Решение № 803 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110216719 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. Б. Г., ЕГН **********, с адрес ******************, против електронен фиш Серия К № 10751613, издаден от СДВР за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено при условията на повторност. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв., с равностойност 102, 25 /сто и две евро и двадесет и пет евроцента/ евро.

В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакувания електронен фиш и се прави искане за отмяната му. Поддържа се наличието на допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните правила, в това число неяснота на описанието на нарушението, на мястото на извършването му, липса на дата на издаване и на посочен издател на ЕФ.

За проведеното на 24.02.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.

Постъпили са писмени бележки от директора на СДВР, чрез юрк. П., в които изразява становище за законосъобразността на издадения електронен фиш и прави искане да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 05.02.2025 г. в сила влязъл електронен фиш Серия К № 7244313, издаден от СДВР срещу К. Б. Г. за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съобразно последния, на основание чл.

1

189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП й била наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.

Към 30.04.2025 г. Г. била ползвател на лек автомобил „***” с ДК № **********, собственост на „*****“ ЕООД.

На 30.04.2025 г. в 12:43 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София, по бул. „Рожен“. Преминавайки до № 2 на бул. „Рожен“, скоростта му на движение била 75 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс от 3 % от отчетената скорост/, при разрешена скорост за движение в рамките на населеното място до 50 км/ч.

Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол АТСС ARH CAM S1, № 120ccb2, разположено в участъка, насочено към бул. „Княгиня Мария Луиза“. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017 г., със срок на валидност на одобрението десет години. Към 30.04.2025 г. техническото средство било преминало последваща проверка за изправност на 25.02.2025 г. На процесните време и място било позиционирано от екип на ОПП СДВР.

Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на Г., в качеството на ползвател на автомобила, било наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП - за извършено в условията на повторност нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост в населено място с 25 км/ч. В електронния фиш било посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7244313.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства, както следва: веществени приложен снимков материал към електронния фиш, и писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „***” с ДК № **********; електронен фиш Серия К № 7244313; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; протокол за проверка № 020-СГИСИС/25.02.2025 г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-31694/02.05.2025 г.; ежедневна форма на отчет; сертификат за преминато обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта /СПУКС/ модел ARH CAM S1; справка-картон на водач.

Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.

Писмените доказателства, и конкретно протокол рег. № 8121з-931/30.08.2016 г., носи безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък не е имало поставен знак за контрол на движението, въвеждащ максимално допустима скорост на движение, различна от общоважимата за границите на населено място до 50 км/ч. Посредством заверените копия от протокол за проверка № 020-СГ-ИСИС/25.02.2025 г. и удостоверение за одобрен тип средство за измерване се изяснява, че техническото средство-мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания.

Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен инструктаж на полицейските служители също са спазени, видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство, ежедневната форма на отчет и приложения сертификат за преминато обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта /СПУКС/ модел ARH CAM S1 .

От приложените електронен фиш Серия К№ 7244313 и справка-картон на водач се установява, че ЕФ е влязъл в сила на 05.02.2025 г., като е издаден от СДВР срещу К. Б. Г. за 2 нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и измерената скорост на движение.

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че собственик/ползвател на МПС е К. Б. Г.. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП глоба в размер на 200 лв. Посочено е също, че нарушението е извършено в условията на повторност - в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7244313. Законът не въвежда изискване в електронния фиш да е посочен типът техническо средство, осъществило заснемането, предвид което липсата на съответно посочване не представлява процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно давността срокове. Предвид това възражението в съответната насока също следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 %, което е отчетено от административнонаказващия орган в полза на водача.

С оглед горните съображения съдът прецени, че при издаването на атакувания 3 електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт. Релевираните в жалбата оплаквания в съответната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

От доказателствата по делото се установи, че на 30.04.2025 г. в 12:43 ч. лек автомобил „***“, ДК № ********** е бил управляван по бул. „Рожен“, като преминавайки до № 2, се е движил със скорост от 75 км/ч. /след приспаднатия толеранс/, при ограничение на скоростта в границите на населено място до 50 км/ч. При това от обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващ се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение в о д ач ъ т на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч. Констатираното в случая превишение на скоростта е с 25 км/ч., доколкото лекият автомобил се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 75 км/ч. /след приспаднатия толеранс/.

От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че жалбоподателката е ползвател на процесното

МПС.

Следователно именно последната е административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като отговорността й е обективна, предвид факта, че не е подала в законоустановения 14дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало автомобила.

Нарушението е осъществено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, съгласно който „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 ЗдвП - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен д а не превишава разрешената скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.