Решение № 3790 от 25.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3790 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330100527 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на обективно съединени искове, предявени от А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: Гр. П., ул.*** № *, чрез пълномощник ЕАД Е. И. против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, за прогласяване като нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК, клаузата за неустойка от сключения между страните договор за кредит от ****** г., както и за връщане на сумата от 50 лева - неоснователно платена неустойка по договора за периода ****** г. - ****** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.01.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от ****** г., по който на ищеца е предоставена сумата от 600 лева, при фиксиран лихвен процент - 40,05% и ГПР- 49,81%.

Според чл. 5 от договора като обезпечение се предвиждало обезпечение с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени условия, а в противен случай се дължала неустойка по чл. 11 в размер на 235,50 лева, 1 платима разсрочено с погасителните вноски.

За да се заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят (неизпълними условия за поръчителство или банкова гаранция), а като санкция за неизпълнение се предвиждало заплащане на неустойки или такси, чрез които се гарантирала допълнителна печалба за дружествата. Преценката за действителността на неустойката следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение.

В конкретния кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото размерът й бил около половината от този на получения заем и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави.

Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб. Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Предявява се иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по договора, както и за връщане на платена неустойка по договора. Претендират се и разноските в процеса.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба .

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват. Твърди се, че с процесната клауза за неустойка не се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се изразява становище, че същата не би могла да се включи при формиране на ГПР. Твърди се съобразяване на клаузата за неустойка със законовите разпоредби и съответствие с добрите нрави. По иска по чл. 55 ЗЗД посочва, че неоснователността на установителния иск обуславя и неоснователност на претенцията за връщане на сумата по оспорената клауза. Твърди се злоупотреба с права с оглед множество заведени дела по различни договори, като счита, че в случая не се дължат разноски.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Допуснато е изменение на размера на предявения осъдителен иск чрез 2 неговото увеличаване, като същият се счита предявен за сумата от 235,50 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на ****** г. между ищеца в качеството на кредитополучател и ответника в качеството на кредитор е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена на ищеца в заем сумата от 600 лв., която е следвало да върне ведно с договорна лихва или общо сумата от 640,50 лв. чрез заплащане на 3 вноски за периода от 09.03.3022 г. до 09.05.2022 г. Видно от приетия договор, уговореният годишен лихвен процент е в размер от 40,05 %, а ГПР е в размер на 49,81 %. Ищецът не спори, че е получил отразената в договора за заем сума в размер от 600 лв..

В чл.5 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя и банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора за заем. Съгласно чл.11 от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 5. от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 235,50 лв. с начин на разсрочено плащане, като неустойката се начислява автоматично с подписване на договора.

Представена е към отговора на исковата молба и е приета като писмено доказателства справка за дължими и платени суми, от която е видно, че размерът на платената неустойка по договора е в размер на 235,50 лв.

Към договора за заем е налице Приложение № 1включена неустойка и без включена неустойка. погасителен план с

С оглед възражението на ответника, че ищецът не е материално затруднено лице и не са налице предпоставките за оказване на безплатна адвокатска защита е допуснато събиране на доказателства.

От приетото като писмено доказателство искане за сключване на договор за кредит, което не се оспорва от ищеца е видно, че същият е декларирал към 20.04.2022 г. доход в размер от 3800 лв. месечно от заплата, като броят на 3 членовете на семейството е един. Не се твърди ищецът да издържа друго лице пълнолетно или непълнолетно такова член на семейството му или близък роднина. Декларирани са разходи в размер от 300 лв. и разполагаем доход в размер от 3282 лв.

От приетата справка от Търговския регистър се установява, че ищецът е член на контролния съвет на Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – И., а до 2023 г. е бил член на управителния съвет.

От приетата справка от ТД на НАП – Пловдив се установява, че в периода от 2022 г. до 2024 г. месечният осигурителен доход на ищеца е средно в размер на 3400 лв., а в края на 2023 г. и началото на 2024 г. достига до сумата в размер от 4000 лв. Дори да се приеме, че през декември месец по – големият осигурителен доход се дължи на начислен бонус за края на годината, то това увеличаване на осигурителния доход продължава и през януари 2024 г., като започва през ноември 2023 г.

Между ищеца и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави, като с оглед приемане на това основание за нищожност не следва да се разглеждат останалите.

4

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 801,15 лв. Така предвиденият размер е повече от 89 % от цялата заета сума и противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 39 % от заетата сума.

5

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

Предвид горното клаузата за неустойка следва да се обяви за нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Предвидено е още при сключването на договора, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по договора, като общият размер на неустойката представлява 39 % от предоставената в заем сума. Така въведените изисквания в чл.5, ал.1 от договора за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.