Определение № 2545 от 17.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2545 гр. София, 17.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Христо Лазаров

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502165 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и ГПК, вр. чл. 248 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 74079/02.06.2026 г. (товарителница от 01.06.2026 г.) от "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК 208597211 (универсален правоприемник на "Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375), със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост ІV“, Бизнес парк София, № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 срещу Определение № 10335/12.05.2026 г., по гр.д. № 6579/2025 г., на СГС, ГО, I-15 с., с което оставено без уважение искането за изменение на постановеното Решение № 140/09.01.2026 г. в частта за разноските, касателно присъденото в полза на адв. Р. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 2398.06 евро, за оказана безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., по реда на чл. 248 ГПК.

Частният въззивник сочи, че в атакуваното решение не били изложени мотиви досежно релевираното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Излага, че според най-новата съдебна практика и след постановяването на Решение на СЕС от 25.01.2024 г., се приемало, че съдът не е обвързан от минималните размери, посочени в Наредба № 1/2004 г., а в случая съдът не бил извършил отново анализ на действителната правна и фактическа сложност на делото, както и на извършените действия. Цитира практика на други съдилища, която счита за относима. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и редуциране размера на присъденото възнаграждение на адв. Н..

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем адв. Р.

Н., със служебен адрес гр. Габрово, ул. „Евтим Дабев“, № 8, ет. 2, депозира отговор вх. № 95690/14.07.2026 г., в който оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Счита, че постановеното определение е правилно и законосъобразно, а съдът се е съобразил с установените с Определение № 564/24.02.2026 г., по ч.т.д. № 2199/2025 г., на ВКС, I ТО критерии за определяне на адвокатското възнаграждение. По същество моли за потвърждаване на атакуваното определение.

1

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по 275, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

В хода на първоинстанционното производство по гр.д. № 6579/2025 г., на СГС, ГО, I-15 с. е постановено Решение № 140/09.01.2026 г., с което е уважен предявеният от Р. Ж. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК.

С решението съдът е осъдил „Еос Матрикс“ ЕООД, чийто универсален правоприемник се явява частният въззивник, да заплати на адв. Р. Н. сумата 2398.06 евро, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В резултат на постъпила молба вх. № 11977/29.01.2026 г. от „Еос Матрикс“ ЕАД, по реда на чл. 248 ГПК е било постановено атакуваното в настоящото производство Определение № 10335/12.05.2026 г., с което е оставено без уважение искане за изменение на постановеното решение в частта за присъденото в полза на адв. Н. възнаграждение, като същото бъде намалено. Произнасянето е обосновано с мотиви, че при определянето на възнаграждението съдът е взел предвид цената на иска, извършените от адвоката действия по делото, в т.ч. чрез писмено становище преди с.з., правната и фактическа сложност на делото. Посочено е, че размерът е определен и при съобразяване като ориентир на размера посочен в Наредба № 1/2004 г.

Произнасянето се преценява като правилно.

По допустимостта: Искането за изменение на постановеното определение е било обективирано в нарочна молба, депозирана чрез куриер на 28.01.2026 г. Актът, чието изменение се претендира подлежи на инстанционен контрол, поради което молбата за допълването му следва да бъде подадена в границите на срока за обжалване. Така, при наличните данни за съобщаването на постановеното решение на ответника, на 16.01.2026 г., искането обективирано в депозираната на 28.01.2026 г. молба попада в границите на предвидения в закона срок и се явява допустимо.

По основателността: Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Целта на Закона е да бъде изчислен и присъден точния размер на дължимите разноски на всяка страна, за всяка инстанция. При молба на някоя от страните съдът извършва проверка на присъдените разноски и при необходимост изменя решението или при липса на произнасяне по разноските – допълва решението с такова произнасяне.

Посочената разпоредба намира приложение при всеки акт, приключващ делото.

Видно от материалите по делото – Договор за правна защита и съдействие от 05.09.2024 г. (стр. 6 от първоначално образуваното гр.д. № 454/2024 г. на ОС - Габрово) е, че Р. Ж. възложил на адв. Р. Н. оказването на правна помощ и съдействие, изразяващи се в образуване и процесуално представителство пред ОС – Габрово на установителен иск срещу „Еос 2

Матрикс“ ЕООД. В частта за договорено възнаграждение страните са отразили чл. 38 ЗА. С определение № 789/26.09.2024 г. по делото, ищецът е освободен от заплащането на дължимата държавна такса по делото, поради влошеното му материално състояние.

