Решение № 433 от 09.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2501/2024
- Вид
- Решение № 433
- Подписан
- 09.04.2025
- В сила
- 09.04.2025
- Състав
- Жаклин Комитова, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.122, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 433 гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Жаклин Комитова
Членове:
Петя Алексиева
Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 26007/02.07.2024 г., постановено по т. д. № 12/2020 г. по описа на ОС-Враца, „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е осъден, на основание чл.432, ал.1 КЗ, да заплати на С. А. М. и на С. А. М., сумата от по 100 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния баща А. А. М. в резултат на ПТП, причинено на 13.06.2019 г. от Ж. Д. Д., водач на товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, с рег. № ******* и от Т. Г. С., водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/06/119000782190 от 15.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на застрахователна претенция - 20.06.2019 г., до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълния предявен размер от 200 000 лв., частичен иск от 220 000 лв., като неоснователен. Ответникът е осъден, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да заплати на адв. П.
Д. К., сумата от 15 180 лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото на ищците, съобразно с уважената част от исковете. Ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищците сумата в размер на общо 100 лв. - по 50 лв. на всеки от тях, представляваща направени разноски в настоящето производство за депозит за вещо лице по САТЕ, съобразно с уважената част от исковете. Ищците са осъдени, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплатят на ответника сумата от 630 лв., представляваща разноски за 1 адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице по САТЕ, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Враца държавна такса в размер на 8 000 лв., съобразно с уважената част от исковете.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищците С. А. М. и С. А. М..
Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Поддържат, че изключително тежкото страдание на ищците не е отчетено от решаващия съд. Същият не е изследвал в дълбочина отношенията между ищците и техния баща – живеели са в едно домакинство, работели са заедно, поддържали са изключително близки отношения помежду си, помагали са си, грижили са се един за друг. Баща им бил много грижовен, давал е всичко за децата си. Сам ги е отгледал. Съдът не е отчел в нужната степен продължаващите болки и страдания на ищците, които , които и понастоящем не са преодолели загубата на техния баща. Не е съобразена и личността на пострадалия, както и че е бил в трудоспособна възраст, че е бил опора на семейството си. Не е отчетена силата на връзката между ищците и техния баща, застрахователните лимити, конкретните икономически условия и съдебната практика по подобни случаи. Молят съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове. Претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е отчел всички обстоятелства, от значение за определяне размера на дължимото обезщетение – възрастта на пострадалия, социалното положение, отношенията между пострадалия и ищците. Последните са съответно на 30 г. и 26 г., която възраст им позволява сами да се грижат за себе си и да живеят самостоятелно. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
ОС-Враца е сезиран с обективно и субективно съединени искове съответно с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищците твърдят, че на 13.06.2019 г., около 07.20 ч., на главен път I-1 (Е-79), на км. 136+660 лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № ********, управляван от Т.
Г. С. излиза от паркинг до главен път I-1, за да се включи в движението, като отнема предимството и реализира ПТП с движещия се в посока от гр.
Монтана към гр. Враца товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег.
№ *******, управляван от Ж. Д. Х.. Произшествието се дължи на нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил Т. С., който, отнемайки предимството на движещия се по главния път товарен автомобил марка „Фиат“, моде „Дукато“, предизвиква сблъсъка. В резултат на ПТП е починал на А. А. М., който е бил пътник в лекия автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“. Пострадалият е баща на ищците. За лекия 2 автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника със срок на действие 31.03.2019 г. – 30.03.2020 г. Депозирали са при ответника всички документи за настъпилото застрахователно събитие, но ответникът не се е произнесъл по искането им за заплащане на застрахователно обезщетение. Ищците изключително тежко преживявали смъртта на техния баща, която била неочаквана и съкрушителна за тях. Макар да са пълнолетни, те не са прекъснали връзката с баща им, имали са постоянни контакти, винаги са си помагали, когато са били в нужда.
Инцидентът прекъснал тази тяхна връзка връзката им била изключително сина. Със смъртта на техния баща ищците са загубили морална и физическа подкрепа от своя баща, която винаги са имали и на която са разчитали.
Неочакваната свърта на техния баща е предизвикал значителни по обем и интензитет негативни преживявания, психически болки и страдания. И понастоящем внезапната смърт на техния баща предизвиквали силни емоционални преживявания, а търпените болки и страдания се отразявали изключително негативно и на здравословното им състояние. Моралните страдания, скръбта от невъзвратимата загуба ще съпътстват целия им живот.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците сумата от по 25 500 лв., по предявения частичен иск от 200 000 лв., за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния баща, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Претендират сторените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение за оказана от процесуалния им представител безплатна правна помощ.
