Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 855 от 07.07.2026, Административен съд - Силистра

Съд
Административен съд - Силистра
Дело
Административно дело 80/2026
Вид
Определение № 855
Подписан
07.07.2026
Състав
Павлина Георгиева-Железова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 628 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 855

Силистра, 07.07.2026 г.

Административният съд - Силистра - II състав, в закрито заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА административно дело № 20267210700080 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 628 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК.

Жалбоподателят по делото „МБАЛ-Силистра“ АД с [ЕИК] чрез жалбата е поискал отправяне на преюдициално запитване в следния смисъл:

1.Когато друг закон по смисъла на чл.83,ал.2 от ЗАНН предвижда налагане на имуществени санкции и този друг закон не предвижда давност за посочените в него наказуеми нарушения, следва ди са се приложи общата давност по правилата на ЗАНН, а именно правилата на чл.34 и чл.82 от ЗАНН ?

2. Противоречи ли на общите принципи на правото на Съюза, каквито са принципът на правната сигурност и принципът на ефективност и равностойност, липсата на предвиден краен давностен срок в раздел Х от глава II-ра на ЗЗО за контрола по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ и налагане на имуществени санкции в резултат на този контрол;

3.Противоречи ли на чл.6 от ЕКПЧ липсата на предвиден краен давностен срок в раздел Х от глава II-ра на ЗЗО за контрола по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ и налагане на имуществени санкции в резултат на този контрол;

Според жалбоподателя искането е допустимо предвид характеристиката на атакувания акт. От една страна, действително той има белезите на индивидуален административен акт, доколкото създава задължение за неговия адресат, а именно задължението да се плати определена имуществена санкция. Защото става дума за имуществена санкция за юридически лица, по своята правна същност представлява и е абсолютно идентична с глобата за физическите лица, тук става дума освен за индивидуален административен акт, но и за санкционен такъв.

Българската правна система допуска налагането на имуществени санкции по реда на редица закони - Закона за защита на конкуренцията при нелоялна конкуренция,Закона за обществените поръчки .При всички нормативни актове, определящи този „смесен“ режим на издадените административни актове ,т.е.санкционни актове, законодателят се е погрижил и е посочил давностен срок. Неизменно всички други такива актове, предвиждащи подобни имуществени санкции, са предвидили давностен срок. Закон от много по-висока степен какъвто е НПК, за много по сериозни деяния, представляващи и престъпления, предвижда обикновена и абсолютна давност, поради което следва де приеме, че правните норми, въз основа на които е издадена сега атакуваната заповед за налагане на имуществена санкция, а именно правилата на НРД, цитираният ЗЗО, са пропуснали да уредят въпроса за давността. Ако този въпрос е пропуснат при нормотворческата дейност, възниква въпросът: „Може ли да бъде изведен по реда на тълкуване пропускът и може ли да бъде приложен общият ред на общата правна норма ,каквато в случая се явява чл.34 от ЗАНН“, тъй като това е общата правна норма, принципно уреждаща налагането на имуществени санкции и глоби, имуществени санкции на юридически лица и глоби на физически лица. Там, за разлика от специалните нормативни актове, които по-горе са цитирани, погасителна давност е предвидена.

Следващият въпрос е: Ако нормотворецът е пропуснал да уреди такава давност, е ли това нарушение на цитираните по-горе общоевропейски актове- Конвенцията за правата на човека, тези които са цитирани в Раздел IV от жалбата. Налице е противоречие,поради което такова преюдициално запитване има своята логика и своя смисъл. Контролните органи в здравеопазването не могат да бъдат априори изключени от общите правила на правораздаването в една държава,от общите принципи, какъвто е давността като институт, който е намерил своето място в гражданското, в наказателното и в административно-наказателното производство. Не следва де се приема, че той ще отсъства само в областта на здравеопазването. Това означава да се приеме, че една правно-регламентирана дейност остава висяща за неопределен период във времето.

Процесуалният представител на ответника – юрисконсулт В. П. счита направеното искане за преюдициално запитване за недопустимо. Поставените въпроси касаят националното право и не засягат тълкуване на правото на Европейския съюз. Последното е уредено в чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС, в който е записано, че национален съд отправя преюдициално запитване само когато е налице въпрос по тълкуването или валидността на правото на ЕС. Този въпрос е ирелевантен за решаването на спора. В настоящия случай липсват такива предпоставки.

Искането е неоснователно, защото в случая се касае за вътрешни отношения в здравната система.

По отношение на трите формулирани въпроса в особеното искане, първият поставен въпрос: „Когато липсва давност в специален закон, следва ли да се приложи ЗАНН?“. Това е изцяло въпрос на националното право. Той засяга тълкуването на ЗЗО и НРД за МД, т.е. съотношението между специален и общ закон. Това не е въпрос на правото на ЕС, поради което смятам, че Съдът на ЕС няма компетентност да се произнася по него.

По втория въпрос: Жалбоподателят се позовава на принципите на правна сигурност, ефективност и равностойност, но въпреки това липсва връзка с правото на ЕС. Тези принципи се прилагат, когато националната уредба попада в приложното поле на правото на ЕС и засяга права, предоставени от него.

Ответникът счита третия поставен въпрос за недопустим, тъй като Съдът на ЕС не е компетентен да тълкува Европейската конвенция за защита на правата на човека. Тази компетентност принадлежи на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Жалбоподателят репликира, че предметът на искането не е Съдът на ЕС да тълкува националните правни норми. Напротив, липсата на предвиден давностен срок при санкционна дейност е общ принципен въпрос на правото на Европейския съюз. Няма как да съществува дейност, за която са предвидени контрол и санкция, без да има давностен срок.

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

Според съществуващата практика на ВАС, определянето на приложимия давностен срок за вземания от финансови санкции, наложени от директор на РЗОК на МБАЛ, зависи от правната квалификация на самото вземане – дали то представлява административно наказание (имуществена санкция по смисъла на ЗАНН) или публично вземане по смисъла на ДОПК.

Ако санкцията е наложена като административно наказание (имуществена санкция или глоба), приложим е давностният срок по чл. 82 ЗАНН. Ако обаче вземането произтича от публичноправно задължение, какъвто е процесният случай,което не е административно наказание, се прилага чл. 171 ДОПК (Решение № 1987/27.02.2025 г. по а.д. № 7750/2024 г. на ВАС, VI о. Давност за публични вземания на НЗОК; Решение № 12367/12.12.2023 г. по а.д. № 6963/2023 г. на ВАС, I о. Погасяване на публични вземания по давност; Решение № 3457/16.03.2021 г. по а.д. № 12710/2020 г. на ВАС, I о. Погасителна давност за задълженията за данък по ЗДЦФЛ).

Ако санкцията е наложена по реда на ЗАНН (наказателно постановление, издадено от административен орган), тя е административно наказание и за нея се прилага двугодишната давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН (Решение № 6973/26.05.2014 г. по а.д. № 859/2014 г. на ВАС, II о. Погасителна давност за принудително изпълнение по административен ред).

Ако вземането е за установяване, респ. за възстановяване на неоснователно изплатени суми, надвзети плащания или други публични вземания, които не са санкции по ЗАНН, се прилага петгодишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК (Решение № 1987/27.02.2025 г. по а.д. № 7750/2024 г. на ВАС, VI о. Давност за публични вземания на НЗОК; Решение № 10913/12.07.2019 г. по а.д. № 3754/2018 г. на ВАС, VII о. Прекъсване на давността за публични вземания).

ВАС приема, че вземанията на НЗОК, произтичащи от неоснователно изплатени суми, са публичноправни и за тях се прилагат правилата на ДОПК, включително петгодишната давност (Решение № 1987/27.02.2025 г. по а.д. № 7750/2024 г. на ВАС, VI о. Давност за публични вземания на НЗОК). Това важи и за други публични вземания, които не са административни наказания.

Когато е налице административно наказание (имуществена санкция или глоба), наложено по реда на ЗАНН, се прилага двугодишната давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН.

В практиката на ВАС се приема, че ако директорът на РЗОК налага финансова санкция като административно наказание по реда на ЗАНН, се прилага давността по ЗАНН. Ако обаче се търси възстановяване на неоснователно изплатени суми или други публични вземания, се прилага давността по ДОПК (Решение № 1987/27.02.2025 г. по а.д. № 7750/2024 г. на ВАС, VI о. Давност за публични вземания на НЗОК).

ВАС приема, че когато съдебната практика е непротиворечива и въпросът е разрешен по ясен начин, не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване. В случая, съдебната практика ясно разграничава приложимостта на давностните срокове по ЗАНН и ДОПК в зависимост от естеството на вземането. Следователно, искане за преюдициално запитване по този въпрос не би било основателно, тъй като липсва противоречие или неяснота в практиката (Решение № 1987/27.02.2025 г. по а.д. № 7750/2024 г. на ВАС, VI о. Давност за публични вземания на НЗОК; Решение № 6973/26.05.2014 г. по а.д. № 859/2014 г. на ВАС, II о. Погасителна давност за принудително изпълнение по административен ред).

В заключение, настоящият състав на съда намира, че искането е допустимо, тъй като отговаря на изискванията за сезиране на съда с твърдяните искания, но неоснователно, поради което следва да се се остави без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на жалбоподателя по делото„МБАЛ-Силистра“ АД с [ЕИК] да се отправи преюдициално запитване в следния смисъл:

1.Когато друг закон по смисъла на чл.83,ал.2 от ЗАНН предвижда налагане на имуществени санкции и този друг закон не предвижда давност за посочените в него наказуеми нарушения, следва ди са се приложи общата давност по правилата на ЗАНН, а именно правилата на чл.34 и чл.82 от ЗАНН ?

2. Противоречи ли на общите принципи на правото на Съюза, каквито са принципът на правната сигурност и принципът на ефективност и равностойност, липсата на предвиден краен давностен срок в раздел Х от глава II-ра на ЗЗО за контрола по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ и налагане на имуществени санкции в резултат на този контрол;

3.Противоречи ли на чл.6 от ЕКПЧ липсата на предвиден краен давностен срок в раздел Х от глава II-ра на ЗЗО за контрола по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ и налагане на имуществени санкции в резултат на този контрол;

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