Определение № 9053 от 23.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9053 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20261100502766 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по повод подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ чрез адв. Д.М. - процесуален представител на ищеца по делото М. И. Ц., частна жалба срещу определение №51661/18.12.2025 г., постановено по гр. дело №26538/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното на 20.10.2025 г. решение, в частта му за разноските, чрез присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал. 2 ЗАдв. за предоставена безплатна правна защита в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.

Ответника по частната жалба „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД не изразява становище по частната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните доказателства и взе предвид наведените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Установява се, че с влязло в сила решение № 18826/20.10.2025 г. е уважен предявен от М. Ц. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД установителен иск за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем № 4461239/18.04.2022 г.

С молба от 06.10.2025 г. ищецът чрез пълномощника си адвокат Д.М. е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с който М. Ц. е възложил на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ да го представлява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА , тъй като е материално затруднено лице.

С обжалваното определение №51661/18.12.2025 г., съдът е оставил без уважение искане по реда на чл. 248 ГПК за допълване на съдебното решение с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на 1

Едноличното адвокатско дружество с мотиви за недължимост. Посочил е, че след извършена служебна справка съдът установил, че ищецът при условията на правна защита по чл. 38 ЗА, предоставена от адв. М., е образувал друго гражданско производство /гр. дело № 57500/2023 г. по описа на СРС с предмет иск за прогласяване на недействителност на договор за предоставяне на гаранция, предявен срещу „Файненшъл България ЕООД“/. Преценил е, че по двете дела се претендират възнаграждения по един и същ договор за правна защита и съдействие, поради което следва да се определи едно общо адвокатско възнаграждение в общ размер от 480,00 лв. Тъй като определеното възнаграждение в този размер било присъдено по гр. дело № 57500/2023 г. по описа на СРС, такова не се дължало в настоящото производство по гр. дело № 26538/2025 г. по описа на СРС.

СГС приема, че като е отхвърлил искането жалбоподателя за допълване на съдебното решение в частта му за разноските, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение по реда на чл. 248 ГПК.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА , а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги на материално затруднени лица - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА . Съгласно трайно установената практика на ВКС, липсата на писмен договор не е пречка да бъде доказано в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно в полза на адвоката на страната представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗАдв е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.

36, ал. 2 ЗАдв, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал.

2 ЗАдв. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв , заявление, че предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни, които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. При липсата на спор между страните, достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 -3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на този договор. В този смисъл независимо дали е представен или не договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава, това не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА дв, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Несъмнено съдът следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им 2 упражняване следва да откаже защитата им. Такъв обаче не е настоящия случай, тъй като се касае до две граждански дела с различен предмет и страни, както и в рамките на двете искови производства ищецът в качеството на потребител цели защита по всеки един от двата сключени договора – както по договора за кредит, така и по договора за предоставяне на гаранция. В този смисъл не може да бъде отречено правото на потребителя на свободна преценка по какъв начин да осъществи защитата си, а именно– дали в едно или в отделни искови производства. Подобно поведение не може да бъде дефинирано според критериите за злоупотреба с права и поради това да бъдат приложени предвидените в закона правни последици на отказ от тяхната защита. Ищецът е упражнил защитата си от засягане на негови субективни права в настоящото производство, поради което осъществяване на адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв. е напълно допустимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. При положително за ищеца решение, какъвто е настоящия случай, на адвоката следва да бъде присъдено справедливо възнаграждение съгласно законоустановените критерии.

След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС , имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за 3 ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Съгласно горепосоченото решение С-438/22 г. на СЕС, и съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 553/2024 г. на ВКС, III г. о., определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч. гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, III г. о., определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., на ВКС, I т. о., и мн. др., при произнасяне по искане по чл.

78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА дв., съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. По изложените съображения при съобразяване на материалния интерес на делото, видът на процесуалните действия, които са извършени пред първа инстанция, проведеното едно съдебно заседание, в което процесуалния представител на ищеца не е взел участие, липсата на отличителност на спора от други подобни спорове /с предмет от категорията на масовите/, и липса на правна и фактическа сложност на делото, настоящият въззивен състав намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер от 360,00 лв. с вкл. ДДС. Същото следва да се присъди в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ в евро, а именно - 184,07 евро с вкл.

ДДС, превалутирано съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1, 95583 лева за едно евро.

С оглед на горното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се уважи.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №51661/18.12.2025 г., постановено по гр. дело №26538/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, с което е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ за изменение по реда на чл. 248 ГПК на решение № 18826/20.10.2025 г., в частта за разноските.

ИЗМЕНЯ решение № 18826/20.10.2025 г., постановено по гр. д. № 26538/2025 г. по описа на Софийски районен съд, в частта за разноските като 4

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, Булстат № 177492004 с адрес: гр. София, бул. „********, оф. 5.3 сумата 184,07 евро (сто осемдесет и четири евро и седем евроцента) - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на М. И.

Ц. в производството по гр. д. № 26538/2025 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението може да бъде обжалвано при процесуалните предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС с касационна частна жалба в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5