Следователно макар и в представения договор за правна помощ да не е посочена точната хипотеза на чл. 38 ЗАдв., в която адвокатът е приел да окаже правната помощ безплатно, резонен е извода, че се касае за т. 2 от чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Константната съдебна практика се придържа към разбирането, че съдът не дължи преценка за наличието на предпоставките от конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, която преценка е предоставена на адвоката. При всяко положение обаче пред съда следва да са представени доказателства или да са налице съвпадащи си изявления на страните, че оказването на правната помощ и съдействието са по реда на чл. 38 ЗАдв. (посоченото извлечено от Определение № 163/13.06.2016 г., по ч. гр.д. № 2266/2016 г., на ВКС, І ГО и цитираното в него Определение № 515/02.10.2015 г., по ч.т.д. № 2340/2015 г., ВКС, І ТО, Определение № 862/24.10.2023 г., по ч.т.д. № 1276/2023 г., на ВКС, I ТО, Определение № 203/17.05.2022 г., по ч.т.д. № 1518/2021 г., на ВКС, I ТО и мн. Др.) Такива доказателства в случая са налице и са обсъдени по-горе.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА дв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. Отговорността на задължената и осъждана за разноски страна по делото се определя единствено от изхода по основния материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиент. В случай на оспорване от задължената за разноски страна, че насрещната страна, ползвала безплатно адвокатска помощ, не попада в посочената в договора категория лица по чл. 38, ал. 1 ЗАдв , тя носи тежестта да докаже, че записаното основание не отговаря на обективната действителност, но такива доказателства по делото не са ангажирани.

В случая вярно е, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, като по делото са събрани само писмени доказателства.

Характерът и спецификите на предявения иск – такъв по чл. 439 ГПК, основан на твърдения за погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на ответника за вземанията, предмет на издадения в негова полза изпълнителен лист, обуславят извод за наличие на правна и фактическа сложност на делото, макар и същото да не е било усложнено процесуално.

Това е така, защото този вид искове изискват изключително детайлна и прецизна преценка на фактите от страна на адвоката и съобразяването им с постановените по материята ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк.д. № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК и ТР № 3/28.03.2023 год., по тълк.д. № 3/2020 г., на ВКС, ОСГТК, както и със спирането на сроковете, по силата на ЗМДВИП, с оглед въведените твърдения за изтекла давност, като дори чисто аритметична грешка еднозначно би могла да доведе до отхвърляне на иска. Макар и адв. Н. да не се е явил лично в проведеното съдебно заседание, същият е депозирал писмено становище вх. № 127727/29.10.2025 г., придружено от доказателства.

Определянето на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде извършено и при съобразяване на сумите предмет на предявения иск – общо 3

50502.50 лв., формирана от главница и лихви.

При определяне на възнаграждението ал. 2 от чл. 38 ЗАдв. препраща към Наредба № 1/2004 г. На настоящият състав е известно постановеното Решение от 25.01.2024 г., по дело № С-438/2022 г., на СЕС и възприетото с него тълкуване на чл. 101, § 2 на ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС. След постановяването на посоченото решение константна е съдебната практика в разбирането си, че Наредба № 1/2004 г. няма задължителен характер за съда и посочените в нея размери не обвързват съда, като при произнасянето си той следва да съобрази предмета на делото и обема на реално извършените процесуални действия, като може да определи възнаграждение и под минимума, който може да бъде ползван като ориентир (така Определение № 50004/29.02.2024 г., по гр.д. № 4028/2021 г., на ВКС, IV ГО, Определение № 564/24.02.2026 г., по ч.т.д. № 2199/2025 г., на ВКС, I ТО и цитираните в тях други актове).

В случая, съобразно посочената цена на иска 50502.50 лв., ползвания като ориентир минимален размер, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.

14/2025 г.) възлиза на сумата 4690.20 лв. или 2398.06 евро. При този ориентир и при посочените по-горе и обсъдени и други критерии, настоящият състав намира, че сумата 2398.06 евро, се явява адекватна да възмезди положения от адвоката труд по делото.

Настоящият състав не споделя изложените от частния жалбоподател доводи. При произнасянето си първоинстанционния съд е пояснил какви са критериите, които са взети от него при определяне размера на дължимото възнаграждение на адвоката. В разрез с посочено в жалбата съдът не се е позовал на минималните размери посочени в Наредба № 1/2004 г., а ги е приел като ориентир. Съставът на САС е запознат с посочената от жалбоподателя съдебна практика на други съдилища в РБ, но същата няма задължителен характер и автоматично не може да задължи съда, без да извърши собствена преценка на релевантните критерии и да направи изводи, да постанови акт в унисон с произнасянията на други съдилища.

В заключение, разгледаната частна жалба се явява неоснователна, а постановеното горния смисъл първоинстанционно определение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10335/12.05.2026 г., по гр.д. № 6579/2025 г., на СГС, ГО, I-15 с., с което оставено без уважение искането на "ЕОС МАТРИКС" ЕАД, ЕИК 208597211 (универсален правоприемник на "Еос Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375) за изменение на постановеното Решение № 140/09.01.2026 г. в частта за разноските, касателно присъденото в полза на адв. Р. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 2398.06 евро, за оказана безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., по реда на чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.

4

Председател: _______________________