Решение № 111 от 09.03.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Кюстендил, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Росица Б. Савова

Членове:Татяна Хр. Костадинова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500648 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.„***“ №7, ет.5, представлявано заедно от изпълнителните си директори *** и ***, чрез адвокатско дружество „***“, представлявано от адв.***, срещу решение №681/03.10.2022г. по гр.д.№247/2022г. по описа на РС-Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Д. В. Т., с ЕГН ********** от гр.Кюстендил, ж.к.„***“ бл.95, вх.В, ет.3, ап.31, иск да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 2 000 лева, представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №0411-155-0005-2017 по описа на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (23.12.2021г.), до окончателното изплащане.

Въззивникът е изложил, че решението на КнРС е неправилно, необосновано, постановено в противоречие е материалния и процесуалния закон, не е съобразено със събрания доказателствен материал. Сочи, че неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, извършил е погрешен анализ на събраните доказателства, като е игнорирал част от тях. Твърди, че КнРС неправилно е приел, че липсва съпротивление между процесния автомобил и ***, не е кредитирал 1 изложеното в обстоятелствената част на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.03.2017г. Счита, че щом Т. е подписал протокола без възражения, то това представлява извънсъдебно признание на неизгодни за него обстоятелства, освен това същият не е обжалвал издаденото наказателно постановление. Сочи, че първоинстанционният съд не е преценил правилно свидетелските показания по делото, а именно тези на свидетеля ***, свидетеля *** – последната без промяна в способността си да разбира поведението си и ръководи действията си. Излага, че не са изследвани в цялост показанията на свидетеля *** и свидетеля ***, като са налице обстоятелства, които будят съмнение за верността на показанията на първия, както и че показанията на двамата не са непосредствени. Твърди, че КнРС не е обсъдил приетата по делото експертиза. Изразява, че въз основа на писмените и свидетелските доказателства, по делото безспорно е установено, че ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на службите за контрол на МВР, когато посещението им е било задължително. Моли решението да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Д. Т., чрез пълномощника адв.Д.

М., в който е изложено, че жалбата е неоснователна, не е подкрепена с доказателства, трябва да бъде отхвърлена, а решение на КнРС - потвърдено. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Противно на изложеното във въззивната жалба, от показанията на свидетелите *** и *** се установявало, че между автомобила на Т. и лицето *** не е имало съприкосновение. Твърди, че правилно районният съд е преценил показанията на свидетелката *** с повишено внимание, тъй като в тях е имало вътрешно противоречие.

Било е установено, че протокола за ПТП е съставен от длъжностно лице, което не е възприело пряко настъпването на произшествието и поради това не може да се ползва с материална доказателствена сила. Освен това в текста на протокола има две посочени дати.

Излага, че не са събрани доказателства Т. да е напуснал местопроизшествието виновно, преди идването на компетентните органи.

Окръжен съд-Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените в жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, с правно основание чл.500 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането КЗ) от ищеца „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК *** срещу Д. В.

Т., с ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2 000 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №0411-155-0005-2017 по описа на „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД, за причинени телесни увреждания на лицето *** в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на22.03.2017г. в гр.Кюстендил, кв.„***“ 2 по вина на ответника Д. В. Т. като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ *** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (23.12.2021г.), до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2594/2021г. по описа на РС-Кюстендил.

Ищцовото дружество твърди, че на посочената дата – 22.03.2017г. около 20.30 часа, в гр.Кюстендил, в кв.„***“ на ул.„***“, ответникът, управлявайки лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ *** е предприел маневра „движение назад“ без да се убеди, че пътя зад моторното превозно средство (МПС) е свободен и няма да създаде опасност за другите участници в движението, при което е блъснал пешеходеца ***, след което е напуснал местопроизшествието преди пристигане на органите на МВР. За настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен констативен протокол за ПТП от служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, в който е отразен механизмът на настъпване на ПТП, а в последствие е била ангажирана административно-наказателната отговорност на водача за нарушения на чл.40 ал.1 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП.

Към датата на настъпване на ПТП, за управлявания от ответника лек автомобил, негова собственост, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ищцовото дружество. Във връзка с настъпилото ПТП и заявена пред застрахователя на 01.08.2017г. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от пострадалата *** – към посочения момент непълнолетна, действаща лично и със съгласието на нейната майка, дружеството заплатило застрахователно обезщетение в размер на 2 000 лева, чрез превод на сумата по банков път на 23.04.2018г. Ищецът поддържа, че поради факта, че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, на основание чл.500 ал.1 т.3 от КЗ за него е възникнало регресно вземане в размер на платеното обезщетение, а поради липсата на плащане от страна на Т., въпреки отправена покана, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2594/2021г. по описа на КнРС, срещу която Т. възразил в срок, с което обосновава правния си интерес от предявяване на разглеждания иск.