С постъпилия в срока по чл.367 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства относно механизма на ПТП и вината на водача на застрахования при ответника автомобил. Оспорва причинната връзка между проесното ПТП и смъртта на пострадалия. Заявено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не е използвал обезопасителен колан. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като завишено.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
С депозираната в срока по чл.372, ал.1 ГПК допълнителната искова молба ищците оспорват възраженията на ответника. Механизмът на ПТП е установен в съставения констативен протокол, а в досъдебното производство е установено, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан.
С постъпилия в срока по чл.373, ал.1 ГПК допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа заявените по делото възражения с изключение на възражението за липса на причинна връзка между смъртта на пострадалия и процесното ПТП, както и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
В проведеното на 07.12.2023 г. открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на исковете, предмет на делото, чрез увеличаване на техния размер, като исковете се считат предявени за сумата от по 200 000 лв. за всеки от ищците, предявен като частичен от 220 000 лв.
С присъда № 18/07.10.2020 г., постановена по НОХД № 299/2020 г. по описа на ОС-Враца Ж. Д. Х. е признат за виновен в това, че на 13.06.2019 г., около 07.15 ч., на път I-1 , км. 136+660, в землището на с. Бели Извор, при 3 управление на товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег. № *******, собственост на М. К. И. и Д. Х. И., е нарушил правилата за движение по чл.21, ал.2 ЗДвП, като при установена с пътен знак скорост от 60 км/ч е управлявал със скорост 89, 4 км/ч с посока гр. Монтана – гр. Враца, в резултат на което е предизвикал ПТП с лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № *******, управляван от Т. Г. С.,, вследствие на окето по непредпазливост е причинил сзъртта на А. А. М., на 53 гиди, пътник на предна дясна седалка в лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, настъпила в МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца на 16.06.2019 г., който е допринесъл с поведението за ПТП и е съпричинил вредоносния резултат, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.2, алт.2, б.“б“, пр.1 вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.54 и чл.58а, ал.1 НКЩ, като е ангажирана наказателната му отговорност.
С решение № 117/08.04.2021 г., постановено по ВНОХД № 1348/2020 г. по описа на ДАС, НО, 1 състав, горепосочената присъда е потвърдена.
С решение № 60154/26.10.2021 г., постановена по НД № 643/2021 г. по описа на ВКС, НК, II НО, е оставено в сила въззивното решение на САС.
Видно от представеното удостоверение за наследници А. А. М. е почина на 13.06.2019 г., като е оставил за свои наследници по закон С. А. М. и С. А. М. – синове.
От представената по делото застрахователна полица се установява, че на 15.03.2019 г. между Т. Г. С. и ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № ******** Срокът на действие на договора е от 31.03.019 г. до 30.04.2020 г.
От заключението на вещото лице инж. Г. П. В. по изслушаната пред ОС - Враца автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният: товарният автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, се е движил по път I-1 (Е-79) в посока с. Бели Извор – гр. Враца по прав хоризонтален участък от пътя с минимална видимост към мястото на удара от около 100 м.
Автомобилът се е движил в полагащата му се дясна лента, със скорост от около 89, 4 км/ч, при максимално разрешена скорост от 60 км/ч. Намирайки се на разстояние от около 49, 66 м. от мястото на удара, водачът на посочения товарен автомобил е възприел навлизащия в лентата му за движение от дясно на ляво пред него лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, като опасност от ПТП, реагира с аварийно спиране, за избягване на удара, но поради липса на време и разстояние, при достигане на мястото на удара с предна броня удря в лява предна врата лекият автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“. В следствие на удара и получените ударни импулси товарният автомобил се завърта в посока, обратна на часовата стрелка, продължава движението си транслационно и ротационно, в посоката си на движение, завърта се обратно по посоката си на движение и се установява в покой. Лекият автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ се е движил от паркинг на заведение „Караваните“ в посока – изхода му към път Е-79. В нарушение на пътни знаци Б-2 „Стоп!“ и Г 2 – движение само на дясно, при достигане на ръба на път Е-79, е продължил движението чрез навилизане в него с маневра „завоя на ляво“ и при достигане на мястото на удара, след изминаване на около 6 м. е ударен в лява странична страна в областта на предна лява врата от товарния автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“. В 4 следствие на удара и получените ударни импулси лекия автомобил продължава движението си транслационно и ротационно обратно на часовата стрелка, в посоката на ударния импулс и се установява в покой на място.