Решение № 15223 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15223 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110136664 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Г. П. Г. е предявил срещу „Н...“ ЕООД и В. М. Д. пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата в размер на 511, 29 евро с равностойност 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от клеветническите твърдения, съдържащи се в публикация от 12.01.2025 г. в електронния сайт на ответника „Н...“ ЕООД /www..../, статия със заглавие „Шамар за Г., грози го сериозна глоба“, съдържаща следния текст: „До 6 минимални заплати, т.е. 3360 лв., глоба за всеки, който извършва дейност като се представя за адвокат, без да е вписан като такъв. Това предвижда нов проект за изменения в Закона за адвокатурата (ЗА). Това директно може да удари представляващия се за защитник по спортни дела Г. Г., който няма юридическа диплома.“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 12.01.2025 г. в електронната страница на ответника „Н...“ ЕООД била публикувана процесната статия, съдържаща горните цитати. Поддържа, че с тази публикация са били разпространени клеветнически и позорни твърдения за ищеца, с които е била накърнена репутацията му като човек, личност, приятел и професионалист. Сочи, че никога не се е представял като адвокат, а дейностите, които упражнява, са изцяло в съответствие с професионалната му дейност, за която притежавал диплома по международно спортно право. Намира, че процесната статия в цялост не касае него, а предстоящите изменения в Закона за адвокатурата, като споменаването на неговото име от единия ответник - В. М. Д., е целяло да предизвика сензационен ефект и да привлече повече читатели поради популярността и разпознаваемостта на името му. Публикацията имала широк отзвук в личния и обществения живот на ищеца и предизвикала множество негативни коментари в обществото, с което били уронени честта и достойнството му, бил засегнат неговият авторитет, била накърнена репутацията му като професионалист и бил опозорен като личност. Хората от неговия семеен, приятелски и колегиален кръг започнали да го избягват, което от своя страна носело на ищеца терзания и тревога. Изпитвал стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв, като нерядко бил подложен на подигравки и присмех. Намира, че действията на ответниците са противоправни, тъй като статията 1 съдържа клеветнически твърдения по повод на ищеца, които поради това, че са написани от ответника В. М. Д. и публикувани в електронния сайт на другия ответник „Н...“ ЕООД, то следва да отговарят солидарно за причинените му неимуществени вреди в сочения размер.

Моли за уважаване на исковете. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК e постъпил отговор на исковата молба от ответника „Н...“ ЕООД, с който исковете се оспорват. Твърди, че изложеното в процесната статия е на база публична информация, поради което и не може да се характеризира като обида. Намира, че като публична фигура от ищеца се очаква да притежава по-висок праг на търпимост към критични изказвания относно неговия ценз, действия или бездействия. Уточнява, че ищецът сам е признавал в публичното пространство, че не е юрист и че не му е нужно да притежава диплома, за да упражнява юридическа или адвокатска дейност. Сочи, че ищецът не следва да се чувства обиден от написаната статия, тъй като в интернет пространството е изнесена информация с множество примери, че ищецът е представлявал различни спортисти, в качеството си на адвокат. Оспорва, че ищецът е претърпял твърдените болки и страдания, като излага доводи, идентични с тези на другия ответник В. М. Д..

Ответникът В. М. Д. е подал отговор на исковата молба извън срока по чл. 131 ГПК (срокът изтича на 23.01.2026 г., петък, а отговорът на исковата молба е подаден чрез куриер на 26.01.2026 г., понеделник). Оспорва, че ищецът е претърпял сочените болки и страдания, тъй като отразеното в статията не представлява обидно съждение, а изцяло кореспондира с действителното положение, доколкото ищецът регулярно е представлявал спортисти, без да има необходимия ценз за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да установи наличието на следните факти: противоправно поведение на ответниците – „Н...“ ЕООД, в качеството му на възложител на работа, и на В.

М. Д., на когото ответникът -„Н...“ ЕООД, е възложил работа, вследствие на което поведение са настъпили вреди за ищеца, които са в причинно-следствена връзка от поведението и на двамата ответници, обстоятелства, които да обосноват извод, че справедливото обезщетение за вреди е в размер на процесната сума, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване, като вината се предполага по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ответниците е да докажат, че публикуваната информация отговаря на истината.