Ответникът е оспорил наличието на предпоставки за ангажиране на регресната му отговорност към изплатилия обезщетение застраховател, с искане за отхвърляне на иска.

Първоинстанционият съд е намерил предявения иск за допустим, но неоснователен и го е отхвърлил изцяло, като е приел, че независимо от установените и безспорни факти в посока на наличие на валидно застрахователно правоотношение и изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 000 лева, ищецът не е провел нужното главно и пълно доказване по начин, че да установи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявената регресна претенция. Според КнРС, спорен по делото е бил въпросът за реално причинен деликт, касателно наличието на противоправно поведение, изразяващо се в блъскането на пострадалата, а оттук и наличието на елемента „напускане мястото на местопроизшествието“ в светлината на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ. Направен е подробен анализ на 3 събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, АУАН, НП, показания на свидетелите ***, ***, ***, *** и заключенията на вещи лица по назначени СМЕ и САТЕ, при който КнРС е направил извод за недоказаност на твърдението на ищеца, че е било реализирано ПТП между управлявани от Т. автомобил и пешеходеца ***. В тази посока е посочено, че съставеният протокол за ПТП е бил изготвен няколко дни след инцидента, от длъжностно лице, което не е възприело пряко настъпването на произшествието, както и напускането на мястото на инцидента след това, при което е счетено, че същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно поведението на участниците. Същевременно са анализирани показанията на свидетели – очевидци на случая – *** и ***, за които съдът е приел, че не се опровергават от останалия доказателствен материал, и които свидетели отричат да е имало съприкосновение между процесния автомобил и пострадалата и разказват за това, че ответникът преди да потегли назад с автомобила видял, че има подпряно момиче на него и след като свирнал, за да се помести същото, но без резултат, слязъл от колата, говорил с момичето, което се отместило и автомобилът потеглил безпрепятствено. КнРС е изтъкнал и обстоятелството, че самата пострадала при разпита й като свидетел, първоначално е посочила, че няма спомен да я е блъскала кола и да й е изплащано обезщетение за подобен случай. Последващият разказ на свидетелката за това как е била блъсната от автомобил, докато е била с гръб към него, районният съд е заявил, че цени с повишено внимание, поради установено по делото нейно поначало (още преди инцидента) лабилно състояние, характеризиращо се с психическа неустойчивост и данни, че речникът й е ограничен, механичната памет доминира над логическата, а краткотрайната над дълготрайната. Съдът е приел, че данни относно механизма на инцидента не се съдържат и в показанията на разпитания свидетел ***, който е съставил протокола за ПТП, но няма никакви спомени за случая, нито в заключението на САТЕ, вещото лице по която е обосновало извод за механизъм на произшествието, идентичен на посочения в констативния протокол такъв и на база липсата на възражения срещу съставения АУАН, като практически изводът на експерта не се основава на никакви негови специални специални знания и умения. Обосновано е, че съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление не обвързват гражданския съд да приеме осъществяването на деликт. Наред с тези доводи, КнРС е изтъкнал, че дори да се приеме, че управлявания от Т. автомобил, извършвайки маневра на заден ход, е блъснал пострадалата, за която са настъпили травматични увреждания, за каквито по делото има доказателства, то не е установено ответникът да е узнал за инцидента. В тази посока, съдът се е позовал на гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите *** и ***, които са пътували в същия автомобил, за едно с водача и са заявили, че са потеглили с колата безпрепятствено, без каквото и да е съприкосновение между автомобила и пострадалата. При тези данни съдът е приел, че не може да бъде обосновано поведение на ответника, представляващо виновно напускане мястото на ПТП, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, доколкото напускането на мястото на ПТП се явява волево действие, изискващо у дееца наличието на съзнание, че е налице ПТП. В случая, според 4 районния съд, доказателства досежно възприемането на процесното ПТП от страна на ответника не са ангажирани, а напротив - налице са такива, обосноваващи противното, поради което и не би могло да се приеме, че същият е напуснал мястото на ПТП в изложения от законодателя смисъл.

Разпечатката съдържа 22 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a01cadb-983b-4bbe-80d0-65f5b91028c6