Решение № 703 от 23.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Сливен, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20232230104556 по описа за 2023 година

В исковата молба ищецът твърди, че с постановление от 21.11.2019г. е образувано досъдебно производство срещу него на основание чл.144, ал.3, изр.1-во, вр.ал.2, вр.ал.1 от за това, че на 20.11.2019г. в гр.Сливен се е заканил с убийство на Д.К. К., в качеството му на длъжностно лице-Началник I степен на РУ Сливен при ОД МВР Сливен при и по повод изпълнение на службата му по организиране, ръководене, контрол и отговорност за цялостната дейност на РУ, изричайки думите „К., покажи се К.! Ще те убия - ти изпрати групата да ме задържат!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.Посочено е че ищецът е бил задържан за 72часа, считано от 21.11.2019г. и с определение от 22.11.2019г. на РС Сливен му е взета мярка за неотклонение домашен арест, а с протоколно определение на ОС Сливен е отменено определението на РС Сливен и е взета мярка подписка.През месец февруари 2021г. е внесен обвинителен акт от РП Сливен срещу ищецът и след отводи на съдиите от РС Сливен делото е изпратено за разглеждане в РС Бургас, където е разгледано в шест заседания и е приключило с осъдителна присъда.по подадената от ищецът жалба ОС Бургас е отменил присъдата на РС Бургас и е върнал делото за ново разглеждане.РС Бургас в друг състав разгледал делото в 5 съдебни заседания и признал ищецът за невиновен.По протест на РП Сливен е образувано ново ВНОХД №918/2023г. и с решение ОС Бургас е потвърдена постановената оправдателна присъда.Посочено е че вследствие на повдигнатото обвинение за ищецът са настъпили много отрицателни последици в личен и обществен план, изпитвал стрес и срам, че е обвинен в такова престъпление и това се отразило на влошената му психика.Сочи се, че преди привличането, като обвиняем ищецът е бил в добро здравословно състояние, въпреки заболяването си, имал е добро самочувствие,водел спокоен живот с майка си и синът 1 си.След привличането като обвиняем ищецът изпаднал в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на тежко престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило общуването с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство.Наказателното производство от започването до приключването му се отразило и на отношенията му с бившите колеги от полицията, които променили отношението си към ищеца и започнали да го отбягват.Ищецът отказал да се храни, станал нервен и затворен, изострили се отношенията в семейството му.Преди провеждането на съдебните заседания ищецът губел самообладание, изпитвал страх и не можел да спи. Спрял да излиза с приятели и да споделя, бил с понижено самочувствие и всички приятели и бивши колеги се отдръпнали от него,когато научили, че е обвинен в престъпление.Сочи се, че за всяко ходене в гр.Бургас ищецът е ходил с автомобил, заплащал е гориво и това възлиза на сумата от 800лв, а в досъдебното е заплатил сумата от 250лв. за адвокатски хонорар.

Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 14 000 лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1050 лв. за претърпени имуществени вреди.

Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3, предложение 1-во от ЗОДОВ по отношение на иска за неимуществени вреди.

Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3, предложение 1-во от ЗОДОВ по отношение на иска за имуществени вреди.

Указано е на ищецът, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че изпитвал стрес и срам, че наказателното производство се отразило на влошената му психика, че преди привличането, като обвиняем ищецът е бил в добро здравословно състояние, въпреки заболяването си, имал е добро самочувствие,водел спокоен живот с майка си и синът си, че изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на тежко престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило общуването с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, че бившите колеги от полицията, които променили отношението си към ищеца и започнали да го отбягват, че ищецът губел самообладание, изпитвал страх и не можел да спи, че спрял да излиза с приятели и да споделя, бил с понижено самочувствие и всички приятели и бивши колеги се отдръпнали от него,когато научили, че е обвинен в престъпление, че за всяко ходене в гр.Бургас е заплащал по 50лв за гориво и е ходил 16пъти до гр.Бургас, че е заплатил сумата от 250лв по договор за правна защита и съдействие, е негова.

