Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10958 от 05.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17197/2025
Вид
Решение № 10958
Подписан
05.06.2026
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, пар. 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл.7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 10958 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110117197 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. А. К. срещу „Р Д А К“, с която е предявен иск с правно основание чл. 5, пар. 1, б. „в“ вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетение и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна, или голямо закъснение на полети, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет на ответника FR6014 от 09.07.2024 г. от гр. А, Н до гр. София, България с планиран час на излитане 19:25 ч. и час на пристигане 23:00 ч., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 25.03.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника договор за въздушен превоз за посочения полет по направление гр. А – гр. София, който трябвало да бъде осъществен на 09.07.2024 г., като излети от летището в А в 19:25 ч. и кацне на летището в София в 23:00 ч. Излага твърдения, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения и полетът е бил отменен, а разС.ието между двете летища е над 1500 километра, поради което му се дължи обезщетение в размер на 400 евро. На 24.07.2024 г. ищецът поканил ответника да му заплати обезщетение, но плащане не последвало. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Р Д А К“, с който оспорва предявения иск. Поддържа становище, че закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се в наложени слотове за контрол и управление на въздушното движение от Европейска организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) и тежки метеорологични условия. Излага твърдения, че на 09.07.2024 г. самолет SP-RSM е следвало по график да изпълни два полета: FR6013 и FR6014 по направление София А и обратно, като излитането на първия полет e било забавено поради наложени от Евроконтрол регулации на слотовете вследствие на капацитета на мрежата и метрологичните смущения. Самолетът не е могъл да кацне в А поради влошените 1 метрологични условия и е кацнал на летището в гр. В. Излага съображения, че тези метрологични явления са непредвидими и неконтролируеми условия и като такива са извънредни обстоятелства. Последното е наложило и отмяна на процесния полет FR6014. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на 09.07.2024 г. по релация А - София, който е бил отменен, размер на претендираното обезщетение, включващо разС.ието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното място/, съответно да докаже възраженията си за наличие на извънредни обстоятелства, освобождаващи го от отговорност.

С окончателния доклад по делото са обявени на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът е следвало да превози ищецът от А до София на 09.07.2024 г., който е трябвало да излети на 09.07.2024 г. в 19:25 ч. и да кацне в София в 23:00 ч., че процесният полет е бил отменен, както и че разС.ието между А и София е над 1500 км.

Горните обстоятелства са не само безспорни, но се установяват и от ангажираните по делото доказателства.

Съдът приема, че относно процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В Регламент /ЕО/ 261/2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Несъмнено е, че ответникът се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намеР.е да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

С оглед на горното, съдът намира, че за ищецът е възникнало право да претендира обезщетение по чл.7 от Регламент(ЕО) №261/2004.

Спорът се концентрира върху наведените от ответника твърдения за наличие на извънредно обстоятелство от обективен характер, засегнало възможността за извършване на полета по разписание, а именно довело до неговата отмяна, както и че ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване на закъснението на полета. По тези въпроси съдът намира следното.

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, 2 съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т.

1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.

Следва да се посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито съображения 14 и 15, нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на "извънредно обстоятелство" само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C74/19/- каквато е настоящата хипотеза.

Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или полетите след него (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C74/19).

Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят поспециално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C?294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл /освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент/ да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07 и C-432/07, от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10). Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /Е0/ 261/2004 г., доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва да се тълкува стриктно. В действителност съгласно константната съдебна практика изброените в съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на такива "извънредни обстоятелства", които да са станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.

В конкретния случай ответникът релевира възражение, че отмяната на процесния полет FR6014 се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се в наложени от Евроконтрол слотове/регулации и лоши метеорологични условия във въздушното пространство, засягащи предходния полет, планиран за изпълнение със същото въздухоплавателно средство, а именно FR6013 по релация София-А изразяващи се в лоши метеорологични условия във въздушното пространство, засягащи предходния 3 полет, планиран за изпълнение със същото въздухоплавателно средство, а именно FR6013. Във връзка с така релевираното възражение са събрани следните доказателства:

Прието е становище от отдел „Полетни операции“ на ответното дружество за полет FR6014 от 09.07.2024 г., планиран за изпълнение от А до София, в което е посочено, че на 09.07.2024 г. самолет SP-RSM на авиокомпания „Р“, модел Боинг от серията 737-800, базиран на летище София, е трябвало да изпълни по разписание FR6013/6014 по направление София-А-София. Полет FR6013 бил забавен поради слот за контрол на въздушното движение, наложен от Евроконтрол. Последният слот бил за 14:52 ч., като самолетът излетял от летище София в 14:41 ч. Посочва се, че самолетът не могъл да кацне безопасно на летище А поради силни гръмотевични бури, за които узнал още при приближаване на крайната точка. Условията не се подобрили, докато самолетът се задържал в близост до летището, поради което екипажът бил принуден да се отклони към В /посочен като алтернативно летище за този полет/. След осъществено кацане във В, капитанът и оперативният център на ответника били взели решение да се изпълни полета до А и да опитат друго кацане, когато времето се оправи. Поради продължаващите силни бури над летище А, самолетът не могъл да се позиционира на летище А за изпълнение на полет FR6014, поради което същият бил отменен. Посочено е, че принудителното забавяне на полет FR6014 е следствие на непредвиден слот и отклонение поради метеорологични условия на самолет, което било извън контрола на авиолинията.

От приетото по делото заключение на съдебно авиационна експертиза, неоспорено то страните, се установява, че редовното разписание на полет FR6013 София - А от дата 09.07.2024r. e излитане в 14:15 UTC (17:15 часа местно време) и кацане в 17:00 UTC (19:00 часа местно време), а действителните часове са били излитане в 14:47 UTC (17:47 часа местно време) и кацане в 19:10 UTC (20:10 часа местно време). Експертът констатира, че е имало влошаване на метеорологичните условия между 17:25 UTC (19:25 часа местно време) и 19:18 UTC (21:18 часа местно време), като метеорологичната обстановка е позволявала подход за кацане на летище А, тъй като основно под внимание се взима излъчената фактическа обстановка, а прогнозната е за съобразяване и повишено внимание, като нещо, което евентуално може да се случи, но може и да не се случи, тоест да не се стига до презастраховане.