Решение № 181 от 04.06.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Разлог, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Искра К. Трендафилова при участието на секретаря А. Р. Т.,разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100856 по описа за 2023 г.

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „АКПЗ“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.

„П.В.“29, с ИД Я.Я., ч/з пълномощника юрк. Е.И., против Р.К.П., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„И.“№5, в.„а“, е.1.Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че м/у Р.К.П. и „И.А.М.“АД е сключен договор за паричен заем №* от 16.07.2021 г. по силата на който е отпуснат кредит от 1`000.00 лева. Също така се сочи, че м/у И.Р.И. и „Ф.Б.“ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция от 16.07.2021 г. Длъжникът се е задължил да върне предоставената сума с договор на лихва, представляваща печалба на кредитодателя от 104.54 лева на 6месечни погасителни вноски. Към момента дължимата главница по договор за паричен заем е 1`000.00 лева. В тази вр. м/у ответницата Р.П. и „Ф.Б.“ЕООД на 02.06.2022 г. е сключен договор за парична гаранция №* по силата на който „Ф.Б.“ЕООД отговаря солидарно с потребителя пред „И.А.М.“АД за всички задължения по договор за паричен заем №*. В договора за парична гаранция изрично е уговорено, че същият влиза в сила в случай, че заемателят не изпълни задълженията си по сключения договор за паричен заем. Твърди се, че длъжникът Р.П. не е изпълнила договорното си задължение, съгласно условията на договора за паричен заем, поради което и заемодателят „И.А.М.“ е отправил искане в писмен вид за плащане на всички изискуеми задължения на потребителя по процесния договор от гаранта „Ф.Б.“ЕООД. От страна на „Ф.Б.“ЕООД е извършено плащане по гаранцията за дължимата сума от 2`321.80 лева. На следващо място са изложени съображения, че на 02.03.2020 г. е сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания и приложение №1 към него от 02.06.2022 г. м/у „Ф.Б.“ЕООД и АКПЗ.ООД.

Посочено е, че цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми длъжните за извършената цесия. Изложени са доводи, че до длъжника е изпратено уведомително писмо, като обратната разписка е върната със статус получено. Също така към ИМ е приложено уведомление за извършената цесия, която ищецът моли да бъде връчено на ответника.

Правния си интерес от иницииране на настоящото производство е обоснован с твърдението, че длъжника Р.П. не е изпълнила задълженията си по договора за заем и по договора за предоставяне на гаранция, поради това неизпълнение „Ф.Б.“ЕООД е погасило задълженията на ответника по делото и е встъпило в правата на първоначалния кредитор. Също така се сочи, че е инициирано заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, като издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.Иска се съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на страните, че Р.К.П., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„И.“№5, в.„а“, е.1, дължи на „АСПЗ“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„П.В.“№29, с ИД Я.Я., сумата от 1`000.00 лв. дължима и неизплатена главница по Договор за паричен заем №* от 16.07.2021 г., ведно със 1 законната лихва в/у неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 104.54 лв. договорна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 12.01.2022 г., сумата от 126.74 лв. - мораторна лихва за периода от 16.08.2021 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.За ответника - редовно и своевременно призован за СЗ, не се явява представител.В СЗ ищецът редовно призован, не се явява. В нарочно депозирана молба, преди първото СЗ заявява, че поддържа исковете, като позовавайки се на разпоредбата на чл.238 от ГПК, прави искане за постановяване на неприсъствено решение с/у ответника.Съдът с изрично проток. определение постановено в ОСЗ, проведено на 30.04.2025 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.239 от ГПК, във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, е постановил разглеждането на настоящето дело по реда на чл.238 и сл. от ГПК.С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:С депозираната ИМ от страна на ищецъ,т са предявени при условията на обективно съединяване следните искове: чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, т.1 от ГПК.На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК.

Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или ч/з свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от страна на процесуалния пълномощник на ищецът за постановяване на неприсъствено решение с/у ответника в настоящето производство.Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК.

Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в ЗЗ разпореждане и определение, включително и с призовките и уведомленията изпращани до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ включително и от не явяването му в първото ОСЗ.Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявения от страна на ищецът искове с правно основание с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1 т.1 от ГПК, са вероятно основателни.Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски и съобразно т.12 от Тълк. решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 225.00 лв., от която: сумата от 125.00 лв. – заплатена държ. такса и сумата от 100.00 лв. – юрк. възнаграждение определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП, във вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените разноски в хода на заповедното производство от 25.00 лв. – заплатена държ. такса и юрк. възнаграждение от 50.00 лв.Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.К.П., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„И.“№5, в.„а“, е.1, дължи на ищеца „АКПЗ“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„П.В.“№29, с ИД Я.Я., сумата - предмет на 2 издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №120 от 06.03.2020 г. по ч.гр.д. №242 по описа на Рг.РС за 2023 г., а именно: сумата от 1`000 лв., представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за паричен заем №* от 16.07.2021 г., ведно със законната лихва в/у неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 104.54 лв. - договорна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 12.01.2022 г., сумата от 126.74 лв. - мораторна лихва за периода от 16.08.2021 г. до 21.02.2023 г.

ОСЪЖДА Р.К.П., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„И.“№5, в.„а“, е.1, ДА ЗАПЛАТИ НА „АКПЗ“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„П.В.“№29, с ИД Я.Я., сумата от 225.00 лв., направени в хода на исковото производство разноски и сумата от 75.00 лв. – разноски в заповедното производство за заплатена държ. такса и юрк. възнаграждение.УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, страната с/у която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС, неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3