От фактическа страна:

По делото не се спори и от приложената разпечатка се установява, че на 12.01.2025 г. в електронния сайт на ответника „Н...“ ЕООД /www..../, е била публикувана статия, създадена от ответника В. М. Д. със заглавие „Шамар за Г., грози го сериозна глоба“, съдържаща следния текст: „До 6 минимални заплати, т.е. 3360 лв., глоба за всеки, който извършва дейност като се представя за адвокат, без да е вписан като такъв. Това предвижда нов проект за изменения в Закона за адвокатурата (ЗА). Това директно може да удари представляващия се за защитник по спортни дела Г. Г., който няма юридическа диплома.“.

Приет е отговор от Висшия адвокатски съвет, съгласно който ищецът не е вписан в никой от официалните регистри на българската адвокатура, водени от Висшия адвокатски съвет, т.е. не е член на адвокатска колегия на територията на Република България,и няма правомощия да упражнява адвокатска професия на територията на Република България в качеството „адвокат от Европейския съюз“ по смисъла на чл. 11 ЗАдв.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х Е Т, дългогодишен приятел на ищеца. По лично мнение на свидетеля ищецът е един от тримата най-добри специалист по спортно право в света, завършил е международно спортно право в чужбина, работи в чужбина за клубове и състезатели, явява се пред Спортния арбитражен съд в Л.. като защитник по различни дела, преподава международно спортно право в 2 университета в Ма.. и почти всички големи спортни организации в света (...) го използват като консултант. Свидетелят заяви също така, че за да извършва едно лице представителство пред Спортния арбитражен съд в Л.., не се изисква да бъде вписан и лицензиран адвокат.

Посочи, че ищецът никога не се е представял за адвокат, а се представя като специалист по международно спортно право. Свидетелят е запознат с процесната статия. След публикуването й ищецът се затворил, било му неприятно, защото се наложило да отговаря на телефонни обаждания на хора, които му се обаждали по темата, и да им обяснява, че не е престъпник и че в статията „послъгват“. Свидетелят е бил очевидец на телефонно обаждане, при което някой звъни на ищеца с коментар, че ще има глоби и че ще бъде съден, и ищецът обяснява, че никога не се е представял за адвокат. Подобни обаждания продължили няколко месеца и след това хората забравили, но ищецът не забравил причиненото неудобство и унижение от това да обяснява, че не е престъпник.

Разпитана бе и свидетелката В. Т. П., която в период 2023 г. – 2024 г. е представлявала Б.., като между нея и ищеца имало „медийна престрелка“, в която ищецът атакувал посочената федерация. Свидетелката заяви, че е чела редица статии, в които ищецът се представя за адвокат, но самата тя не го познава лично и не е общувала с него.

От правна страна

Съдът приема, че по делото е установено, че на 12.01.2025 г. в електронния сайт на ответника „Н...“ ЕООД /www..../, е била публикувана статия, създадена от ответника В. М.

Д. със заглавие „Шамар за Г., грози го сериозна глоба“, съдържаща следния текст: „До 6 минимални заплати, т.е. 3360 лв., глоба за всеки, който извършва дейност като се представя за адвокат, без да е вписан като такъв. Това предвижда нов проект за изменения в Закона за адвокатурата (ЗА). Това директно може да удари представляващия се за защитник по спортни дела Г. Г., който няма юридическа диплома.“.

Спорен по делото е въпросът дали процесните твърдения са клеветнически.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага.

Съгласно константната съдебна практика отговорността по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца, като свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. по к.д.

№ 1/1996 г. на Конституционния съд свободата на словото (правата по чл. 39 – чл. 41 от КРБ) няма абсолютен характер, като Конституционният съд условно е групирал основанията за ограничаването й по следния начин: за защита на националната сигурност (чл. 41, ал. 1); запазване на обществения ред и превенция на престъпността (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл.

41, ал. 1); защита на здравето и морала (чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1); защита на репутацията и правата на другите граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2); съображения за запазване на тайна (чл. 41, ал. 2). Накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено.

Допълнителни разяснения Конституционният съд е дал и в Решение № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г. на Конституционния съд, в което е посочено, че правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация е прогласено и в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“), но то не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в чл.39, чл.40 и чл.41 КРБ и не позволяват то да бъде използвано за 3 накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл.57, ал.2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл.10, т.2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Съгласно цитираното решение когато конкретизират ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, Конституцията освен останалите посочва правата и доброто име на другите граждани, а Конвенцията – репутацията и правата на другите. Така посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму).