Решение № 1010 от 03.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1010 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000503322 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С рeшeниe рег. № 77 от 18.09.2025 г. по гр.д. № 20241400900074 по описа на Окръжен съд – Враца „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Р. Д. К. по 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговата съпруга Д. П. К. и на неговата дъщеря С. Р.

Д., настъпила при ПТП на 27.03.2024 г., а исковете са отхвърлени за разликата до пълните им предявени размер от по 200 000 лева. С решението са разпределени и разноските в първоинстанционното производство.

Решението е обжалвано от Р. Д. К., наричан впоследствие въззивник или ищец в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на дъщерята и съпругата на въззивника.

Първоинстанционният съд е упрекнат, че при определяне размера на обезщетението не е отчетена съдебната практика, детайлизираща критерия справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД. Намира за установено в случая изключително силна емоционална връзка, дългогодишен брак (36 г.) в общо домакинство с 1 дъщерята, факта на едновременна загуба на съпруга и единствено дете и тежкия начин, по който е преживяна трагедията, тежка психотравма у ищеца – остра стресова реакция, преминала в тежък депресивен синдром, необходимост от психиатрична помощ и медикаментозно лечение. Позовава се и на продължаващи към депозиране на въззивната жалба постоянни, непреодолени психически и емоционални страдания, „буквално сринат“ жИ.т, което смята да надхвърля „обичайните“ страдания. Застъпена е теза, че минималните лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ систематично нарастват. Поддържа се теза, че те са мярка на общественото разбиране за справедлИ.ст, изискващо и отчитането им при определяне размера на обезщетение. Оспорва се да са отчетени и конкретните икономически условия към 2024 г. Намира претендираните обезщетения от по 200 000 лв. за смъртта на съпруга и дъщеря за съответстващ на принципа на справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД и на актуалната съдебна практика по сходни казуси. Иска се решението да бъде отменено, а предявените искове – уважени в пълен размер и да бъде преразгледана разпределената от първоинстанционния съд отговорност за разноски.

Не се установява срещу жалбата да е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство – „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД.

В отговор по въззивната жалба „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – трето лице помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство, , представлявано от юрк. К. А. (пълномощно по л. 125-гръб от хартиения образ на делото), я оспорва. Намира постановеното решение за съответстващо на събраните по делото и изцяло обсъдени от първоинстанционния съд доказателства. Застъпва теза, че обезщетението не може да възстанови изключително тежката загуба на близък роднина. Намира принципът на справедлИ.ст за изводим от обективно съществуващи обстоятелства

, съпътстващи естествената/ нормалната близост между съпрузи, съответно между баща и дъщеря.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище от адв. Р. М. с изявление, че поддържа жалбата. Претендира се и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата при ориентир – заложените в наредбата за възнагражденията за адвокатска работа ведно с ДДС.

2

Въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на спора.

Третото лице помагач на страната на ответника – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез юрк. А. оспорва жалбата.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок . Въззивникът не дължи държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК

При служебната проверка не се устаноява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

Във въззивното производство не е повдигнат спор досежно наличието на застрахователно правоотношение и настъпилото застрахователно събитие, поради което настоящият състав приема, че на 27.03.2024 г. на пътя гр. Враца – гр. Оряхово, при водачът на лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Кордоба“ с рег. № ******** по непредпазлИ.ст причинил смъртта на Д. П. К. на 60 г. и С.

Р. Д. на 35 г.

Няма също така спор, че към датата на пътно-транспортното произшествие водачът на автомобила е имал действащ договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното дружество, както и че загиналите са съответно съпруга и дъщеря на ищеца.

Пренесеният във въззивното производство спор е ограничен до размера на справедлИ.то обезщетение, което налага анализ на доказателствата, обуславящи неговото определяне.

Свидетелката Р. П. Д. – сестра на Д. К., се виждала със семейството на ищеца на рождени дни и по празници. Сочи Д. К. и Р. К. да са семейство от 1988 г. Не са се разделяли и не са имали влошени отношения помежду си. С.

3 била първото им дете, родено през 1989 г. Свидетелката определя С. като добра, възпитана и работлива. Р. и С. си споделяли и много се уважавали.

Ищецът полагал за децата си всякакви грижи. С. не могла без баща си и той не могъл без нея. Много я подкрепял и все я глезел. Тя много се допитвала до него. Към датата на катастрофата С. живеела с родителите си. Ищецът й се обадил и й казал за катастрофата. Свидетелката и съпругът й отишли до болницата, разбрали за смъртта на сестра й и племеницата й, след което отишли при ищеца. Той знаел за смъртта им, пищял и плакал. Не могли да се разберат с него като свидетелката го определя за неадекватен. През нощта викнали бърза помощ за ищеца понеже вдигнал високо кръвно.

