Решение № 160 от 16.11.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Габрово, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20214200500306 по описа за 2021 година

С решение № 260153 от 29.04.2021 г., постановено по гр. д. № 1435/20 г., Габровският районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Ц.С. Х.- Л.а,гр. Г., против Т. СТ. Л., гр. Г., иск по чл. 23 ал. 1 от СК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е индивидуален собственик на целия или на част от следния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Г., одобрени със Заповед РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с последно изменение от 28.08.2020 г. адрес на имота: гр.

Г., п.к. ****, ул. "М." № ** в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***., предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 40.93 кв.м. ниво I., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** ***, под обекта: ***, над обекта: ***., прилежащи части избено помещение 20/17 с площ от 5.74 кв.м. заедно с 0.475 - 5.50 кв.м ид.ч. от общ.ч. на сгр., като придобит чрез покупко-продажба по време на брака на ищцата с бащата на ответника С.Т.Л., ЕГН **********, с договор за продажба на държавен имот по реда на на Наредбата за държавни имоти от 28.11.1990 г., със средства - лична собственост на ищцата Ц.С. Х.- Л.а. В тежест на ищцата са възложени разноските по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Ц.Х.Л.а, чрез адв. И.- М.М., в която се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния 1 закон, като моли същото да бъде отменено и да се постанови друго законосъобразно решение. Възразява се, че спорът по делото следва да се съсредоточи върху произхода на средствата, заплатени при покупката на имота и дали същите са били лична собственост на ищцата за да се счита оборена презумпцията за личен принос. Доказано било по делото, че част от цената от 3 130 лв. са заплатени с лични средства на ищцата при подписване на договора за покупка на процесния недвижим имот. За останалата част от сумата ищцата взела заем от 6 000 лв. , който погасила със средства дарения й от родителите й, т.е. отново с лични средства. Свидетелката Ч. безспорно свидетелствала за получения заем от ищцата, като се твърди, че при позоваване на трансформация на средства, получени по дарение, са допустими всички доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. В решението е прието, че заемът е погасен през март 1993 г., като в противоречие с установеното ответникът и неговите свидетели, твърдят, че имотът е изплатен през 1994 г. Следователно същите не са наясно как е погасен заема и не е било възможно бабата на ответника да е дала пари за погасяването на заема, тъй като към този момент все още не е била заминала за А.. Решението неправилно е постановено позовавайки се на свидетелските показания на свидетелите на ответника, който са непоследователни, вътрешно противоречиви и несъответстващи на фактите по делото. Излага се твърдение, че договора за покупко - продажбата на процесния недвижим имот е сключен с оглед личността на купувачката, която се е задължила да полага 10 години труд при продавача, което обстоятелство се налага извода за изцяло личен принос на ищцата за закупуване на имота. Освен това с фактическата раздяла на съпрузите след 1996 г., когато съпругът заминал за Г., е прекъсната всяка физическа, икономическа и духовна връзка между тях и е изключен какъвто и да е принос в придобиванията на единия съпруг от страна на другия. Цитира се съдебна практика по всяко от възраженията. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск, като се претендират и разноските по делото.

В срок е постъпил отговор от ответната страна, в който се оспорва въззивната жалба по подробно изложени аргументи. Моли се същата да се остави без уважение и се претендират разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката, чрез адв. М. поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена и претендира разноските по делото за двете инстанции. Ответникът, чрез адв. Д. Ц. оспорва жалбата, поддържа подадения отговор и моли същата да бъде отхвърлена, претендира разноските по делото за въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезира с иск от Ц. Х.- Л.а против Т.Л., с който е поискано да бъде признато за установено, че самостоятелен обект с идентификатор ****, с адрес гр. Г., ул. "М." № **(подробно описан в иска) е индивидуална собственост на ищцата. Позовала се е на чл. 21, ал. 3 от СК, като твърди, че имота е бил ведомствено държавно жилище, предоставено й под наем от предприятието, в което работела и въпреки че с бащата на ответника са били в брак от 1988г., към момента на придобиването му през 1990г., същият е заплатен изключително с лични средства на ищцата, а именно 3 130 лв. собствени средства заплатени при подписване на договора и 6 000 лв. - заем от ДСК, който в последствие през 1993 г., погасила, чрез 2 дарение получено от нейните родители. След 1996 г. бившият й съпруг заминал за чужбина и от тогава до смъртта му били във фактическа раздяла.

Счита, че е оборена презумпцията за съвместен принос с оглед пълното преобразуване на лично имущество на ищцата.

В подадения отговор ответникът възразява, че процесния недвижим имот е придобит в режим на СИО от баща му и ищцата. Като наследник на баща си притежава идеална част от имота. Невярно било твърдението, че баща му няма принос за закупуването на имота. Не било вярно, че ищцата теглила заем за заплащането на жилището. Отделно от това майката на баща му през 1993 г. заминава за А.и оставя на семейството банковата си карта, от която теглили пенсията й за домакинството. След завръщането си от А. през 1994 г. същата предоставила на семейството сумата от 5 000 долара за погасяване на всички заеми и кредити по закупуването на апартамента. През 1996 г. баща му заминал за Г., но оставил на ищцата пълномощно да продаде семейния автомобил. Баща му никога не е прекъсвал духовните, физически или икономически връзки със семейството си и постоянно изпращал пари за задоволяване на текущите нужди. Счита иска за неоснователен.

