Решение № 1253 от 21.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20261100901294 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ на „ЮНИОР М“ ЕООД, ЕИК 204594577, с която се твърди, че дружеството е несъстоятелно, кумулативно поради настъпила неплатежоспособност и свръхзадълженост, поради което моли съда да се открие производство по несъстоятелност с начална дата 01.01.2026г.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

На първо място с молба вх. № 114422/02.09.2026г „ЮНИОР М“ ЕООД, ЕИК 204594577 иска да се прекрати производството образувано по подадената от него молба по чл.625 ТЗ и делото да се изпрати по подсъдност на ОСгр.София, а с молба вх. № 102828/31.07.2026г се иска да се допусне изслушване на заключение на СФИЕ по задачите в молбата.

Съдът намира отводът за местна неподсъдност на делото за неоснователно. Съгласно чл. 613 ТЗ молбата за откриване на производството по несъстоятелност се подава до окръжния съд по седалище на търговеца, вписан не по-късно от 6-месеца преди изпращането/входирането й в регистратурата. Процесната молба по чл.625 ТЗ е подадена на 06.07.2026г, а спрямо тази дата релевантното за местната подсъдност седалище е вписаното такова в ТР към 06.01.2026г. От справката в ТР се установява, че към 06.01.2026г седалището на молителя е в гр. София, като едва от 17.03.2026г с 1 вписване №20260317113908 в ТР то е променено на гр. Божурище. Тази промяна настъпва след релевантния за определяне на местнокомпетентния съд момент, поради което не предпоставя препращане на делото на ОС – гр.София (арг. от чл.120 ГПК). С оглед изложеното молбата от 02.09.2026г е неоснователна.

Неоснователна е и молбата да се допусне изслушване на заключение на СФИЕ по задачите в молбата, т.к. на съда не са необходими специални знания за преценка на финансово-икономическото състояние на молителя.

По съществото на молбата.

За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл.

631 ТЗ, а именно: 1. молба от лице, посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Н.А.П. за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4.

Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.

От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е търговско дружество, спрямо което може да се открие производство по несъстоятелност. А съгласно представените доказателства и служебно събраните данни, дружеството има изискуеми и непогасени публични задължения в общ размер на 171097,91 евро, за които задължения е съставен РА №22221923006085-091-001/28.06.2024г /не влязъл в сила поради обжалването му от молителя/, от които най-старите задължения са с падеж м.12.2018г. за ДДС. Независимо от обжалването на ревизионния акт, към молбата по чл.625 ТЗ молителя признава задължения към НАП в размер на 145509,53 евро.

Следователно налице са изискуеми и непогасени задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Следва да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят или е свръхзадължен. За отговор на този въпрос съдът съобрази 2 следното:

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с неизпълнението.

Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.

Свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си (не само изискуемите) задължения с наличното си (не само краткотрайните активи) имущество.

Състоянието на свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по несъстоятелност е самостоятелно, спрямо неплатежоспособността, и цели да изпревари (освен когато съвпадне с него) неминуемо следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му.

Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и не само, е показателят "собствен капитал", участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост. Стойностите на същите следва да се съобразят, както и промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на обосноваването или отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта от привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се окаже обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план. Тъй като от значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, при съпоставянето на активи, спрямо парични задължения (така и решение № 71 по т. д. № 4254/2013 г. на I т. о. на ВКС), следва да се съобрази действителната ликвидност на активите, при това с реалната им, пазарна /а не балансова/ стойност, когато е въведен довод или обективно са налице доказателства за различие на същата от счетоводното й отразяване. Недоказаност на 3 съществуването и/или ликвидността на съответен вид активи изключва съобразяването им при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие, за преценка наличието на свръхзадълженост.

В настоящия случай в ТР са обявени само съкратени счетоводни баланси, които не съдържат данни нито за съществуването, нито за вида и ликвидността на активите. Такива данни не са представени въпреки изрично дадените с определението от 08.07.2026г указания да се представят първични счетоводни документи за периода 2020г – 2026г, поради което съдът не е в състояние да изследва дали и от кога молителя е свръхзадължен.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал.3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл.608 ТЗ вид. В настоящия случай се твърди спиране на плащанията по изискуемите парични задължения. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от представените към молбата за откриване на производството по несъстоятелност писмени доказателства, както и от служебно събраните такива включително обявените в Търговския регистър финансови отчети, като последните са съставени едностранно от молителя и след като сам той декларира наличие на изискуеми и непогасени публични задължения. Не е доказано (с представяне на първични счетоводни документи като договори, приходни/разходи ордери, стокови, складови разписки, инвентаризационни описи) съществуването на краткотрайните активи отразени в представените към молбата за откриване на производството счетоводни баланси за периода 2019г-2024г, а за 2017г, 2018г, 2023г и 2024г няма изобщо обявени такива, с оглед на което и съгласно чл. 161 ГПК, съдът приема същите за несъществуващи. Не са представени и доказателства за съществуването на пасивите по балансите, но декларирането им като признание на неизгоден факт не е оборен с други доказателства по делото, което мотивира съдът да прием, че отговарят на действителното фактическо положение. При изготвеното служебно съотношение между краткотрайните активи и пасиви на дружеството дори да се ползват данните в обявените отчети се установява, че за всяка една от финансовите години в периода 2019г2024г дружеството е с коефициенти под 1-ца (общоприетия коефициент отразяваш възможност за покриване на текущите пасиви с текущите задължения, за да може да се издържа дружеството от търговската си дейност). Състоянието е трайно и необратимо, тъй като от 2024г дружеството 4 твърди, че не осъществява дейност, няма служители (освен управителя, подал молбата) и не реализира приходи от търговската си дейност и няма имущество. Налице е следователно неплатежоспособност.

Поради изложеното молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.

Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл.608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Трайната финансова невъзможност, с оглед спирането на плащанията, е от края на 2018г, от когато са и публичните задължения, за които е съставен РА №22221923006085-091-001/28.06.2024г /не влязъл в сила поради обжалването му от молителя, но които задължения се признават и в които най-старите задължения са с падеж м.12.2018г. за ДДС/.

Следователно за начална дата на неплатежоспособността съдът определя на 31.12.2018г.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства в каса. Няма данни за средства по банкови сметки. А в дадения с определението от 08.07.2026г срок, не са привнесени начални разноски от длъжника или някой кредитор на дружеството. С оглед на това съдът намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ЮНИОР М“ ЕООД, ЕИК 204594577, със седалище и адрес на управление на дейността: град Божурище, ул. „********.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018 г.

5

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „ЮНИОР М“ ЕООД, ЕИК 204594577, със седалище и адрес на управление на дейността: град Божурище, ул. „********.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „ЮНИОР М“ ЕООД, ЕИК 204594577, със седалище и адрес на управление на дейността: град Божурище, ул. „********.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ЮНИОР М“ ЕООД, ЕИК

204594577, със седалище и адрес на управление на дейността: град Божурище, ул. „********.

СПИРА производството по т.д. № 1294/2026 г. по описа на СГС, VI-7 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6