Определение № 8085 от 18.07.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8085 гр. Варна, 18.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следН. състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110106471 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявена искова претенция от Н. Й. П., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Поп Харитон“ № 65, ет.5, ап.25 срещу Б. Р.

Шефкетъ, ЕГН **********, адрес: град Кубрат, област Разград, ул. „Цар Освободител“ № 20, вх.Б, ет.2, ап.6 с искане да се осъди Б. Р. Шефкетъ, ЕГН ********** да заплати на Н. Й.

П., ЕГН ********** да заплати сумата от 1000 лева, частичен иск от пълН. размер от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди след 05.12.2022 г., следствие причинената средна телесна повреда, за което ответникът е признат за виновен със споразумение, одобрено от съда по НОХД № 893/2021 г. на Районен съд – град Варна, ведно със законната лихва от датата 05.12.2022 г. до предявяване на исковата молба и ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата излага, че е водено предходно производство между същите страни по гр.д. № 7213/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна и гр.д. № 8056/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна като в първото е присъдено обезщетение в размер на 15 000 лева, частичен от 30 000 лева за причинените неимуществени вреди в резултат на причинената средна телесна повреда, за което ответникът е признат за виновен със споразумение, одобрено от съда по НОХД № 893/2021 г. на Районен съд – град Варна като в това производство устните състезаН. са приключили на 05.12.2022 г. При второто водено производство е съден остатъка над 15 000 лева до пълно претендираН. размер от 30 000 лева. Заявява, че с настоящата молба претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди за периода, след 05.12.2022 г. до настоящия момент.

С първата уточнителна молба твърди, че са налице новонастъпили неимуществени вреди, т.к. са налице трайни физически белези, проявяване на болка в местата на нараняването и психически травми в следствие спомена за инцидента. Заявява, че нараняваН.та загрозяват визията, не подлежат на самоизлекуване като търпи негативни емоции от спомена за случилото се и постоянно напрежение, притеснение и неудобство, 1 негативни чувства и пречки за създаване на семейство. Налице е дискомфорт и при социалните контакти. Изпитва страх да не бъде наранена и убита. Посочва, че негативните проявлеН. продължават и след 05.12.2022 г. С втора уточнителна молба твърди, че новонастъпили неимуществени вреди, проявяване на болка на местата на прорезните нараняваН. и проявяване на психически негативни изживяваН. следствие спомена за инцидента. Твърди, че като характер съвпадат с предходните такива, но са настъпили нови неимуществени вреди макар и не със същата сила и интензивност. С последната уточнителна молба от 17.07.2024 г. заявява, че са налице усложнеН. като проява на болка и дискомфорт и са налице при промяна на климатичните условия и контакт с предмети с различна телесна температура. Изпитва страх в следствие спомена за инцидента.

Съдът след като съобрази изложените твърдеН. в исковата молба и при съблюдаване на действащата нормативна уредба, намира от правна страна следното:

В постановеното решение по гр.д. № 7213/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна, са изложени следните фактически твърдеН. от страна на Н. Й. П., а именно че към момента са налице трайни физически и психически белези. Вследствие инцидента се променил целият й живот, изпитва трайни затруднеН. в ежедневието, вкл.работа. Към момента асиметрията вследствие на нараняваН.та е налице, следствие на останалите белези, които не подлежат на самоизлекуване. Посочено е, че търпи негативни емоции от спомени от случилото се, безпокойство, постоянно напрежение, силно притеснение, неудобство от наличните белези и от мисълта как да ги излекува или премахне, негативни емоции от унижението на което е била подложена, дисконфорт при социални контакти. Твърди, че се е затворила в себе си, станала необщителна, като страхът и негативните чувства започнали да преобладават при всяка една инициатива да започне нещо ново. Твърди се, че ищцата месеци наред търпяла физическа болка, като била обездвижена за около седмица през която разчитала на грижите на други лица за осъществяване ежедневните си потребност. Имала и период на хоспитализиране. Този начален период бил съпроводен с интензивни болки.

Болките продължили и пет месеца след инцидента, като и понастоящем изпитва болка в областта на травмата при определена физическа активност и при промяна на атмосферните условия. Ищцата изпитвала и неудобство при обслужването си. Много негативно й повлияли опасеН.та, че няма да може да работи и не може да се издържа. Твърди, че сънят й се влошил, сънува инцидента, постоянно е в напрежение и страх от друг инцидент за себе си и за близките си, изпитва страх да не умре.

При постановяване на решение по гр.д. № 7213/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна, съдът е взел под внимание при определяне на дължимото обезщетение, че ищцата е претърпяла телесни увреждаН., обусловили образуване на видимо отчетлив белег по страничната лява и задна повърхност на шията, създаващ видима асиметрия в нормалН. човешки облик. Съобразил е тежестта на претърпените болки и страдаН. от пострадалия, вида, характера и броя на увреждаН.та, значителН. период на проявяване на последиците, засягането на части от човешкото тяло, което е довело до последици, затрудняващи свободното обслужване, трайни видими белези и неудобство при общуване с хора, ниската 2 възраст на пострадалата, към датата на инцидента и факта, че й предстои и да създаде семейство, завърши образованието си и да се реализира професионално. Съдът е посочил, че всички тези обстоятелства обосновават извод за продължителни и значителни болки и страдаН., претърпени от ищеца. Уважил е предявеН. частичен иск в размер на 15 000 лева.

В постановеното решение по гр.д. № 8056/2023 по описа на Районен съд – град Варна са изложени следните фактически твърдеН., от страна на Н. Й. П. – че вследствие инцидента на ищцата се променил целия живот, изпитва трайни затруднеН. в ежедневието, вкл.работа.

