Решение № 2024 от 12.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2024 гр. Бургас, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120103524 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по подадена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********** офис сграда Л*****, чрез процесуален представител, против П. Д. Д. с адрес гр. Б**********.

Ищецът сочи, че на 23.08.2024 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.08.2024 г., сключен между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД и „ЮтеКредит България“ ЕООД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № ***** от 21.05.2022 г., сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и П. Д. Д. е прехвърлено в полза на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Твърди, че длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането от името на „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез пълномощника си „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.

Към исковата молба прилага и уведомително писмо за извършената цесия.

Твърди се, че процесното вземане произтича от сключен на 21.05.2022 г.

Договор за потребителски паричен кредит, сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и П. Д. Д.. Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние, като договорът се сключвал във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК.

1

Съгласно сключения договор кредиторът предоставил кредит в размер на 1000 лв., представляваща главница и чистата стойност на кредита.

Кредиторът превел средствата по банковата сметка на кредитополучателя.

Последният се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита били в размер на 1235, 66 лв. Между страните била уговорена и такса за разглеждане на кредита в размер на 168 лв., която била включена в уговорената сума. Договорната лихва по кредита била в размер на 67, 66 лв.

Кредитополучателят се задължил да върне сумите до 20.05.2023 г. на 12 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна вноска, като първите 11 вноски били в размер на 102, 98 лв. всяка, а последната вноска била изравнителна в размер на 102, 88 лв.

Срокът на договора изтекъл на 20.05.2023 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът П.

Д. Д. с адрес гр. Б**********, дължи на ищеца по договор за потребителски паричен кредит №***** от 21.05.2022 година, сключен с „Ютекредит България“ ЕООД сумата 679, 12 лева, представляваща главница, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство, за които вземания е издадена Заповед №**** от 01.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№2372/2025 г. по описа на РС – Бургас. Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното производство. Представят се писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че между страните е сключен описания в исковата молба договор за потребителски паричен кредит при посочените от ищеца параметри.

Сочи, че при тези условия и параметри, сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В нарушение на императивните изисквания ГПР бил посочен единствено като процент, а именно 49, 68 %. ГПР надхвърлял многократно размера по закон, като следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускането и управлението на кредита. Позовава се на разпоредбите на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Цитира практика на СЕС, съгласно която общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя, като в конкретния случай това изискване не било приложено от кредитора и таксата за разглеждане в размер на 168 лв. била включена в стойността на кредита.

Тази такса е разход по кредита и следвало да бъде включена в общите разходи 2 по кредита, а не към общия му размер, което било допълнително основание за обявяване на недействителност на процесния договор за кредит.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Прави доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит №***** от 21.05.2022 г. между „Ютекредит България“ ЕООД и П. Д. Д. с ЕГН **********. Страните се уговорили кредиторът да предостави на кредитополучателя паричен кредит в размер на 1000 лв. Бил уговорен годишен лихвен процент в размер на 12, 27%. Договорът бил сключен за срок от 12 месеца, изтичащ на 20.05.2023 г.

В чл.6 от договора било уговорено, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 168, 00 лв., като тя се възстановявала от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно приложения погасителен план. Годишният процент на разходите бил в размер на 49, 68 %, като общата сума, дължима от потребителя била в размер на 1235, 66 лв., съгласно допусканията, описани в раздел шести от Общите условия.

Към договора за кредит са представени и погасителен план, както и общите условия, приложими към него. Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

По делото е представен договор за цесия, сключен на 23.08.2024 г. между „Ютекредит“ ЕООД като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като цесионер, по силата на който договор вземането на „Ютекредит“ ЕООД, описано и в Приложение 1, било прехвърлено на цесионера.

Приложено е и потвърждение на цесията, както и уведомление до Даниела Д.

Червенкова по чл.99 от ЗЗД. Приложени са пълномощни, по силата на които цедентът упълномощава цесионера с правата да уведомява от негово име всички длъжници за сключения Рамков договор за прехвърляне на вземания.

Към исковата молба е приложено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до ответницата П. Д. Д..

По делото приета съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която сумата, предмет на процесния договор за кредит е усвоена в целия си размер от 1000 лв. на 21.05.2022 г. С разписка за извършено плащане сумата била преведена на ответницата. Размерът на неплатената главница по договора за кредит била в размер на 679, 12 лв. Пламена Д. направила погашения в размер на 482, 00 лв. по сметката на „Ютекредит“ ЕООД.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2372/2025 г. на БРС, на 01.04.2025 г. в полза „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК: *********, е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника П. Д. Д., ЕГН **********, за следните суми: сума в размер от 679,12 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 3

*****/21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 31.03.2025 год. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в общ размер от 75 лева (сбор от 25 лева – платена държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение).

Препис от заповедта е бил връчен на длъжника, като срещу последната било подадено възражение по чл.414 от ГПК, поради което с разпореждане е указано на заявителя да предяви иск в едномесечен срок от получаване на разпореждането на съда, в резултат на което е предявен настоящият иск.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи наличието на валидно възникнала облигационна връзка между ответника и първоначалния кредитор - договор за потребителски кредит, изпълнение на задълженията му по този договор, включително предоставяне на кредитните суми, размера на претенцията си, както и настъпване на падежа на задължението. Ищецът следва да докаже и наличието на договор за цесия, както и това, че прехвърлянето на вземанията е съобщено на длъжника.

Съдът намира, че по делото е установено, че сключването на процесния Договор за потребителски паричен кредит №***** от 21.05.2022 г. между „Ютекредит България“ ЕООД и П. Д. Д. с ЕГН **********. В случая наличието на облигационно правоотношение не се оспорва от страните, а и следва да се посочи, че е доказано получаването на заемната сума от ответната страна. Това обстоятелство се установява от заключението по приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която именно заемната сума от 1000 лв. е получена от ответницата. В тази връзка и се установява изпълнение на задълженията на кредита, основното от което е именно да предаде заемната сума на кредитополучателя.

Така сключеният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответницата е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действала в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Поради изложеното, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.

Именно на база извършването на служебна проверка досежно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът установи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият състав, 4 съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 49, 68 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.