Решение № 146 от 01.07.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Тетевен, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20234330100569 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК.

Първоначално е образувано по искова молба на М. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. Тетевен, кв. „Полатен“, ул. „Асен и Петър“ № 11, чрез адв. М. Г., САК, с която са предявени претенции за предоставяне на приоритетно упражняване на родителски права и присъждане на издръжка за малолетното дете Е. М.ова М.а, срещу Й. С. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Тетевен, ж.к. „Пеновото“ , бл. 2, вх. А, ет. 1, ап. 1.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 189/ 20.12.2016 г. по гр. дело № 627 по описа на РС - Тетевен е било утвърдено постигнатото между страните по чл. 127, ал. 1 от СК.

Сочи се, че съгласно постигнатото споразумение родителските права по отношение на роденото през време на съвместното съжителство дете Е. М.а, с ЕГН ********** са били предоставени на нейната майка, при която е определено и местоживеенето на детето. На ищеца е определен режим на лични отношения както следва: всяка седмица от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване на детето в дома на бащата, както и един месец през лятото през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Ищецът заявява, че от постановяването на съдебното решение до подаване на молбата са настъпили нови обстоятелства, обосноваващи претенцията му да иска от съда да измени постановените по - рано мерки и да определи нови такива, а имено:

1.

Изминал период от време - близо седем години, през които детето вече е пораснало и форМ.ло се като личност, изразяващо вече и собствено мнение.

2.

През сочения период от време майката няколко пъти сменяла жилищата, в които живее и напрактика поставяла ищеца в невъзможност да упражнява режима си на лични контакти, така както е постановен в съдебното решение, относно мястото където е определено детето да живее.

1

3.

Майката възпрепятствала контактите на ищеца с детето, като не изпълнявала съдебното решение, така както е постановено. Най-драстичните неизпълнения касаят летния период, когато бащата има тридесет дни през лятото да контактува с детето, с едно единствено ограничение и то е за периода, в който майката е в платен годишен отпуск.

Ответницата отказвала (включително и за изминалото лято) да посочи, кога ще ползва такъв, което поставяло в невъзможност ищеца да контактува с детето си. Периодът от време определяла ответницата, когато реши и то за срок определен от нея. Това неудобство поставяло ищеца в невъзможност да организира времето и си и почивката си с детето и било повод за дразги между страните, които ищецът се опитва да избегне.

4.

През 2022 г. за да си „купи“ напрактика време с детето, по настояване на майката ищецът започнал да заплаща издръжка (150 лв. определна от съда) в размер на 250 лв., като подпомага и в разходите за училищни принадлежности, здраве и други свързани с детето. Въпреки това обаче повечето му срещи с детето били свързани с напрежение и скандали породени от майката, която до последно не отговаря дали контактите ще бъдат осъществени. Реакциите на ответницата се твърди, че били негативни и обикновено придружени с тормоз, включително и над детето, която тя прави съпричастно с нежеланието си то да общува с баща си. Ищецът закупил на детето часовник „Майки“, посредством, който да могат да комуникират без тази комуникация да става през майката, която умишлено не вдигала телефона си за да инфорМ. бащата как е детето. Ищецът твърди, че за съжаление часовникът бил в повечето време изключен, като детето в последствие споделило, че майка й го е счупила и изхвърлила. Детето споделяло и споделя, че закупените от доверителя ми дрехи и обувки, били демонстративно нарязани от майка й пред нея и изхвърлени. Споделя, че майка й дори била направила снимка на унищожените вещи и казала на детето Е., че това била най-хубавата снимка. Счита, че поведението, на ответницата, взело връх на 23.07.2023 г. - неделя, когато пред баба му - по бащина линия, която детето посетило в режима на лични контакти с баща си, дошла и започнала да убеждава детето, че трябвало да го вземе, но след като то отказало, тя му свалила „кроксовете“ (обувките, с които било обуто) и заявила, че тя ги е купила, а то да ходи босо и баба му да му купи нови. Започнала да крещи и да обижда бабата, че била наркоманка и лека жена след което се качила на колата с която дошла и оставила детето босо пред смаяния поглед на бабата и наМ.щите се наблизо хора.

Заявява, че поведението на ответницата излязло извън контрол, когато ищецът заживял с друга жена. И към момента родителите са в конфликт, в който майката вкарва детето, като го прави съпричастно към него. На планувана почивка в чужбина, майката казвала на детето, че ще прецени в последния момент, дали ще предаде задграничния й паспорт на бащата, за да отиде с него на море, от което детето страда и бил поредния психически тормоз на собственото й дете. Поради близките отношения на детето със съжителстващата с баща му жена, която детето търси, майката решила да ограничи тези контакти, като ги нарича неправомерни и несъгласувани с нея действия.

5.

Сочи се също така, че майката, ответник в производството, работи с норМ.но работно време от 09.00-18.00 ч. и има 20 дни отпуск през годината. Бащата е с плаващо работно време и много свободно такова, което може да посвети на детето си, особено, когато то е във ваканция.

Ищецът сочи, че е дома си детето Е. разполага със самостоятелна детска стая, обзаведена според нуждите и възрастта й. Разполага с много детски играчки, дрехи, книги и бюро, компютър. Детето има изградена трайна и стабилна емоционална връзка с баща си, с когото тя се чувства изключително добре. От него среща разбиране и подкрепа. Времето, което прекарват заедно е изпълнено с разнообразни игри и забавления, пътувания и почивки.

Счита, че Е. е изключително привързана и към жената, с която ищецът живее на 2 семейни начала. Двете са изградили прекрасни приятелски взаимоотношения. В дома на баща си Е. никога не била лишена от грижи и внимание. Ищецът сочи, че работи с ненорМ.но работно време, което му позволява постоянно да е с детето и да подпомага дори в учебния процес. Майката работи целодневно, което предполага трайното й отсъствие от дома, а детето да се „самоотглежда“, особено, когато не е заето с учебен процес.