Към момента асиметрията вследствие на нараняваН.та е налице, следствие на останалите белези, които не подлежат на самоизлекуване. Изложено е, че към момента търпи все още неимуществени вреди изразяващи се в негативни емоции от спомени от случилото се, безпокойство, постоянно напрежение, силно притеснение, неудобство от наличните белези и от мисълта как да ги излекува или премахне, негативни емоции от унижението на което е била подложена, дисконфорт при социални контакти. Твърди, че се е затворила в себе си, станала необщителна, като страхът и негативните чувства започнали да преобладават при всяка една инициатива да започне нещо ново. Твърди се, че ищцата месеци наред търпяла физическа болка, като била обездвижена за около седмица през която разчитала на грижите на други лица за осъществяване ежедневните си потребност. Имала и период на хоспитализиране. Този начален период бил съпроводен с интензивни болки. Болките продължили и пет месеца след инцидента, като и понастоящем изпитва болка в областта на травмата при определена физическа активност и при промяна на атмосферните условия.

Ищцата изпитвала и неудобство при обслужването си. Много негативно й повлияли опасеН.та, че няма да може да работи и не може да се издържа. Твърди, че сънят й се влошил, сънува инцидента, постоянно е в напрежение и страх от друг инцидент за себе си и за близките си, изпитва страх да не умре. При постановяване на решение по гр.д. № 8056/2023 по описа на Районен съд – град Варна, съдът отново е отчел търпяните болки и страдаН., вида на увреждането, загрозяването, затрудненото общуване и психическите травми и е присъдил обезщетение за горницата над уважеН. частичен иск до пълно претендираН. размер от 30 000 лева.

В настоящия случай трикратно съдът е отправил питане до ищцовата страна да посочи наличието на обективни причини довели до усложнение на здравославното й състояние, настъпили след 05.12.2022 г. в резултат на които твърди нови болки и страдаН..

Посочените в трите уточнителни молби твърдеН., съвпадат изцяло с твърдеН.та изложени и разгледани в производството по гр.д. № 7213/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна и по гр.д. № 8056/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, дори в едната уточнителна молба ищцата чрез процесуалН. си представител посочва, че като характер съвпадат с предходните такива.

При съобразяване предходно водените производства между същите страни и изложените твърдеН. в настоящата искова молба и уточнителните молби, съдът намира, че е налице идентитет на твърдеН.та. Не се обосновава наличието на ексцес, доколкото само при наличието ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от 3 първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдаН., което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените. В този смисъл при ексцеса пострадалия търпи нови болки и страдаН.. В случая не се твърдят нови болки и страдаН., които да са довели до утежняване здравословното състояние на ищцата. Обезщетението за непозволено увреждане има за цел еднократно адекватно репариране на причинените имуществени вреди и представлява „единно обезщетение". В случая вече Н. Й. Пева е получила обезщетение по чл.45 ЗЗД за причинените неимуществени вреди от непозволено увреждане като в случая, въпреки трикратното оставяне на производството без движение, не се излагат твърдеН. за настъпил ексцес.

Изложените твърдеН. в исковата молба и уточнителните молби в настоящото производство, напълно съответстват на тези, изложени в производството по гр.д. № 7213/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна и по гр.д. № 8056/2023 по описа на Районен съд – град Варна. Фактът, че вече тези обстоятелства са разгледани при предходно водените съдебни производства и са били взети под внимание при определяне на обезщетението, обосновава извод за наличието на формирана сила на пресъдено нещо, което обосновава извод за недопустимост на настоящото производство. За яснота следва да се посочи, че сила на пресъдено нещо вече е формирана по отношение на изтърдяните факти и обстоятелства по гр.д. № 7213/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна, предвид влизането в сила на последното. Такава ще се формира и по отношение на изтвърдяните факти и обстоятелства, на висящото гр.д. № 8056/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, независимо от изхода на същото. Следва също да се посочи, че силата на пресъдено нещо по отношение на изтвърдените факти е формирана още с приключване и влизане в сила на решението по гр.д. № 7213/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна, доколкото при него е разгледана частичната искова претенция, а второто производство по гр.д. № 8056/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна се установява размера като е налице формирана сила на пресъдено нещо по отношение на фактите. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата. При уважаване на частичН. иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичН. иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

Силата на пресъдено нещо на съдебното решение има няколко проявлеН.: правоустановяващо, регулиращо и действие на непререшаемост. Влязлото в сила решение задължава страните по делото спрямо държавата да преустановят правН. спор, т. е. никоя от спорещите страни не може занапред да оспорва правилността на съдебно установеното 4 право като твърди, че то не съществува или че съдебно отреченото право съществува. В зависимост от изводите на съда относно спорното право силата на пресъдено нещо действа правопотвърждаващо или правоотричащо. Регулиращото действие на силата на пресъдено нещо овластява страната, чието правно твърдение е признато от съда за основателно, да действа съобразно с установеното от съда правно положение, и задължава другата страна, чието правно твърдение е отхвърлено като неоснователно, да се съобразява с установеното от съда правно положение. Непререшаемостта на разрешеН. правен спор представлява абсолютна отрицателна предпоставка за повторен процес между същите страни относно същия спор съгласно чл. 299 ГПК. Посочените три проявлеН. на силата на пресъдено нещо /правоустановяващо, регулиращо действие и непререшаемост/ важат съобразно нейните обективни и субективни предели. Решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на спорното материално право и на предявеното основание. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат предмета, за който силата на пресъдено нещо важи, а именно материалното право, по което съдът се е произнесъл с решението.