Определение № 361 от 07.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361 гр. Велико Търново, 07.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264000500235 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от З. С. М., ЕГН ********** от гр. Русе, ********* против Определение № 545/15.05.2026 г., постановено по гр. д. № 81/2026 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е оставена без уважение молбата на З. С. М. от гр. Русе за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. ГПК, вр. чл. 21, т. 2 ЗПП в производството по обжалване на Разпореждане № 1197/20.04.2026 г., постановено по в. гр. д. № 81/2026 г. на Русенски окръжен съд по в. гр. д.

№ 81/2026 г. като неоснователна.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново, с което да бъде освободен молителя от заплащането на държавна такса за обжалване и да му бъде предоставена правна помощ.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните 1 съображения:

Производството по в. гр. д. № 81/2026 г. по описа на Окръжен съд – Русе е образувано въз основа на въззивна жалба от Прокуратура на Република България против Решение № 12/06.01.2026 г., постановено по гр. д. № 6429/2025 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от З. С. М. от гр. Русе против Прокуратура на Република България, иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.

С Решение № 93/24.03.20226 г., постановено по гр. д. № 81/2026 г. по описа на Окръжен съд – Русе е отменено Решение № 12/06.01.2026 г., постановено по гр. д. № 6429/2025 г. на Русенския районен съд и вместо това отхвърлен предявеният от З. С. М. от гр. Русе против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 2 556,46 евро (5 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от назначената комплексна съдебна психиатрично-психологическа експертиза за изследване на психичното му състояние по пр. пр. № 2548/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Русе (ДП № 1753/2022 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Русе).

С Разпореждане № 1197/20.04.2026 г., постановено по гр. д. № 81/2026 г. по описа на Окръжен съд – Русе е върната касационна жалба вх. № 4257/14.04.2026 г. от З. С. М. срещу Решение № 93/24.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 81/2026 г. на Русенски окръжен съд, като недопустима – подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Постъпила е частна жалба с вх. № 5144/04.05.2026 г. от З. С. М. от гр. Русе против Разпореждане № 1197/20.04.2026 г., постановено по гр. д. № 81/2026 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

С Разпореждане № 1402/07.05.2026 г., постановено по гр. д. № 81/2026 г. по описа на Окръжен съд – Русе е оставена без движение частната касационна жалба, като е даден едноседмичен срок на жалбоподателя да отстрани допуснатите нередовности: да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 7.67 евро, като в платежния документ посочи конкретното дело и го представи по делото, като му е указано, че при неизпълнение на указанията същата ще бъде върната.

С молба Вх. № 5430/11.05.2026 г. е направено искане за освобождаване от държавна такса по обжалването, както и да му бъде предоставена правна помощ. Към молбата е представена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК за доходите, имуществото, семейното положение, като от същата се установява, че единственият доход му е 430 евро.

С Разпореждане № 1469/12.05.2026 г., постановено по гр. д. № 81/2026 г. по описа на Окръжен съд – Русе е оставена без движение молба вх. рег. № 5430/11.05.2026 г., като е указано на молителя З. С. М. да отстрани нередовностите на молбата си по чл. 83, ал. 2 от ГПК и чл. 95 от ГПК, като в едноседмичен срок от връчване на разпореждането: да представи пълна декларация за семейно и имуществено състояние, в която да декларира и размера на доходите на съпругата си Г. Н. М.а, като молителят е уведомен, че при 2 неотстраняване в срок на непълнотите в срок, молбата му с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и чл. 95 от ГПК ще бъде отхвърлена.

С обжалваното Определение № 545/15.05.2026 г., постановено по гр. д. № 81/2026 г. по описа на Окръжен съд – Русе е оставена без уважение молбата на З. С. М. от гр. Русе за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. ГПК, вр. чл. 21, т. 2 от ЗПП в производството по обжалване на Разпореждане № 1197/20.04.2026 г., постановено по в. гр. д. № 81/2026 г. на Русенски окръжен съд по в. гр. д.

