Определение № 1143 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1143 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.ова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501053 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, ул.

Московска №19, действащо чрез юрисконсулт А. Д., срещу разпореждане от 30.03.2023 г., инкорпорирано в заповед №2129/30.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. №4030/23 г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника С. К. Р., ЕГН **********, за сумата от 37.34 лв. обезщетение за забава, 120 лв. дължими разходи при изискуем кредит, както и разноски по съразмерност над уважения до претендирания размер.

Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Неправилно е прието от състава на районния съд, че клаузата за обезщетение за забава е неравноправна, като се излагат подробни съображения. Неправилно е отказано и издаване на заповед за изпълнение за таксата за разходи при изискуем кредит. Иска се да се отмени атакуваното разпореждане и да се уважи изцяло подаденото заявление, да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК за посочените суми, да се допусне незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист 1 за сумите по заявлението. Иска се и присъждане на разноски за настоящето производство.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.5 от ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводни книги, подадено от „Банка ДСК“ АД, против кредитополучателя С. К. Р., за вземания на банката, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 16.10.2020 г., обявени за предсрочно изискуеми. В заявлението се сочи, че предсрочната изискуемост е настъпила на основание чл.13.2 от общите условия към договора за кредит, за което длъжникът е надлежно уведомен.

Представено е извлечение от счетоводните книги на банката, тарифа за таксите по кредити за текущо потребление, договора за кредит, общи условия и погасителен план, както и покана - уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, адресирана до кредитополучателя, чието връчване е било възложено на ЧСИ С. Горчев с район на действие – района на ПдОС, връчено на дядото на длъжника.

Районният съд, за да отхвърли заявлението в посочената част, се аргументира, че е налице обоснована вероятност клаузата за начисляване на обезщетение за забава да е неравноправна. По отношение на разходите при изискуем кредит е посочено, че сумата не представлява реални разходи, а такса, уговорена в тарифата. Същата е прието, че представлява отнапред уговорено задължение на потребителя за забавено изпълнение, като са изложени и съображения, че е налице обоснована вероятност и тази клауза да е неравноправна, още повече с оглед представените доказателства, че действително направените разходи са 37.20 лв.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към 2 този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законът не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се приема, че при липса на конкретна уговорка в договора за това, редовно връчен на длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис по правилата на ГПК, включително от нотариус или частен съдебен изпълнител.

Чл.18, ал.5 от ЗЧСИ посочва, че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В настоящия случай е налице редовно връчване, като предсрочната изискуемост е обявена на длъжника.

За да е налице редовно от външна страна извлечение от сметка, същото следва да съдържа информация относно: договора за кредит - номер, дата на сключване, страни; претендираният общ размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера /главница, договорна лихва, закъснителна лихва и др./ и за кой период се дължат. Извлечението следва да съдържа и фактите, от които да може да се направи недвусмислен извод за изискуемост на вземането - в конкретния случай настъпила предсрочна изискуемост. В този смисъл са и мотивите към определение №118/09.02.2011 г., постановено по ч.т.д. № 905/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., определение №183/10.03.2011 г., постановено по ч.т.д. № 12/2011 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., определение №264/07.05.2009 г., постановено по ч.т.д.

№210/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №118/24.02.2009 г., постановено по ч.т.д. №25/2009 г. на ВКС, ТК, определение №174/16.02.2010 г., постановено по ч.т.д. №18/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение №693/16.11.2009 г., постановено по ч.т.д. №731/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които е прието, че представеното от банката извлечение от счетоводните книги представлява редовен от външна страна документ, когато е изготвен и подписан от длъжностни лица на банката, подпечатан е с печат на банката и съдържа данни за договора за кредит - дата на сключване, размер, кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви.

Представеното от “Банка ДСК” АД в заповедното производство "Извлечение от счетоводни книги" е издадено от служител на банката, 3 овластен за това, положени са подписи и печат на издателя. Изнесената информация е достатъчно ясна и изчерпателна - посочен е договорът за кредит и страните по него, посочен е общият размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера - главница, договорна лихва и др., и за кои периоди се дължат. Не е необходимо в извлечението от сметка да бъдат посочени данни относно усвояване на кредита, погасени вноски и др.

Достатъчно е, ако са посочени падежите на просрочените вноски и размера на задължението към датата, предхождаща издаването на извлечението от сметка.

Според изложеното в мотивите към т.4а от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се основават на посочените в чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 417, т. 3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание. За законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението заповед за незабавно изпълнение не може да бъде издадена, по аргумент от т.4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС.

В конкретния случай претенцията е за обезщетение за забава, като според уточняващата молба наред с възнаградителната лихва се дължи и неустойка за забавата в размер на 10 процентни пункта освен възнаградителната лихва.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за обоснована вероятност за неравноправност на клаузата от ОУ, на която се основава вземането, съставляващо обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 28.07.2021 г. – 19.02.2023 г. /датата на предсрочната изискуемост е 20.02.2023 г./. Тази клауза гласи, че при забава в плащането на месечната вноска върху частта от вноската, съставляваща главница, се начислява лихва в размер на договорната такава, увеличена с надбавка от 10%. Т.е. клаузата предвижда обезщетение за забава в размер над законната лихва.

Неоснователно е и искането за присъждане на сумата от 120 лв., представляваща отнапред уговорена такса – разходи при изискуем кредит.

Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Описаните суми за такси за връчване на длъжника на покана чрез съдебен изпълнител са типични действия по управление на кредит и 4 съставляват разход, присъщ за основния предмет на договора. Този вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Освен това видът, размерът и действието, за което се претендира заплащането на такси в размер на 120 лв. не е определено в договора за кредит, за да е налице облигационна обвързаност между страните и на тази основа да е възникнало правото да се иска допускане на незабавно изпълнение на основание чл.417 т.2 от ГПК.

Нещо повече – действително направените разходи са в размер на 37.20 лв. съгласно приложената фактура, а не 120 лв., както се претендира. Доводите на състава на районния съд в тази част напълно се споделят. В този смисъл е и практиката на ОС Пловдив.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски за настоящето производство, с оглед оставяне на жалбата без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.03.2023 г., инкорпорирано в заповед №2129/30.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. №4030/23 г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр.с., с което е оставено без уважение искането на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление град София, ул. Московска №19, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника С. К. Р., ЕГН **********, за сумата от 37.34 лв. обезщетение за забава, 120 лв. дължими разходи при изискуем кредит, както и разноски по съразмерност над уважения до претендирания размер.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5