Определение № 29990 от 18.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29990 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110124553 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „......“ ЕАД срещу В. М. ..... Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна. На ищеца следва да бъде указано да представи четлив препис от твърдяното Приложение №1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания, доколкото приложеният към исковата молба е нечетлив.

Доказателственото искане на ответната страна на основание чл. 184 ГПК ищецът да бъде задължен да представи електронните документи в оригинал следва да бъде оставено без уважение, доколкото в исковата молба не се твърди да са налични документи, подписани с КЕП от ответника.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.10.2026 г. от 11:30 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на 20.09.2019 г. между ответника, в качеството на кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит №2093441 по реда на ЗПФУР, по който кредиторът предоставил на ответницата сумата в размер на 400 лева, като ответникът се задължил да я върне на 3 вноски до 31.12.2019 г., като всяка вноска била в размер на 142,32 лева. Уговорен бил фиксиран 1 лихвен процент в размер на 40% и ГПР в размер на 48,21%. Сочи, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, като с договор за продажба на вземания от 02.03.2021 г. ищецът придобил от цедента „Кредисимо“ ЕАД вземанията на цедента по договора за потребителски кредит, сключен с ответника. За вземанията по договора за кредит ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. №58638/2024 г. по описа на СРС, като била издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 400 лева. Поради подадено възражение от длъжника, на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи сумата в размер на 400 лева – главница по договор за кредит от 20.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че представените от ищеца доказателства били нечетливи и от тях не можело да се установи, че с посочения договор за цесия били прехвърлени именно вземания на „Кредисимо“ ЕАД срещу ответника. Оспорва получаването на уведомление за извършена цесия, като сочи, че същото не може да бъде връчено в рамките на настоящото производство на назначен особен представител.

По делото нямало данни на ответника да е осигурено необходимото съгласие на потреителя по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗПФУР, оспорва праводателят на ищеца да е изпълнил задълженията си за предоставяне информация на потребителя. Представения договор за потербителски кредит и приложения към не били подписани от потребителя – нито саморъчно, нито по електронен път. Единствено се сочело, че инициативата за подписването на договора била у ответника, който бил заявил искането си за кредит, като потвърдил същото след запознаването с общи условия на кредитодателя. Не били предоставени каквато и да било кореспонденция по повод договора, в това число и твърдяното искане за отпускане на кредит. Липсвали каквито и да било доказателства по делото за постигнато съгласие между заемодател и заемополучател – за подаване на заявление за кредитиране, за последващото му одобрение от заемодателя, за което потребителят да е бил надлежно уведомен.

Оспорва заемната сума да е била предадена на потребителя в изпълнение на процесния договор. Прави възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1) наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ответника с твърдяното в исковата молба съдържание (че отетникът е отправил заявка за сключване на кредит, че „Кредисимо“ ЕАД е одобрил сключването на договор за 2 кредит № 2093441/20.09.2019 г. (одобрил е подаденото заявление, за което кредитополучателят е бил уведомен на посочения от него e-mail чрез изпращане на уведомление за одобрение); 2) че кредиторът е предоставил, съответно длъжникът е усвоил сумата, отпусната по кредита; 3) да е налице валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане, като съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелствата по т. 1 и т. 2 от разпределената доказателствена тежест.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи по делото четлив препис от Приложение №1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания, като УКАЗВА че при непредставянето му в срок посочения документ ще бъде изключен от доказателствата по делото.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 58368/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.

УКАЗВА на страните, че мотивировъчната част на настоящото определение има характер на проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът може да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това процесуални предпоставки.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3