Ищецът заявява, че винаги е изразявал становище и търсил диалог с майката по въпросите свързани с детето, за неговото отглеждане и възпитание, но за съжаление не се постигало общо съгласие. От своя страна майката ограничавала контактите баща - дете, като омаловажава ролята на бащата и необходимостта и потребността на детето от пълноценна връзка и с таткото и независимо, че не е в състояние да полага лични грижи за детето, не го допуска в дома на баща му и да контактува с него дори в постановения режим.

Ищецът моли съда да измени постановените по-рано мерки, като предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Е. М.а на нейния баща ищец по първоначалният иск - М. М., при когото да бъде определено местоживеенето на детето.

Моли съда да определи широк режим на лични контакти на майката с детето, какъвто счетете, че ще са в интерес на детето Е.. Относно задължителния обективно съединен иск за издръжка, моли същата да бъде определена в размер, платим от ответницата.

В условията на евентуалност, моли съда да измени постановените по-рано мерки като определите детето Е. М.а да има равновремнено разпределение на времето и с двамата родители касаещо учебното време, ваканциите й, както и семейните и личните празници.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника, с който отговор е предявен и насрещен иск, касаещ изменение на режима за лични контакти и размера на присъдената сума за издръжка.

В отговора на исковата молба ответната страна заявява, че оспорва изцяло предявените от Ищеца искове, по-специално за предоставяне в негова полза на ежедневното упражняване на родителски права по отношение на малолетното дете на страните Е. М.А, на 8 години, с ЕГН **********, тъй като е необоснован, несъобразен както с интересите на Детето, така и с конкретните реалности.

Счита, че от постановяване на предходно съдебно решение не са настъпили каквито и да било нови обстоятелства, в състояние да обосноват предоставяне за в бъдеще упражняването на родителските права върху Детето в полза на Ищеца.

Ответната страна за заявява, че ищецът базира иска си за предоставяне в негова полза на упражняването на родителските права върху Детето основно върху оплакванията си, че майката създавала препятствия за реализиране на предвидения в Предходното съдебно решение режим на лични контакти между него и Детето. Такива оплаквания обаче, дори да са основателни не могат, сами по себе си да послужат като основание за изменение на вече постановената мярка за предоставяне упражняването на родителските права върху Детето. Извън въпросните оплаквания за препятстване на режима на лични контакти, в ИМ липсват каквито и да било относими твърдения, още по-малко доказателства, в състояние да защитят петитума в ИМ.

В отговорът се сочи, че по отношение на основните твърдения на Ищеца - относими, но изцяло неверни и недоказани, като се твърди, че не отговаря на обективната истина твърдението на Ищеца, че майката е с „нисък родителски капацитет“ и представлява „емоционално нестабилна личност без задръжки“, с „неадекватно поведение“. Освен, че било невярно, това твърдение било и напълно произволно, доколкото нито Ищецът, нито процесуалният му представител имали експертизата да направят подобно заключение.

Ответницата заявява, че раздялата на страните през 2015 г., както и окончателната раздяла на страните през 2021 г. са били инициирани от ответницата в резултат от системни 3 прояви на физическо насилие и психически тормоз от ищеца над ответницата, включително докато същата е била бременна с Детето, както и по-късно в присъствието на Детето и трети лица. Ответницата твърди, че е подавала няколко сигнала до тел. 112, търсела е защита по ЗЗДН, консултирала се е с организации за защита от домашно насилие и множество пъти е била прибирана с детето, от своята майка след тежки семейни скандали.

В отговора на исковата молба се сочи, че независимо от няколкото раздели между страните, окончателната от които през февруари 2021 г., тормозът от страна на Ищеца върху ответницата продължил и продължил. В продължение на осем години Ищецът непрекъснато притеснявал ответницата под всякаква форма: - с гневни съобщения, заплахи и обиди спрямо нея и семейството й, следене, вадене на разпечатки от телефонните й разговори, достъп до фейсбук профила й и електронната й поща, искане на обяснения, заплахи да убие всеки, който се доближи до нея.

На следващо място в отговора се сочи, че след окончателната раздяла през февруари 2021 г., ответницата съумяла да придобие самостоятелен етаж от къща, находяща се в гр.

Тетевен, ул. „Костина“ 1, направила основен ремонт там и така най-после си осигурила собствено подходящо пространство за отглеждане и възпитание на Детето. Понастоящем Детето разполага със самостоятелна стая, оборудвана с всичко необходимо, според възрастта и интересите й.

Твърди се, че за времето от окончателната раздялата на страните до момента - близо 2,5 години, както и през целия период от раждането на Детето дотогава - всички грижи около Детето, включително, но не само: водене и взимане до/от детска градина/училище, извънкласни занимания и други ангажименти, организация и провеждане на рождени дни, осигуряване на медицински прегледи и лечение, както и снабдяване с необходимите лекарства са били и са и до момента грижа само и единствено на ответницата, с помощта понякога на нейната майка.

В отговорът се сочи, че ищецът пътува често в чужбина и до гр. София, където се наМ. седалището на управляваното от него търговско дружество. Освен това през последните 3 (три) години не пропускал уикенд през ловния сезон (около 5 (пет) месеца в годината) през който може да ходи на лов. При това положение той сам се е поставял във физическа невъзможност за лични контакти с Детето през повечето време, предоставено му за такава цел, съгласно Предходното съдебно решение. Ето защо, в преобладаващия брой случаи, за удобство на Ищеца и в удобно за него време, ответницата, сама и за своя сметка, е водила Детето при него за лични контакти, след което пак сама го е прибирала.