Решение № 690 от 30.05.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1786/2023
- Вид
- Решение № 690
- Подписан
- 30.05.2024
- В сила
- 25.06.2024
- Състав
- Кръстина Любенова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37, ал.1 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
РЕШЕНИЕ
№ 690 гр. Пловдив, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20235300101786 по описа за 2023 година
Искове с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Д. Д. А., ЕГН ********** от гр.П. *** твърди, че на 26.04.2018г. е сключила с ответника „СИТИ КЕШ”ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Славянска”№29, ет.7 договор за паричен заем „Финстарт дискаунт”, по силата на който е получила сума в размер на 17 500,00 лева. На 25.03.2019г. страните сключили Анекс №1 към договора, по силата на който получила в заем още 7 500,00 лева. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.№190/2022г. по описа на Окръжен съд Пловдив ответникът бил осъден да заплати на ищцата сумата 8 189,68 лева, представляваща недължимо платена неустойка на основание чл.11, ал.3 от договора. На 14.06.2022г. ответникът възстановил тази сума на А. Счита, че за периода от плащането на неустойката до възстановяването на сумата в нейния патримониум е пропуснала да реализира ползи в размер на законната лихва върху сумата, поради което в настоящото производство претендира законната лихва в размер на 2 638,83 лева за периода от 25.05.2018г. до 14.06.2022г.
Ищцата твърди още, че във връзка с така възникналото договорно правоотношение е заплатила на ответника сумата 4 208,13 лева, представляваща такса за предсрочно погасяване на кредита, която е събрана 1 неоснователно и в нарушение на чл.37, ал.1 от ЗКНИП. В първото съдебно заседание по делото пълномощникът на ищцата и изрично е заявил, че не се твърди нищожност на клауза по договора за кредит. Като поддържа, че е платила тази сума без основание, ищцата сезира съда с искане да осъди ответника да я върне.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват. Ответникът счита, че исковете са недопустими, тъй като с влязлото в сила решение по посоченото по-горе дело спорът е бил решен, като съдът е отхвърлил искането за обявяване на целия договор за нищожен. Застъпва становище, че не дължи сумата 2 638,83 лева, тъй като ищцовата страна не доказва наличието на пропуснати ползи. Посочва, че А. неоснователно твърди сумата 4 208,13 лева да представлява такса за предсрочно погасяване. Поддържа, че такава такса не е уговаряна и не е заплащана на дружеството.
Съдът, като разгледа представените по делото доказателства, поотделно и в съвкупност намира за установено следното:
Видно от приложеното решение по гр.д.№190/2022г. по описа на Окръжен съд Пловдив, за което не се спори, че е влязло в сила, съдът е бил сезиран с предявени от Д. А. против „СИТИ КЕШ”ООД искове по чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, касаещи единствено клаузата за неустойка по чл.11, ал.3 от договора за паричен заем от 26.04.2018г. С решението е признато за установено в отношенията между страните, че въпросната клауза е нищожна и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 8 189,68 лева – платена без основание като неустойка по договора. В това производство лихва върху тази сума не е претендирана.
За периода от плащането на неустойката до възстановяването й по сметката на ищцата, последната е пропуснала да реализира доход от законната лихва върху нея, поради което и предвид разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД има основание да претендира паричният еквивалент на този пропуск под формата на законна лихва. Не се спори, че по клаузата за неустойка ищцата е внасяла суми на части и в периоди, посочени в исковата молба, като първата вноска е била платена на 25.05.2018г. Не е спорно и твърдението, че дружеството е възстановило сумата 8 189,68 лева на 14.06.2022г. Видно от приетото и неоспорено заключение на в.л. Б.В., 2 законната лихва върху сумата 8 189,68 лева от датата на получаването на първата вноска до възстановяването й в патримониума на ищцата възлиза на 2 638,81 лева. Ето защо искът по чл.86 от ЗЗД е основателен и доказан до този размер и следва да се уважи. За разликата над 2 638,81 лева до претендирания размер от 2 638,83 лева искът ще се отхвърли.
По делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението, че ищцата е заплатила на ответника такса за предсрочно погасяване на кредита в размер на 4 208,13 лева. Видно от експертизата на в.л., тази сума представлява сбор от предвидени в договора и анекса такси, разходи, лихви и неустойки.
Ето защо не може да се приеме, че сумата е заплатена на ответника под формата на такса, която законът забранява, както се твърди от ищцата, както и че липсва основание за плащане. Искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По въпроса за разноските:
Ищцата е направила разноски по делото в общ размер на 2699,00 лева, от които: 300,00 лева – депозит за вещо лице, 24.74,00 лева – държавна такса и 2 125,00 лева – възнаграждение за адвокат. На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата ще се присъдят направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1040,00 лева.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ответника ще се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ”ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Славянска”№29, ет.7 да заплати на Д. Д. А., ЕГН ********** от гр.П. **** сумата 2 638,81 лева, представляваща пропусната полза в размер на законната лихва върху главницата 8 189,68 лева, присъдена в полза на ищцата с решение по гр.д.№190/2022г. на Окръжен съд Пловдив, за периода от 25.05.2018г. до 14.06.2022г.
ОТХВЪРЛЯ за разликата над 2 638,81 лева до пълния предявен размер от 2 638,83 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. А., ЕГН ********** от гр.П. **** 3 против „СИТИ КЕШ”ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Славянска”№29, ет.7 иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 4 208,13 лева, представляваща недължимо платена такса за предсрочно прекратяване на договор за паричен заем от 26.04.2018г.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ”ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Славянска”№29, ет.7 да заплати на Д. Д. А., ЕГН ********** от гр.П. **** сумата 1040,00 лева – разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН ********** от гр.П. **** да заплати на „СИТИ КЕШ”ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Славянска”№29, ет.7 сумата 100,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4