Решение № 290 от 30.11.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Шумен, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева в присъствието на прокурора П. Р. В. като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело № 20233600100231 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на Ф. Б. К., ЕГН ********** срещу К. Б. Т., ЕГН **********.

Ищцата твърди, че ответникът е неин брат. Когато бил на 5 години, същият се разболял от менингит, поради което се наложило да му бъде направена пункция на гръбначния стълб, вследствие на което отключил шизофрения, както и други заболявания, които възпрепятствали нормалния му живот. Не можел да говори, трудно разбирал свойството и значението на постъпките си, трудно възприемал заобикалящата го обстановка; в повечето случаи разбирал какво му се говори, но не откликвал на молби, забрани и др. наставления; когато не приемал назначените му медикаменти ставал агресивен. Родителите им и нейното семейство винаги са полагали грижи за ответника и са осъществявали контрол по отношение на поведението му. След смъртта на баща им Б.Т.С., ЕГН **********, настъпила на 25.04.2010 г., майка им Д.А.С. ЕГН ********** поела сама, с тяхна помощ грижите за К. Т., но, за съжаление починала на 21.03.2023 г., което довело до лишаването му от грижите й. Тъй като ответникът изисквал непрестанно внимание и грижи, каквито тя смятала да полага изцяло, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да постави К. Б. Т. под пълно запрещение.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът К. Б. Т. не е депозирал отговор на исковата молба.

Представителят на прокуратура изразява становище, че са налице всички законови предпоставки за поставяне на ответника под пълно запрещение, поради което исковата молба е основателна и следва да се уважи.

1

Предявеният иск, имащ за правно основание чл.336 от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС е заведен от и срещу надлежни страни, допустим и подсъден на ШОС, а исковата молба – отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

При изслушване на ответника, съдът констатира, че същият има инфантилно и неадекватно на заобикалящата го среда поведение, като на зададените му въпроси отговоря с усмивка и с нечленоразделни звуци.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното:

Ответникът К. Б. Т. е роден на 06.07.19... г.. Малко след раждането му е инвалидизиран поради диагноза Тежка олигофрения – имбецилност средна степен. Еретичен вариант. Епилептоформен синдром. Поради същото заболяване, с ЕР на ТЕЛК – Варна 011 от 002/ 03.01.1989 г. му е определена І-ва група инвалидност с чужда помощ, пожизнено.

От приложената индивидуална оценка и заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът е роден нормално. На петмесечна възраст получил гърч, като след направена пункция, бил установен менингит. Получавал гърчове до 12-годишна възраст. Изоставал в развитието си и не е посещавал училище. Не развил говор и трудно усвоявал умения. Не можел да борави с пари и правел само най-прости покупки. Ориентирал се единствено в позната среда. Нуждаел се от постоянен контрол, насочване и подпомагане, включително за обличане, хранене и поддържане на лична хигиена. Между 2011 и 2020 г. редовно е наблюдаван от психиатър. От години приема терапия Сетинин. При преустановяване на терапията психомоторно се активирал, афективните отклонения ставали по-изразени и се наблюдавали агресивни действия. Преди години повишил нивото на кръвната захар и оттогава е на стриктна диета. Няма образователна степен, не притежава професионална квалификация, не е упражнявал трудова дейност, не е изградил собствена семейна конфигурация. Остава изцяло зависим от грижи, нуждае се от постоянен контрол от близките. Актуалния му психичен статус се характеризира с психомоторна активация; краткотраен очен контакт; неустойчиво активно внимание; емоционално несъответствие с данни за епизодична неустойчивост; отсъствие на словесна комуникация поради неразвита експресивна реч и наличие на относително развита импресивна реч; невъзможност за изследване на мисловен процес; ограничен понятиен апарат и липсващи способности за логическа обработка на информацията; зле организирано, непродуктивно и във висока степен неавтономно поведение; епизоди на раздразнителна слабост и противопоставяне без изразена агресия; интелектуално паметов дефицит на ниво тежка умствена изостаналост. В обобщение на анамнезата, психичното изследване и медицинската документация, вещото лице заключава, че ответникът страда от тежка умствена изостаналост, което състояние покрива критериите „ слабоумие „ по смисъла на чл.5 от ЗЛС и напълно отнема способността му да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Това е трайно във времето състояние, което не подлежи на обратно развитие със съвременните медицински методи и представлява дефицит на познавателните функции, който настъпва в 2 ранното детство и отнема възможността за придобиване на знания и умения за самостоятелен живот и функциониране.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно ППВС № 5/1979 г. и трайно установената съдебна практика, предмет на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически критерий). Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на лицето.

Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина болестното му състояние (респ. слабоумието).

В конкретния случай, от приложените документи и заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, се установи, че ответникът страда от тежка умствена изостаналост, което състояние покрива критериите за „ слабоумие „ по смисъла на чл.5 от ЗЛС и представлява дефицит на познавателните функции, който настъпва в ранното детство и отнема възможността за придобиване на знания и умения за самостоятелен живот и функциониране, в резултат на което същият е неспособен да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, като, за да съществува се нуждае от постоянни грижи и контрол от близки хора. Това му състояние е трайно във времето и необратимо. Ето защо, съдът приема за доказано наличието на медицинския критерии по чл.5 от ЗЛС.

Касателно юридическия критерии, въз основа изслушването на лицето и събраните по делото доказателства се установи с категоричност, че именно вследствие заболяването му и, въпреки предоставяните му грижи и подкрепа в семейството и общността, при ответника е налице необратимо и нелечимо увреждане на личността, характеризиращо се с неспособност за пълноценно функциониране, липса на възможности за градивно личностно развитие и семейна, социална и трудова реализация, невъзможност за осъществяване без чужда помощ на дейности, свързани с полагане на грижи за опазване на собствените му здраве, живот, права и интереси - лични и имуществени. В защитена среда ответникът функционира, но винаги с чужда помощ по отношение задоволяване и на найелементарните му нужди, като извън нея е лишен от интелектуални възможности и житейски опит за самостоятелно съществуване във всички сфери от живота. Същият е неграмотен, няма развита реч и социални умения, няма изградени трудови навици, не познава парите, не е в състояние да планира дългосрочно и да си поставя реални цели, които да постига, не може да поддържа самостоятелно домакинство и бит, да ръководи адекватно действията си и да оценява последствията от тях, няма способност за реална оценка и критичност по отношение на заобикалящата го среда и своите и на другите постъпки, поради което и е неприспособим към възникващите около него събития и не би могъл да ги ръководи в свой интерес, нито да защитава правата си. Не разполага с капацитет да се представлява сам в гражданския оборот и при осъществяването на правни сделки, тъй 3 като състоянието му не позволява да осъзнае ролята си в тях, съдържанието, значението и последиците им, нито да формира и изрази съзнателна воля и да изпълнява задълженията си.

Ето защо, съдът приема за доказан и т.нар. „ юридически критерий „.

В съответствие с изложеното, заключава, че са налице кумулативно изискуемите медицински и юридически критерии за поставяне на ответника К. Б. Т. под запрещение.

Доколкото, според експертизата болестта на ответника е изразена в степен, която засяга базисните му годности за адаптиране и функциониране в домашна и социална среда, ограничава способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да може да ги ръководи, и го лишава от възможността да насочва и управлява самостоятелно волята си за постигане на определени цели, да възприема, анализира и оценява факти и обстоятелства от действителността, както и действията на другите лица и да контролира собственото си поведение съобразно тези факти и действия, счита, че същият следва да бъде поставен под пълно запрещение, поради което разглежданата молба е основателна и следва да се уважи.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАВЯ К. Б. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, кв. Макак, ул.

.... № 6 под пълно запрещение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община – Шумен, за определяне настойник на лицето, по реда на гл. ХІ от СК

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4