Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 215 от 23.04.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно наказателно дело 302/2024
Вид
Определение № 215
Подписан
23.04.2024
В сила
23.04.2024
Състав
Блага Иванова, Даниела Атанасова, Мая Цонева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. София, 23.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Даниела Атанасова

Мая Цонева като разгледа докладваното от Даниела Атанасова Касационно частно наказателно дело № 20248003200302 по описа за 2024 година Производството е образувано по чл. 43, т. 1 от НПК по искане на Софийски градски съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото, намери следното:

Пред Софийски градски съд е било образувано н.о.х.д. № 3042/2022г. по внесен обвинителен акт, както следва: срещу Е. Л. с обвинения за престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.1 от НК, по чл.234, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, по чл.234, ал.3, вр.ал.2 от НК, по 234, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по 354а, ал.3 от НК, по чл.339 от НК, по чл.253, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр . чл.26, ал.1 от НК, по 234, ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.234, ал.4, вр.чл.20, ал.2 от НК; И. Л. за престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, чл.234, ал.3, вр. ал.2 от НК, по 234, ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.234, ал.4, вр.чл.20, ал.2 от НК;

К. Т. за престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, чл.234, ал.2 от НК; М. К. за престъпления по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК; С. Б. чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, чл.234, ал.3, вр. ал.2 от НК; Т. Т. за престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, чл.234, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК; Д. К. за престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.339, ал.1 от НК; В. Д. по чл. 321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, чл.234, ал.3, вр. ал.2 от НК; В. Д. по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.3, вр. ал.2 от НК; А. А. чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, по чл.234, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК, чл.234, ал.3 вр. ал.1, вр . чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК и по чл.234, ал.4, вр. чл.20, ал.2 от НК.

1

С разпореждане № 845 от 26.03.2024 г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т. 1 от НПК. Констатирал е, че делото му е подсъдно съгласно правилото на чл. 36, ал. 3 от НПК, но въпреки това е приел, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 1 от НПК, тъй като „почти“ 60 от общо 130 свидетели са с адреси за призоваване в гр.Русе и съдебния район на ОС-Русе(четирима), както и двама от подсъдимите също са с адрес в гр.Русе.

Искането за промяна на подсъдността е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК предвижда възможност за промяна на местната подсъдност и разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд, когато много от обвиняемите или свидетелите живеят в района на другия съд.

Правилно съдията-докладчик от СГС е приел, че съгласно правилата на чл. 36, ал. 3 от НПК е местно компетентен да разгледа и реши делото, тъй като обвиненията срещу подсъдимите са за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, а досъдебното производство е довършено в района на Софийски градски съд. Съгласно списъка за призоваване към приложението на обвинителния акт, обвиняемите лица са десет, а свидетелите сто и тридесет. Местоживеенето на свидетелите по съдебни райони, е както следва: 59 в района на Окръжен съд Русе, 35 на ОС – Благоевград, 13 на СГС, 11 на Окръжен съд – Сливен, 4 в ОС – Пловдив, 2 в ОС – Разград, 2 в ОССтара Загора и по един в ОС- Смолян, ОС –Бургас, ОС- Велико Търново и един в Германия. Двама от подсъдимите живеят в района на ОС – Русе, седем имат местоживеене в района на ОС – Благоевград и един в ОС - Сливен.

Местоживеенето на вещите лица е без значение при преценка на предпоставките по чл.43, т.1 от НПК.

При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за промяна на местната подсъдност. От общия брой на обвиняемите и свидетелите, който е 140 – 61 (шестдесет и един) живеят в района на ОС – Русе, което не се явява преобладаваща част. Съществено значение в случая има обстоятелството, че останалите 79(седемдесет и девет) свидетели и обвиняеми лица имат местоживеене в девет различни съдебни района, намиращи се в различни териториални части на страната. При тези данни целта на предвидената в разпоредбата на чл.43, ал.1 от НПК възможност за промяна на подсъдността, а именно процесуална икономия и разглеждане на делото в разумни срокове, както и минимални затруднения при пътуванията и разходи на средства за свидетелите, не може да бъде обезпечена.

Ето защо, искането на СГС следва да бъде оставено без уважение, а делото върнато на същия съд по компетентност.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдията - докладчик по нохд №3042/22г. по описа на СГС за промяна на местната подсъдност на основание чл.43, т.1 от НПК.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3