Определение № 304 от 10.05.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 220/2024
- Вид
- Определение № 304
- Подписан
- 10.05.2024
- В сила
- 10.05.2024
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71 · Закон за задълженията и договорите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 36 · Закон за пощенските услуги
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304 гр. Ловеч, 09.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500220 по описа за 2024 година година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Е. К., срещу Разпореждане № 912 от 29.03.2024 г., постановено по ч.гр.дело № 305/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Б. И. Т. от гр.Тетевен, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 305/2024 г. по описа на ТРС.
Счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен. Не споделя извода на заповедния съд, че предсрочната изискуемост по ДПК № 4001250091 не е настъпила, защото липсват доказателства за надлежното й обявяване на длъжника. Излага съображения, че „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е направило опит да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на вземанията с уведомително писмо на посочения в договора адрес, но от представената по делото обратна разписка е видно, че уведомителното писмо не е потърсено от него. Аргументира се с разпоредбата на чл.12.3 от Общите условия към ДПК, като счита, че с тази уговорка длъжникът губи преимуществото на срока и за него настъпват последиците по чл.71 от ЗЗД. Изтъква, че длъжника не е изпълнили задължението си при промяна на постоянния или настоящ адрес да уведомят кредитора и дружеството не може да носи отговорност за това, че не е потърсил изпратеното уведомление. На следващо място посочва, че заповедното производство е строго формално и на този етап заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася относно въпроса за възникване 1 предсрочната изискуемост на вземането. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост по ДПК не е надлежно обявена на длъжника, моли да вземе предвид приетото в решение № 7/19.05.2017 г. по гр.д. № 60053/2016 г. на ВКС, II г.о. На последно място изтъква, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК изтича на 10.04.2024 г., поради което е настъпила изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено и вместо него постановено да бъде издадена заповед за изпълнение относно вземанията на „Профи кредит България”ЕООД, претендирани със заявлението, като му се присъдят направените разноски за заплатена д.т. в размер на 15.00 лв. и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в преклузивния срока по 275, ал.1 от ГПК, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът като съобрази представените по ч.гр.д. № 305/24 г. на ТРС писмени доказателства и изложените в частната жалба оплаквания, счита същата за неоснователна.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 305 /2024 г. по описа на РС Тетевен, е започнало по постъпило заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД срещу длъжника Б. И. Т. за парично вземане в размер на сумата от 2 520.14 лв., основано на Договор за потребителски кредит № 4001250091 от 05.10.2022 год.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от ДПК № 4001250091 от 05.10.2022 год., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и Б. И. Т. при надлежно приети Общи условия. Към заявлението са приложени ДПК № 4001250091 от 05.10.2022 год., погасителен план към договора, Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД към ДПК, 1 бр. известие за доставка на „Български пощи“ ЕАД за връчване на уведомително писмо за обвяване на предсрочна изискуемост на ДПК.
В т.12 от подаденото пред заповедния съд по реда на чл. 410 от ГПК заявление е посочено, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си за извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план и е изпаднал в забава. Съгласно уговореното от страните в ОУ към ДПК, кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 06.11.2023 г., за което длъжника е уведомен с нарочно писмо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С Разпореждане № 912 от 29.03.2024 г., районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за претендираните суми. В мотивите на същото е прието, че уведомителното писмо за обявяване на кредита за 2 предсрочно изискуем не е получено от длъжника на посочената в заявлението дата. Изложени са доводи, че даденото разрешение в т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и за финансовите институции, професионално предоставящи заеми и кредити.
Този извод да районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е необходимо от една страна заявлението да е редовно и съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, а от друга - да се установи неговата изискуемост. Поради изложените съображения съдебният състав намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение, че заповедният съд не разполага на този етап от производството с правомощие да прави преценка относно предсрочната изискуемост на вземането.
Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжниците е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, обект на заповедта за изпълнение на парично вземане, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/, което обуславя и местна подсъдност по реда на чл. 411, ал.1, изр.2-ро от ГПК, за която съдът следи служебно.