Понастоящем Р. живее със сина си Н. Р. Д., но постоянно е отчаян и плаче. Споделял пред свидетелката, че починалите съпруга и дъщеря много му липсват, че не му се живее. Иска да умре. Според свидетелката у ищеца настъпила много голяма промяна в психически и емоционален план. Преди инцидента той бил засмян. Отношенията му с хората били други. Сега го определя като отчаян.

Свидетелят М. Д. – зет на ищеца, дочи да пътува до гр. Козлодуй по пазарите, за да продава зеленчуци, ако не всяка седмица, през седмица.

Винаги да се е отбивал до семейството на Р. и Д., за да се видят. С Р. и Д. се събирали по повод на празници. Също сочи, че през годините брачен жИ.т не са се разделяли. Уважавали се, обичали се, разчитали един на друг и нямали никакви проблеми. Първото им дете С., не била семейна и живеела с родителите си в едно домакинство. За С. Р. бил много добър баща и тя се отнасяла към него много добре; допитвала се до него и с него се съветвала. Р. я подкрепял постоянно.

След катастрофата свидетелят видял Р. в дома му. Определя го за напълно неадекватен – не могъл да говори с него. Един или два пъти идвали от болницата, за да му бият инжекция. Според свидетеля след смъртта на Д. и С. ищецът не е този човек, който бил преди. Когато се събирали преди катастрофата, Р. бил весел, а сега вече не е. Не споделял със свидетеля как се чувства, но той го виждал – постоянно плаче и тъгува. Понастоящем Р. живее със сина си.

Свидетелката М. Ц. К., разпитана в съдебно заседание на 01.07.2025 г., сочи от 15 години да е съседка на ищеца в гр. *** и познава него и 4 семейството му. Неговата дъщеря С. й била колежка. Преди произшествието Р. не е работил и след произшествието не работи. Според свидетелката Д. и Р. живеели като семейство и тя не ги е чувала да се карат. Определя семейството като много добро. Били работливи. Също определя дъщерята С. като несемейна и до смъртта си е била напускала семейството, не се е разделяла от своите родители. Свидетелката не знае да е имало влошени отношения между С. и нейните родители. С. много уважавала своя баща, много се грижила за него, била много работлива. Преди смъртта на Д. и С., Р. идвал пред дома на майка й, седели на пейката, но откакто починали дъщеря му и съпругата му, той се затворил и не излизал от дома си. Според свидетелката ищецът не иска да общува с хората. Като виждал нейната дъщеря – плачел. Представял си, че нейната дъщеря е неговата дъщеря С.. Свидетелката го посещавала, понеже й е съсед. Ищецът споделял пред свидетелката, че му е много тежко и не му се живее. Здравословно не бил добре с краката. Преди смъртта на неговата съпруга и дъщеря му той се движил, но сега не. Понастоящем ищецът живее със сина си, който работел, а ищецът си седял у дома. Отказвал да ходи на лекар, въпреки че синът му настоявал.

От комплексната съдебно психолого-психиатрична експертиза е идентифицирана леко повишена тревожност, определено като показателно за приживяване на несигурност, вътрешна напренатост, безпокойство. У ищеца е установена остра стресова реакция – силен шок (според изясненото в съдебно заседание) без засягане на яснотата на съзнанието или дезориентираност, която не е отзвучала до няколко дни, а поради голямата тежест на травмата и е протрахирала. Според уточненото в съдебно заседание предвид невъзможността ищецът да се справи с травмата, се стигнало до тежък депресивен синдром, наложил психиатрична помощ и медикаментозна терапия. Към месец август 2025 г.депресивната симптоматика е отзвучала.

Останала е тревожността, произтичаща от загубата на близките му хора, болезнен спомен за тях и усещане за безперспективност. При защита на заключението вещите лица уточняват като нормално острата стресова реакция да отзвучи за три дни, което при ищеца не станало.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.

5

Нормата на чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) задължава застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да поеме имуществената тежест от реализирания застрахователен риск. Обхватът на застрахователно покритие е нормативно утвърден като включва имуществената отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477 ал. 1 КЗ).

Първоинстанционното решение не е обжалвано в уважената част от иска, което утвърждава основанието на така предявения иск – налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Спорен остава единствено размерът на справедлИ.то обезщетение.

Неимуществените вреди нямат имуществен еквивалент, поради което законът определя справедлИ.стта за меродавен критерий при остойностяване на адекватното обезщетение. Макар и указаният принцип да няма обективно измерение, а да позволява преценка по вътрешно убеждение, с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 г. е утвърдено разбирането, че то следва да почива на обективно проявили се обстоятелства. ППВС 4/1968 г. определя за показателни в тази насока относими към въздействие на случилото се в това число характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.