171.02 лв. ,преведена му съгласно наложения запор на 05.12.2017г. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи плащане на сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№4698/2010г по описа на РС-П., както и всички допълнителни лихви разноски и такси натрупани въз основа на същия изпълнителен лист по изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885 , поради изтекла погасителна давност. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска. Твърди се, че съществен в случая е въпроса какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и по -конкретно ТР №2 от 26.06.2015г по т.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. Твърди се, че е приложимо ППВС№3/18.11.1980г., според което образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015г с ТР№2/26.06.2015г е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение като от момента на същото започва да тече нова давност.

Твърди се, че съгласно мотивите на Решение №170 по гр.д.№2382/2017г на ВКС извършената в т.10 от ТР№2/26.06.2015г. постановена по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС№3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР като даденото с т.10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Според ответника от образуване на изпълнителното дело №2355/2011г по описа на ДСИ хри РС-П. на 08.08.2011г до 26.06.2015г. намира приложение ППВС№3/18.11.1980г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителната давност е 26.06.2015г.- постановяване на ТР№2/26.06.2015г по тълк.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС.

Следователно датата , на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020г.В периода след 26.06.2015г има множество изпълнителни действия, прекъсващи давността. Твърди се, че на 02.09.2016г в кантората на ЧСИ Г. С. е постъпила молба от ответника в качеството на частен правоприемник на „БНП П. П. Ф.“ЕАД за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2011г., издаден по ч.гр.д.№4698/2010г по описа на РС-П..С молбата за образуване на изпълнително дело е поискано от кредитора насрочване на дата за извършване опис на движими вещи в дома на длъжника, а също така на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено да се извършат всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. На 14.09.2016г ЧСИ Самарджиев е изпратил покана за доброволно изпълнение изх.№9286, с която покана е насрочен опис на движимите вещи , находящи се в дома на ищеца на 05.11.2016г. от 10:00часа. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена до адреса, посочен в договора за потребителски кредит, който адрес е актуален и към днешна дата. На 20.10.2016г. от кантората на ЧСИ е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР-П.

, с което давността е прекъсната още веднъж.На 29.11.2017г и 08.12.2017г. с изпратени запорни съобщения до „ЮБ“АД и

„ПИБ“АД , където е установено, че на името на длъжника има разкрити банкови сметки. По делото са извършвани множество справки с оглед проучване на имущественото състояние на длъжника, видно от които взискателят не се е дезинтересирал от своето вземане като на

11.01.2018г. давността отново е била прекъсната с изпращането на запорно съобщение до „БПБ“АД. Съгласно мотивите към т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва и „нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Давностният срок е прекъснат с молбата за образуване на изпълнителното дело на 02.09.2016г., в която е направено искане за извършване на опис на движимите вещи, като от тогава е започнала да тече нова погасителна давност. Твърди се, че са неоснователни твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност.От предприетите по инициатива на взискателя и съдебния изпълнител изпълнителни действия е видно , че погасителната давност е прекъсвана многократно и давностният срок не е изтекъл. Оспорва се твърдението на ищеца, че цесията не му е съобщена. Сочи се, че въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от нотариус Валентина Благоева , рег.№302 на НК ответното дружество е упълномощено да уведоми посочените в приложение №1 към договора длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това упълномощаване „К.

И.“ е изпратило на постоянния адрес на ищеца в град Белово, ул.“Георги Бенковски“№46 уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД чрез препоръчана поща. Същото е получено от ищеца , което е видно от положения от него подпис върху обратната разписка , надлежно оформена от служител на „МиБМ Експрес“ООД. Моли се съда да отхвърли предявения иск. Сочи доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Подробни съображения по съществото на спора са развити в представените по делото писмени становища.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че по ч.гр.д.№4698/2010г по описа на РС-П. е издадена Заповед №190/12.11.2010г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В.П.К.

/ ищец по настоящото дело/ да заплати на

„БНП П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК .... следните суми: главница в размер на 2 106.38 лв. по договор за потребителски кредит от 04.12.2007г, мораторна лихва в размер на 419.36лв. за периода от 20.05.2008г до 11.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 11.11.2010г до изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 150.51 лв. Въз основа на посочената заповед за изпълнение на 22.02.2011г в полза на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист. Въз основа на този изпълнителен лист на 08.08.2011г по молба на взискателя „БНП П. П. Ф.“ЕАД е образувано изпълнително дело №2355/2011г по описа на СИС при РС-П. срещу длъжника В.П.К..

С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде направена справка за наличие на движимо и недвижимо имущество, декларирани банкови сметки, адресите на регистрирани търговски обекти и регистриран търговски договор, както и да се започне изпълнение върху имуществото . Приложени са справки от ТД на НАП и от Община П., отдел МДТ, като видно от същите В.К. не притежава движимо и недвижимо имущество и не получава трудови възнаграждения. На длъжника е връчена на 27.10.2011г покана за доброволно изпълнение. На 22.07.2015г е депозирана молба от „К. И. И. Бг“ЕАД , с която е поискано дружеството да бъде конституирано като взискател на основание договор за цесия. С постановление на ДСИ от 07.10.2015г.