В т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е указано, че вземането става изискуемо с неплащането на определен брой вноски, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
Изрично е посочено, че правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост следва да се упражни преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В решение № 40/ 17.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 601/2014г., I ТО е прието, че при преценката относно наличието на предсрочна изискуемост, съдът следва да изследва не само обективната предпоставка за изгубване предимството на срока – а именно неплащане на вноски по кредита, но и съществуването на субективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост - отправено от кредитора волеизявление до кредитополучателя за обявяване на предсрочната му изискуемост. Волеизявлението на банката – кредитор следва да бъде обективирано в писмен документ, който да е недвусмислен и да съдържа ясно обстоятелствата по чл. 60, ал.2 от ЗКИ или обстоятелствата, посочени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си на предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост на кредита настъпва на датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до длъжника.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните, следователно удостоверяването на същите може да бъде извършено както чрез нотариална покана по реда на чл. 50 ЗННД , така и по реда на чл. 43 от ЧСИ. Удостоверяване на връчено волеизявление може да се извърши и чрез пощенска пратка, като съгласно чл. 36, ал.2 от 3
Закона за пощенските услуги, условията за доставяне на пощенски пратки се определят според Общите условия, приети от Комисията за регулиране на съобщенията. Редовността на връчването се преценява според избрания от кредитора способ, но следва да се съобрази, че в случай, че не е осъществено фактическо връчване на съобщението, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, то кредиторът следва да положи усилия за откриване на длъжника – Решение № 40/17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на ВКС I т.о. В този смисъл съдът следва да направи конкретна преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай.
Изхождайки от изложеното, въззивният състав счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в настоящия случай е налице субективната предпоставка, обуславяща предсрочната изискуемост на кредита, респективно положени ли са достатъчни усилия от страна на кредитора за откриване на длъжника.
Съгласно чл. 1 3.1 от ОУ към ДПК, кредитополучателят е изразил съгласие единствено адресът за кореспонденция, посочен в ДПК, съответно последния адрес за кореспонденция, за който писмено е уведомил кредитора, да се използва за изпращане на кореспонденция във връзка с ДПК, сключен на хартиен документ. В договора изрично е записан като адрес за кореспонденция постоянния адрес на кредитополучателя: гр.Тетевен, ул.”Христо и К.Цакови” № 16. Видно от приобщените към делото документи, пратката за изпращане на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изпратена чрез „Български пощи“ ЕАД на постоянния адрес на длъжника в гр.Тетевен, се е върнало на изпращача с отбелязване „непотърсена “. Настоящият състав приема, че така представената обратна разписка за връчване на уведомителното писмо за обявяване на предсрочна изискуемост по ДПК № 4001250091 от 05.10.2022 год. на "Български пощи" ЕАД не удостоверява направено връчване. По делото липсват данни доставянето на пратката да е извършено по реда на чл. 36 от Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал.3 и чл.13 от Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. От представените доказателства не могат да се установяват датите, на които е посещаван адреса, оставяни ли са съобщения за получаване на пратката. Формалното отразяване "непотърсена", без да е изпълнена разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Общите правила, не може да удостовери надлежно връчване, респективно да породи удостоверителното изявление на пощенския оператор.
При тези данни съдът намира, че заявителят - кредитор не е положил достатъчно грижи за откриване на длъжника и неговото уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита. Този извод се извежда от обстоятелството, че липсва надлежно уведомяване чрез предвидените в закона способи /напр. чрез нотариална покана или ЧСИ / на известния на кредитора и посочен в договора за кредит постоянен адрес в гр.Тетевен. В 4 случая не може да се презумира и недобросъвестно изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, свързани с посочване на адрес за кореспонденция.
Настоящата инстанция счита, че правилото на чл.36, ал.2 от ЗПУ не въвежда фикция, че липсата на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита доставена на получателя.
Неприложимо в случая е цитираното в частната жалба решение № 7/19.05.2017 г. по гр.д. № 60053/2016 г. на ВКС, II г.о., тъй като касае правомощията на съда в исковото производство по чл.422 ГПК, а не в заповедното.
Неоснователен е и аргументът на частния жалбоподател, че на 10.04.2024 г. е изтекъл срока на ДПК и изискуемостта на задължението на длъжника е настъпила в пълен размер. В заявлението кредиторът не се е позовал на настъпила изискуемост на задължението поради изтичане на срока на договора, а на предсрочна изискуемост, която е обсъждана от заповедния съд в мотивите на обжалваното разпореждане. В този случай размерът на претендираните вземания ще бъде друг и същите не могат да бъдат определени от въззивния съд на база изложените в заявлението обстоятелства и представените с него доказателства.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на настоящия въззивен състав с тези на РС - Тетевен, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.