Решение № 20 от 20.02.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр.Мадан, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100482 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против „КРЕДИ ИЕС" ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за нищожен договор за кредит №*, като противоречат на принципа па добрите нрави, заобикалящ материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД както и да бъде осъдено КРЕДИ ЙЕС ООД да върне на ищцата сумата от 596 лева (след допуснато изменение в о.с.з.), недължимо платена сума по договор за кредит №* поради нищожността на договора за кредит, ведно със законна лихва от датата на подаване па исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 16.01.2020 г. ищецът сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000 лева, при годишен процент на разходите - 48,418%. Съгласно чл.6 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 10 от ОУ към договора. В случай па неизпълнение от страна па кредитополучателя па условията визирани в чл.6 от договора, респ. на чл. 10 към ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.8 на кредитора в размер на 1000 лева, която той следва да простира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Ищецът сочи, че поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредит ора 1 в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Ищецът сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата па чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера па законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Сочи че, договорът е недействителен. Позовава се на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК. Твърди, че предвиждането на допълнителна неустойка за неосигуряване на обезпечение се осигурява допълнителна печалба, което вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като се преодолява законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по кредита. Сочи, че ищцата е заплата изцяло дължимите суми по договора чрез плащане и рефинансиране. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на иска. Възразява за настъпила погасителна давност на претендираните от ищцата вземания. Договорът за заем бил сключен на дата *, всички задължения по този договор са погасени от ищцата на дата 07.07.2020г.. Поради това счита, че към момента на подаване на исковата молба 10.09.2025г. и поради изтичане на 5 години от датата на погасяване на задължението за главница, лихва и неустойка по процесния договор за кредит, то е изтекъл давностния относно предявяване на претенции по отношение на договора от страна на ищцата. Дори да се приеме, че искането за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит не е обвързано с давностен срок, то счита, че е изтекъл давностния срок относно искането да бъде осъдено ответното дружество да върне получените по процесния договор за заем суми от ищцата. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно искането за принудително връщане на получените по процесния договор суми. Посочва, че на * е сключен посочения в исковата молба Договор за паричен заем № * между заемателят Ф. Б. и заемодателя „Креди Иес” ООД. Договора е сключен за исканата сума от 1000 лв. за срок от 6 месеца, с месечен лихвен процент 3,330% и ГПР в размер на 48.324 %. В чл.6 от договора за заем е дадена възможност на заемателят да избере начините на обезпечаване на заема, като са изброени възможните варианти за това. В чл.8 от договора за заем е посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в 3 дневен срок. Към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ.

Това обстоятелство е посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с който ищцата е запозната и положил подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 1000 лв. е предадена в брой на заемателят Ф. Б. на дата *. чрез Разходен касов ордер. Задълженията по процесния договор за заем са погасени с извършените плащания от страна на заемателя. Сочи, че изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договор за заем с ответното дружество е посочено като условие още в общите условия на дружеството, поставени на видно място във всеки един от офисите на дружеството, както и на интернет страницата му. Сочи, че при сключване на процесният договор за паричен заем, страните по него са 2 действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на заемателката (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Сочи, че неустойката не представлява разход по управление на кредита, нито представлява допълнителна печалба към договорната лихва. В разпоредбата на чл.З, ал.5 от Договора е посочен конкретен размер на ГПР. В чл.3.3. са посочени конкретните допускания, които са взети предвид при изчисление на конкретния ГПР. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.З, т.1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл.8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение но договора за заем, посочено в чл.6 от същия. Счита, че процесния договор е действителен като излага подробни съображения в тази насока. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Като доказателство по делото е представена от ответника Заповед № * на управителя на Креди Йес ООД, съгласно която е наредено да се унищожат всички документи по сключени договори за паричен заем от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. вкл., с оглед изтеклия срок за съхранението им /чл. 15, ал. 4 от Наредба № 26 от 23 април 2009 г. за финансовите институции, издадена от БНБ/

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, съгласно която вещото лице след запознаване с материалите по делото и представената информация от “КРЕДИ ЙЕС „ООД, констатирало, че постъпилата сума по Договор за паричен заем № * е в размер на 1596,00 лв., като плащанията са извършени в периода от 20.02.2020 г. до 27.07.2020 г. С постъпилата сума от 1596,00 лв. са погасени задължения за :главница - 1000 лв., лихва-119,72 лв., неустойка - 476,28 лв. В експертизата е посочен погасителен план по договора, съгласно който първата вноска е дължима на 17.02.2020 г., а последната на 16.07.2020 г., като общата дължима сума по договора възлиза на 1596 лева, от които 1000 лева – главница, 119.72 лева – лихва и 476,28 лева – неустойка.

Съдът кредитира изготвената по делото ССЕ като обективна, компетентна и неоспорена от страните.

На осн. чл. 190, ал. 1 от ГПК ответника КРЕДИ ЙЕС ООД е задължен да представи заверено копие от сключения с ищеца Договор за кредит № * ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на задължението му за предоставяне на изисканите документи в посочения срок, на осн. чл. 161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В настоящия случай от страна на ответника са релевирани 3 доводи, че процесният документ е унищожен предвид изтичане на срока за съхранението му, като са представени доказателства в тази насока - Заповед №* на управителя на Креди Йес ООД.

Предявеният от Ф. А. Б. против „КРЕДИ ИЕС" ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за нищожен договор за кредит №*, като противоречат на принципа па добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.

11, т. 9 и 10 от ЗПК е процесуално допустим, доколкото ищецът в качеството му на потребител по смисъла на пар. § 13, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗЗП разполага с правен интерес да предяви иск за установяване на неравноправния характер на сключен с ответника договор за потребителски кредит. Доколкото се касае за установителен иск за прогласяване на нищожност на договорно съглашение, правото на ищеца не се погасява по давност.

Съгласно изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира предвид липсата на други доказателства по делото, както и с оглед изявленията на страните съдът приема за доказано, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит №*. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Видно от обективирания в заключението на ССЕ погасителен план предоставената главница по договора на ищцата възлиза на 1000 лева.

Уговорено е същата да бъде върната на 6 бр. месечни погасителни вноски в перидоа от 17.02.2020 г. до 16.07.2020 г. в размер на 266 лева всяка, като общият размер на дължимата от ищцата сума възлиза на 1596 лева, от които 1000 лева главница, 119,72 лева лихва и 476,28 лева – неустойка. При извършена справка чрез онлайн калкулатор при посочените параметри на договора от вещото лице размерът на ГПР възлиза на 449.00%, което надвишава многократно законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Липсата на ГПР по договора, който да е уговорен в законоустановния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК води до нарушаване на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК при сключването на договора. Ето защо процесният договор за кредит е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, поради което предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 1000 лева. От изготвената по делото ССЕ се установява, че заплатената от ищцата сума възлиза на 1596,00 лв. по 4 процесния договор, поради разликата над чистата стойност на кредита до общо заплатената сума в размер на 596 лева е недължимо платена и подлежи на връщане на ищеца на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна давност на процесните вземания, съдът намира следното:

По въпроса за началния момент на давностния срок при искове за връщане на плащания, извършени в изпълнение на договорна клауза, която е обявена за неравноправна, респ. в изпълнение на договор, прогласен от съда за недействителен, е формирана практика на Съда на Европейския съюз.