Протоколно определение № 41 от 19.02.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 41 гр. Бургас, 19.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Й. Цв. Д. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600293 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Подсъдимата Т. Д. Д., се явява лично и с упълномощените си защитници адв. С. Т. и адв. И. К., двамата от АК-Я..

За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Д..

Явяват се свидетелите М. П. и Е. К..

В залата присъства и лицето Е. К. С. от с.Ч..

Е. С.: Получил съм призовка и се явявам, но не знам защо съм тук.

Съдът след проверка личната карта на лицето Е. С. намира, че същият е погрешно призован като Е. К. К. в настоящото производство и е различен от свидетеля Е. К. К., който се явява също в настоящото съдебно заседание, поради което Е. С. следва да бъде освободен от съдебната зала. Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

1

ОСВОБОЖДАВА от съдебната зала Е. К. С. .

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът, като изслуша становищата на страните и предвид обстоятелството, че всички призовани лица се явяват в съдебно заседание намира, че няма пречка за разглеждане на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Продължава във фаза на съдебно следствие.

Съдът, на осн. чл.317 вр. чл.143, ал.5, вр. с ал.1 НПК допуска извършването на очна ставка между свидетелите М. П. и свидетелят Е. К. К., със снета самоличност пред първоинстанционния съд.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. К.: Внук съм на баба М.. В добри отношения съм с нея, като аз й помагам с потребните нужди и в момента също. Имам кученца в селото и се грижа за тях там и в този ред на мисли, помагам с каквото мога, когато посещавам баба.

СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Да, така е, в добри отношения сме.

Аз картата за теглене на пенсията не съм я давала на Т. . Никога и по никакъв повод не съм си давала дебитната карта на Т..

СВИДЕТЕЛЯТ Е. К.: Когато се е случвало баба да няма възможност да я посетим, за да й бъде изтеглена пенсията, е молила, така знам, чужди лица и смятам, че някога може да я е помолила, но да не е изтеглила. Знам от баба ми 2 предимно като сме си говорили, че отива до банкомата и моли някой да изтегли пенсията й, в случая. Това имам предвид като казвам, че е молила други лица – пред самия банкомат, защото ако си е забравила очилата не вижда добре цифрите и моли някой да ги натиска.

СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Казвала съм на внука ми Е., че съм давала картата на други хора да ми теглят пенсията. Понякога съм я давала на служителите там, а понякога на добри момичета, като гледам. Това са хора, които виждам пред банката.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. К.: Да, това е така.

Баба, като сме си говорили като внук, ми сподели скоро, че е била заплашвана от бащата на Т., многократно. Ние това не го знаем с баща ми.

Явно се е опитвала да скрие, за да може да няма конфликт, защото за мен е супер грозно да заплашваш възрастна жена. Заплашвана е, едва ли не „виж какво ще кажеш, защото, ако дъщеря ми влезе в затвора, аз ще те нараня“.

Било е във времето, но баба ми не го е споделила. Като взехме да си говорим разговорно, тя просто реши да ми го сподели, явно го е таила в себе си.

Има и нещо друго поради тази причина и за това се разминават нашите думи.

СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Вярно е, че казах на Е., че бащата на Т. ме е заплашвал. Той още продължава да ме заплашва, че ако дъщеря му влезе в затвора ще стане нещо лошо, ще стане убийство.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. К.: Пораждайки тези в нея страхове, това е мое мнение, намирам това, че е изпитвала страх да вземе нещата в свои ръце, в смисъл да се нагоди според ситуацията и говорейки си с нея, аз бях споделил, че тя ми беше е казала, „може да съм дала картата на Т.“. Това бяха нейните думи. Аз това нещо няма как да го знам, защото аз не живея там. Споделям просто нейните думи, като се опитвам да бъда най-полезен. Аз споделям думите, които сме си разменили един на друг. Тя е изпитвала според мен страх и е била притисната, за да може да се нагоди според ситуацията, за да ми го каже това, като знаейки, че ще присъствам на делото, да мога едва ли не да споделя тези думи. Казал съм, че тя е възможно да е дала на Т. картата, защото тя ми каза под давлението на страха си.

Така смятам, че е молила от гледна точка на битови нужди, например 3 дай ми олио или друго и смятах, че е помолила и нея, заради тези нужди, които се е налагало, защото са съседи.

Тогава, когато се обади за картата реших да й помогна като внук и я заведох при адвокат, защото знаех, че няма да се справи по никакъв начин от тази ситуация. Разговаряхме и понеже тя даваше през цялото време показания на адвоката, защото аз не съм бил през цялото време при нея, за да взема думата и да кажа какво всъщност се е случило. Мисля, че сподели, че има и липсващи документи, защото посетих този адвокат, при когото подадохме нашата жалба и има такива твърдения, че тя, освен картата, която е загубила има и лични документи като лична карта и т.н. това не го отбелязах при първото ми повикване, защото не бях сигурен.

СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Когато ми изчезна банковата карта, изчезна ми цялото портмоне, всичко ми беше вътре и личната карта.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. К.: Аз и баща ми сме теглили на баба пенсията с нейната карта по нейна молба. Ние знаем пин-кода. Това се е случвало по нейна молба.

СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Давала съм картата си на Е. и баща му да ми теглят пенсията. Сега в момента пак картата е в Е..

НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА

СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: В портмонето имах 5 лева. Аз знам, че отивам да тегля пари, обаче като слязох в центъра взех да търся в чантата, бръкнах в чантата, нямаше ми портмонето. Тогава звъннах на Е. и той дойде, говорихме и му казах, че ми изчезнаха работите ми – ни пари, ни документи. След това тръгнахме да отидем първо до полицията и да търсим документите, ако са го хвърлили, но нямаше.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. К.: Когато се е случило това нещо, тя е звъннала на моето семейство, защото аз тогава живеех с тях, сега вече не, и аз и татко отиваме, той разговаря с нея, опитвахме се да разберем дали не ги е загубила в автобуса, изобщо да видим какво се е случило. Татко подава тези въпросните документи. Доколкото си спомням заедно с баба отидохме в банката да блокираме картата. В полицията е ходила с татко.

НА ВЪПРОСИ НА ПОДСЪДИМАТА

4

СВИДЕТЕЛКАТА М. П.: Не е вярно, че съм ти давала картата вечерта на шести.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. К.: Моля да ми бъдат възстановени направените разноски за присъствие в днешното съдебно заседание.

Съдът, по молбата на свидетеля К., която намира за основателна О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ЗАПЛАТЯТ на свидетеля Е. К. разноските за платено гориво за явяване в днешното съдебно заседание, след представяне копие от регистрационен талон на автомобила и разходооправдателни документи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата, моля да се приключи съдебното следствие.

АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи съдебното следствие.

АДВ. Т.: Нямам искания, да се приключи съдебното следствие.

ОБЯСНЕНИЯ НА ПОДСЪДИМАТА

ПОДСЪДИМАТА: Аз съм невинна, не съм й вземала картата, не съм теглила парите. Тя ме е помолила доброволно да отида да й изтегля пенсията.

Ние сме комшийки, аз много й помагам. Много съм й помагала и продължавам да й помагам на бабата.

Аз живея в гр. Я. при втория си мъж, но ходя в с. Д. да гледам другите си деца, които са при бившия ми мъж и при баща ми. Имам четири деца, едното е на 8 години, другото на 5 години, на 2 години и най- малката на година и половина, която аз гледам.