Решение № 4896 от 01.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4896 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330106405 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. Е. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „********" №** против „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за кредит № ***** от ***** г. и при условията на евентуалност на клаузата в раздел 6, касаеща заплащането на „пакет от допълнителни услуги“ и даваща право на ответното дружество да получи заплащане на такса по пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № ***** от ***** г. в размер на 3750 лв.

В срока за отговор на исковата молба е депозирана от ответника насрещната искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 240 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на П. Е. К., с ЕГН ********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сумата от 4063,26 лв.остатъчна предсрочно изискуема главница по договора за кредит от ***** г., сумата от 1037,46 лв.- възнаградителна лихва дължима за периода от **** г. до ***** г. и сумата от 108,32 лв.- лихва за забава за периода от ***** г. до ***** г., ведно със законна лихва.

Ищецът по главния иск сочи, че е страна по Договор за потребителски кредит № № ***** от ***** г., като първоначално оспорва целия договор, като недействителен на сочените основания, а впоследствие сочи, че е недействителна клаузата в раздел 6, касаеща заплащането на „пакет от допълнителни услуги“ и даваща право на ответното дружество да получи заплащане на такса по пакет допълнителни услуги.

Твърди се, че клаузата е

1 нищожна на сочените в исковата молба основания за недействителност на договора, а именно: противоречие с добрите нрави, неспазване на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК. Описва се съдържанието на договора, като се сочи, че съгласно раздел 6 от договора, ищецът е следвало да върне сумата по кредита в размер на 6000 лв. при ГПР 48,45 %, ГЛП 41 % и при срок на кредита от 36 месеца върху главницата от 1000 лв. Посочва се, че е постигната договореност за заплащане на допълнителни услуги в размер на 3750 лв., както и възнаградителна лихва в размер от 2630,76 лв., като общият размер на подлежащата на връщане сума е 12380,76 лв. На първо място се оспорва договореният лихвен процент, като противоречащ на добрите нрави. На следващо място се сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута. Сочи се, че този пакет допълнителни услуги е уреден в общите условия, като се предвижда сключване на допълнително споразумение, което обуславя извод, че не се касае за услуга по силата на договора за кредит, а за нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след постигане отново на съгласие между страните. Оспорва като нищожни – противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК клаузите на раздел VІ от договора за заем, в които е посочено, че ГПР е в размер на 48,45 %, а действителният размер е различен от посочения. С оглед изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора за кредит и на отделните клаузи моли искът да се уважи.

Ответникът по главния иск оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, като неоснователни. Не се оспорва сключването на процесния договор, като се оспорва наличието на сочените основания за недействителност на договора и клаузата, уреждаща „пакет допълнителни услуги“, като са изложени подробни съображения в тази насока.

Твърди се, че договорът е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК.

Счита, че допълнителните услуги не следва да се включват в ГПР. Оспорва неточното посочване на ГПР да представлява основание за недействителност на целия договор, като сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 6 ЗПК в случай, че се установи по – висок размер на ГПР от законоустановения, то това би довело до недължимост на сумите, надвишаващи този размер. Оспорва договореният лихвен процент да противоречи на добрите нрави. Оспорва да е налице неравноправност. Оспорва клаузите за допълнителни услуги да противоречат на чл. 10а, ал.1 и ал. 2 ЗПК. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба е предявен насрещен осъдителен иск от Профи Кредит България ЕООД срещу П. К. за заплащане на сумите по договора за кредит- главница, възнаградителна и мораторна лихва. Ищецът по насрещния иск посочва, че с него уведомява кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, поради забава в плащанията, като се сочи, че последната платена вноска е от ****** г., като е платена сумата от 35 лв., с която е погасена частично вноска с падеж 2

******* г. до размера от 0,63 лв. Твърди се, че са настъпили предпоставките по т.12.3 от Общите условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Моли се насрещният иск да се уважи. Претендират се разноски.

П. К. чрез адв. Р. е депозирала отговор на насрещната искова молба, с който оспорва предявените насрещни искове, като неоснователни и недоказани. Повтарят се отново изложените в исковата молба доводи за недействителност на целия договор и на сочената клауза, предвиждаща „възнаграждение за допълнителни услуги“. Оспорва да е надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост чрез връчване на препис от насрещната искова молба. Твърди, че обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да предхожда депозиране на исковата молба.

С отговора на насрещната искова молба е направено възражение за прихващане на платената по договора възнаградителна лихва, законна лихва, такси и възнаграждения за допълнителни услуги в общ размер от 4826, 67 лв. с претендираната главница от 4063,26 лв.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № *******, по силата на който е предоставена в полза на ищеца обща сума в размер от 5000 лв. Уговорен е срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита 239,74 лв., ГПР – 49,32 % и годишен лихвен процент 41,00 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 8629,47 лв. Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 3750 лв., платимо на вноски от по 104,17 месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумение е 12379,47 лв., платима на вноски за срок от 36 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 343,91 лв., а падежът й е до 10-тия ден от месеца.

В чл. 12. 1 от общите условия е предвидено, че при просрочване на месечната вноска, се начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото задължение. Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.

Видно от отразеното в т. V от договора за кредит предоставената в заем сума е използвана 3 за рефинансиране на други задължения към същия кредитор, както и към други кредитори.

На ***** г. е подписан Анекс № * към договор за потребителски кредит (ДПК), с която е договорено отлагане на вноски, променено е ГПР, като лихвеният процент е останал в същия размер. Изготвен е и представен на ищеца нов погасителен план.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че общият размер на плащанията от страна на ищеца по процесния договор за кредит е 3627,57 лв. С така извършените плащания в счетоводството на ответното дружество е отразено, че са погасени главница в размер на 936,74 лв., погасена договорна/възнагрдителна лихва в размер от 1460,66 лв., погасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „***“ и „****“ – 1042,33 лв., сумата от 70 лв.- платена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране и сумата от 117,84 лв. – погасени лихви за забава по т. 12.1. от Общите условия.

Вещото лице е констатирало, че в ГПР е включена само договорна лихва. Процентът, с който се оскъпява кредита с уговорената по раздел V –ти от договора такса/възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „****“ и „*****“ е годишно 25 % и месечно 0,694 %.

ГПР се установява да е в размер от 49,32 %.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът за потребителски кредит Профи кредит Стандарт от ****** г. само формално отговаря на тези изисквания, доколкото в същия е посочен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, тъй като посоченият процент на разходите по кредита не съответства на действителните такива, съобразно поетите от потребителите задължения.

Съгласно представеното в заповедното производство към договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за 4 отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.