За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел, че не е доказано, че процесния имот е изплатен посредством само лични средства на ищцата. Представената квитанция за сумата от 3 130 лв. не установява произхода на сумата и не докзва твърдението, че същата представлява нейни лични спетстявания. Заемът е бил взет за задоволяване нуждите на семейството и изплащането на задължението към ДСК, след придобиването на имота, не обуславя признание на пълна или частична трансформация, а създава единствено облигационни отношения между съпрузите. Единствено показанията на св. Ч. потвърждават дарението на сума от баба й и дядо й на майка й, но не се установява, дали същият е даден лично на ищцата или и на двамата съпрузи.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че ищцата Ц. Х.- Л.а и С.Т. Л., са били в брак към 1990 г., като ответникът Т.С. Л. е наследник на С.Т. Л. - починал на 18.12.2019 г., видно от представеното удостоверение за наследници № 2269 от 26.08.2020 г.

От приетите доказателства, а именно договор за продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавните имоти и протоколно решение от 15.10.1990 г., е видно, че жалбоподателката е закупила процесния недвижим имот, като същата се е задължила да работи 10 г. в завода (Д. К.- Г.) по договор. От договора за покупко- продажба е видно, че 3130 лв. са заплатени по квитанция със собствени средства и 6000 лв. са заплатени със заем от ДСК.

От вносна бележка с № 21641 от 28.11.90 г. се установява, че въззивницата е внесла 3 130 лв. собствени средства за жилище чрез възлагане в гр. Г., ул. "М." № 1***. Не е спорно, че за останалата част от цената на недвижимия имот въззивницата е взела заем от ДСК в размер на 6 000 лв., който окончателно е погасила през м. февруари 1993 г., видно от представените фишове за заплати, от които се установява, че последната отдръжка от заплатата на жалбоподателката за жилищния заем е от м.

3 февруари 1993 г.

От представена справка на НОИ ТД- Габрово е видно, че съпругът на Ц.

Х.- Л.а в периода от 08.10.1982 г. - 27.08.1992 г. е осигуряван за длъжността хладилен техник от СД Риба и рибни продукти, след което за м. 08-09.1992 г. е получил обезщетение по чл. 222 от КТ, като от 01.10.1993 г. до 31.08.1995 г. е осигуряван на длъжност хладилен техник от "Узана 99" ЕАД. От представения изпълнилите лист от 22.08.95 г. се установява, че съпругът на жалбоподателката е имал вземане към "Узана" ЕООД за сумата от 4735, 28 лв. - обезщетение за забава изплащането на трудово възнаграждение, за периода 07.1994 г. до 02.1995 г.

От свидетелските показания на св. С. Ч., дъщеря на въззивницата, се установява, че от 1984 г. живеят в процесния имот под наем, след което й бил даден от завода, където работила. Когато апартаментът бил купен С. не работел, майка й взела заем от ДСК, а първата вноски направила със средства, събрани много преди. Майка й работила като шивачка, като шиела и на частно. След заминаването на С., в началото се обаждал няколко пъти, но след това се оплаквал, че няма работа и пари, спрял да се обажда. Скарал с майка й по повод някаква къща на село. Парите за връщане на заема към ДСК били дадени на нейната майка от баба й и дядо й. За смъртта на С. научила от майка си, която била научила от човек, който го докарал от Г. Действително майка й имала едно пълномощно да продаде колата им, след заминаването му, с парите от която купила един телевизор. Не е давал пари за бала й, защото заминал преди него.

От показанията на св. П. В. се установява, че познава и двамата от около 1980 г.. Ц. била шивачката на съпругата му. Били съседи в един и същ вход на "М.". Бил на сватбата им. Жилището било обзаведено от Ц. преди там да дойде С., били в добри семейни отношения. Когато дошъл С., не работел, а след това бил в Р., от където си търсил пари в последствие. Знае за продадения автомобил, като ходил да помага на Ц.да купят телевизор с парите от него. Правили два пъти ремонт в жилището, единият докато били заедно, преди С. да замине за Г., а другият бил преди 3- 4 години, като него го направила сама. Ц. споделяла, че С. не й е изпращал пари от Г.

От показанията на св. В. И.се установява, че с ищцата са бии съседи.

Двете били шивачки и работили заедно. С. не си падал по работата, не искал да работи и затова не дошъл да работи в "К.". С. заминал за Г. 1995 г. - 1996 г.

, като след това е чула да се обаждал 3-4 пъти, но не го е виждала да се връща оттогава.

Свидетелката И. С., баба на ответника, свидетелства, че дала пари на Ц. и С. за апартамента. Тя заминала през 1993 г. за А. и като се върнала след година им дала пари да си погасят кредита. Давал им пари за дребни сметки, вземали й пенсията 6 месеца. С. работел като хладилен техник в Р. и след това заминал за Г. септември месец 1996 г. Правил ремонт в апартамента. Като заминала оставила пълномощно на С. да й плаща квартирата и да си плащат сметките, в А. вземала по 400 долара месечно. Въпросните 5 000 долара ги дала на двамата да си покрият кредита. Завела дело за разваляне на договор за издръжка и гледане, тъй като Ц. не идвала да я гледа.

Свидетелката Н. Б. свидетелства, че живеела със семейството на С. 25 години в една къща, докато майка му не си купила апартамент през 2001 г. С. се оженил за Ц. през 1998 г. и живеели в нейното ведомствено жилище, което 4 в последствие закупили и го записали на нейно име, защото такива били законите. През 1994 г. майка му се върнала от А., където работела и през декември 1994 г. им броила 5 000 долара на ръка, за да изплатят апартамента, като тя присъствала тогава. С. през цялото време работел в Р.. Знае, че те ползвали картата й докато тя била в А.. Като заминал за Г. не е преставал да поддържа контакти с Ц., давал й пари. Знае, че след като се завърнал от Г. през 1997 г. синът му заплатил здравните осигуровки, защото той бил много болен и като говорила с него той й казал, че не може да се качи в апартамент, защото тя живее с друг мъж.