№ 81/2026 г. като неоснователна.

Съдът е мотивирал отказа си като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК предвид декларирания доход на жалбоподателя и членовете на семейството му и малкия размер на дължимата държавна такса – 15 лв. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ е приел, че същото не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на жалбоподателя.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Нормата на чл. 83 от ГПК предвижда освобождаване от държавни такси и разноски в производства по дела на лица посочени в ал. 1, т. 1 и т. 2 без оглед на доходите им. В ал. 2 на същия член е предвидена възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Идеята на законодателя е недостатъчните доходи да не се окажат пречка за защита на субективни права и тази категория лица да не бъде лишена от правосъдие. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин (чл. 56 от Конституцията на Република България) на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение. Нормата е насочена не само към лица без доходи, но и към лица, които получават някакви доходи, но те са недостатъчни. Критериите, по които съдът извършва преценка са изброени в закона чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК като изброяването не е изчерпателно. Комплексно следва да бъдат изследвани всички обстоятелства от значение за създаване на цялостна представа за финансовото положение на страната.

Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд на Република България по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, че съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същият разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно 3 претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.

В представената декларация за материално и гражданско състояние З. С. М. е отразил: постоянният му адрес е гр. Русе, *********; живее със съпруга – Г. Н. М.а, не получава трудови възнаграждения, от свободни професии, от наем и хонорари и получава пенсия в размер на 430 евро. Не е представил декларация за материално и гражданско състояние за съпругата си Г. Н. М.а. В молба от 14.05.2026 г. е заявил, че пенсията на съпругата му е 320 евро.

Дължимата държавна такса за частна жалба с вх. № 5144/04.05.2026 г. е в размер на 7.67 евро (15 лв.).

С оглед на обстоятелствата, че З. С. М. получава месечен доход в размер на 430 евро (и общ семеен доход 750 евро), размера на дължимата такса – 7.67 евро (15 лв.), настоящият състав намира, че не се установява по несъмнен начин наличието на основание за ползване на предвидената в чл. 83, ал. 2 от ГПК привилегия в полза на физическите лица-страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с нужните парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото такси и разноски. Данните за материалното състояние на З.

С. М. не обосновават невъзможност да заплати държавна такса в размер на 7.67 евро (15 лв.). Преценката за съществуването на законово основание за ползване на регламентираното от законодателя преимущество е в правомощията на съда, който се произнася по искането на страната за освобождаване от такси и разноски по съответното дело.

Въз основа на изложеното, настоящият състав счита, че не се установява по категоричен начин наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на З. С. М. от внасяне на държавна такса за частна жалба с вх. № 5144/04.05.2026 г.

На следващо място настоящата инстанция напълно споделя изводите на окръжния съд за наличие на пречката по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за правната помощ, тъй като с Разпореждане № 1197/20.04.2026 г., постановено по гр. д. № 81/2026 г. по описа на Окръжен съд – Русе е върната касационна жалба вх. № 4257/14.04.2026 г. срещу Решение № 93/24.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 81/2026 г. на Русенски окръжен съд, а по частната жалба, за която е поисканата правна помощ, Върховният касационен съд има компетентността служебно да провери валидността, допустимостта и правилността на разпореждането за връщане на частната жалба.

Настоящият състав на въззивната инстанция приема, че окръжният съд е приложил правилно чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗПП. Подадената частна жалба е бланкетна, поради която жалбоподателят е поискал предоставяне на правна помощ, но Върховният касационен съд е длъжен и служебно да извърши проверката за допустимостта, валидността и правилността на обжалваното с нея Разпореждане № 1197/20.04.2026 г., постановено по гр. д. № 81/2026 год. по описа на Окръжен съд – Русе.

Изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на съда, постановил обжалваното определение, поради което същото следва да се потвърди.

4

С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 545/15.05.2026 год., постановено по гр. д. № 81/2026 год. по описа на Окръжен съд – Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5