Определение № 4443 от 24.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4443 гр. Варна, 24.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20223100102264 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по повод молба от В. Н. Н., съдържаща се в частна жалба с вх. № 12576/22.05.2023 г. , както и в искане с вх. № 18476/24.07.2023 г., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Определение № 1695/04.05.2023 г. по гр. дело № 2264/2022 г. по описа на ВОС.

Иска се намаляване на присъденото в полза на адв. Р. възнаграждение за защита и съдействие на ответниците по делото. Молителят го намира за прекомерно

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна не изразява становище по молбата.

За да се произнесе настоящият състав съобрази:

Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество същата е основателна по следните

Производството е образувано въз основа на предявени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД от В. Н. Н. срещу М. Н. С., А. К. Атанасова – Б. и Е.

К. И., да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания, в следствие от 1 неправомерни действия от страна на ответниците, извършени в качеството им на вещи лица, участващи в състав на тройна съдебна експертиза, изразяващи се в изготвянето и поддържането на неправилно заключение на тройната съдебна авто-трехническа експертиза по АНД № 2537/2019г. на ВРС, станало причина за избягване на наказателната отговорност на виновното лице, ведно със законната лихва от датата на причиняването – 29.10.2020г. до датата на окончателното плащане на обезщетението.

С Определение № 1695/04.05.2023 г. съдът е прекратил производството, на основание чл. 130 от ГПК, и е осъдил ищецът да заплати в полза на адв. Р. сумата от 9150 лева адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, на осн. чл. 78, ал. 4 вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски, като техният размерът се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г.), размерът на адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.

Въз основа на посочената разпоредба, и доколкото солидарното осъждане представлява едновременно субективно и обективно съединяване на искове, като всеки е в размер на 30 000лв., съдът е определил възнаграждението на адв. Р. въз основа на цената на иска срещу всеки един от ответниците.

В определение № 77 от 24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. по описа н а I т. о. на ВКС обаче се сочи, че когато по иска се претендира да бъдат осъдени няколко ответници солидарно, за едно общо вземане, възнаграждението на представляващия ги адвокат следва да е едно. В тези случаи се касае до общи задължения на другарите с един и същи обект, поради което минималният размер на адвокатския хонорар се определя спрямо общата претенция, а не спрямо всеки от ответниците.

В конкретния случай адв. Р. защитава и тримата ответници, като 2 депозира един общ отговор за всички. На следващо място не без значение е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че производството не се е развило докрай и е прекратено след провеждането на две открити съдебни заседания, като не е осъществено съдебно дирене.

Следователно в този случай следва да бъде споделена практиката на ВКС.

Измененията и допълненията на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 04.11.2022 г., ДВ бр. 88 предхождат момента на първото действие, извършено от адв. Р. в качеството му на процесуален представител - отговора на исковата молба, както и момента на постановяване на решението по делото. Поради това относима е посочената редакция. Съобразно предмета на исковете, оценени на 30 000 лева, приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата.

По изложените съображения съдът намира, че присъденото в решаващия акт на ВОС възнаграждение на адв. Р. следва да се намали до минималния размер съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или до 3050 лева.

Като съобрази гореизложеното, определението в частта за разноските следва да бъде изменено, като се намали размера на присъденото в полза на защитника на тримата ответника адвокатско възнаграждение до размера на 3050 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 1695/04.05.2023 г. по гр. дело № 2264/2022 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като:

НАМАЛЯВА размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. Борисов Р. от АК – Варна, със служебен адрес в гр.

Варна, ул. „Александър Дякович“ № 45, ет. 4, от 9150 лева на 3050 /три хиляди и петдесет/ лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3