Указано е на ищецът, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му, че изпитвал стрес и срам, че наказателното производство се отразило на влошената му психика, че преди привличането, като обвиняем ищецът е бил в добро здравословно състояние, въпреки заболяването си, имал е добро самочувствие, водел спокоен живот с 2 майка си и синът си, че изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на тежко престъпление, станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило общуването с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, че бившите колеги от полицията, които променили отношението си към ищеца и започнали да го отбягват, че ищецът губел самообладание, изпитвал страх и не можел да спи, че спрял да излиза с приятели и да споделя, бил с понижено самочувствие и всички приятели и бивши колеги се отдръпнали от него,когато научили, че е обвинен в престъпление, че за всяко ходене в гр.Бургас е заплащал по 50лв за гориво и е ходил 16пъти до гр.Бургас, че е заплатил сумата от 250лв по договор за правна защита и съдействие, В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора са направени са възражения, че не са ангажирани никакви доказателства за твърдените от ищеца вреди, търпени от воденото срещу него наказателно производство.Сочи се, че делото е разгледано в разумен срок.Посочено е, че следва да се отчетат мотивите на оправдателната присъда, в които е посочено поведението на ищецът, който е отправял обидни и груби думи, имал е агресивно поведение.Направено е възражение, че следва да се приложи чл.5 от ЗОДОВ. Сочи се, че нито едно от твърденията за причинени неимуществени вреди не е доказано.Не е доказана и причинно следствената връзка между воденото наказателно производство и причинените неимуществени вреди.Посочено е че срещу ищецът е водено наказателно производство, което е прекратено тъй като ищецът не е в състояние да възприема фактите, които имат значение за делото и не може да дава годни показания и ищецът страда от биполярно разстройство.Сочи се, че има още едно наказателно производство, свързана с поведението на ищеца, както и производство за прилагане на мерки по чл.89 от НК.Твърди се, че негативните емоции на ищеца може да са свързани и с със заболяването му биполярно афективно разстройство.Направено е възражение, че липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за воденото наказателно производство, както и разходи за пътуване, поради което претенцията за заплащане на имуществени вреди е недоказана. Направено е възражение и за прекомерност на предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди в размер на 14 00лв, като се твърди, че не съответства на изградената практика на съда и икономическия стандарт в Република България.

Указано е на Прокуратура на РБ, че доказателстваната тежест по отношение на твърденията им, че ищецът е страдал от биполярно афективно разстройство по време на наказателното производство, че е отправял обидни и груби думи, имал е агресивно поведение, е тяхна.

Указано е на Прокуратура на РБ, че не сочат доказателства по отношение на твърденията им, че ищецът е страдал от биполярно афективно разстройство по време на наказателното производство, че е отправял обидни и груби думи, имал е агресивно поведение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призована се явява лично и с адв. К., който моли 3 предявените искове да бъдат уважени изцяло и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание Прокуратура на РБ, редовно призована, явява прокурор в Районна прокуратура-Сливен Колева, моли да бъде отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан, а в случай, че бъде уважен, да бъде намален размера.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.11.2019 г. е определен адвокат, който да осъществява правна помощ на З. И. И.

– адв. Юрий Янков.

На 21.11.2019 г. е образувано БП № 1434/2019 г. на РУ Сливен, към ОД МВР – Сливен, по прокурорска преписка вх. № 3825/2019 г. на РП - Сливен.

На 21.11.2019 г. и на 20.10.2020 г. е привлечен, в качеството на обвиняем З. И. И. за това, че 20.11.2019 г. в гр. Сливен се заканил с убийство на Д.К. К., в качеството му на длъжностно лице началник първа степен на РУ Сливен при ОД МВР – Сливен (главен инспектор) при/или по повод изпълнение на службата му по организиране, ръководене, контрол и отговорност за цялостната дейност на районното управление,изричайки думите „К., покажи се К.! Ще те убия, ти изпрати група да ме задържат“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, предложение 1, вр. ал. 2,предложение 1 , вр. ал. 1 от НК.

С постановление от 21.11.2019 г. на РП – Сливен е задържан З. И. И. за 72 часа, считано от предявяването на постановлението за привличане на обвиняем.

На 22.11.2019 г. е внесено искане от прокурор при РП – Сливен за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на З. И. И..

С протоколно определение от 22.11.2019 г. по ЧНД № 1678/2019 г. на РС – Сливен е оставено без уважение искането на РП – Сливен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на З. И. И. и е взета мярка за неотклонение спрямо И. „Домашен арест“ на адрес гр. Сливен ул. Шаркьой № 22.

С протоколно определение от 28.11.2019 г. по ВЧНД № 599/2019 г. на ОС – Сливен, е оставен без уважение частния протест на прокурор в РП – Сливен, против определение от 22.11.2019 г. по ЧНД № 1678/2019 г. и е отменено определението, като незаконосъобразно и необосновано и е взета мярка за неотклонение спрямо И. „Подписка“.

С постановление от 26.11.2019 г. на З. И. И. е наложена забрана да напуска пределите на страната, без разрешение от прокурор.

С постановление от 26.06.2020 г. е отменена наложената на З. И. И. забрана да напуска пределите на РБ, без разрешение на прокурора по ДП № 1434/2019 г. на РУ МВР – Сливен.

На 13.11.2020 г. З. И. И. е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат 4

М. К., като в договора е отразено договорено възнаграждение 250 лв. В договора не е отразено „заплатена сума“.

На 16.11.2020 г. е предявено разследването на З. И. И. и на 18.12.2020 г. е предявено отново разследването.

С постановление от 18.01.2021 г. по ДП № 1434/2019 г. по описа на РУ – Сливен е изпратено на РП – Сливен с мнение за предаване на съд.

На 19.02.2021г. е внесен обвинителен акт от РП – Сливен в РС – Сливен срещу З. И.

И. за това, че 20.11.2019 г. в гр. Сливен се заканил с убийство на Д.К. К., в качеството му на длъжностно лице, началник първа степен на РУ Сливен при ОД МВР – Сливен (главен инспектор) при/или по повод изпълнение на службата му по организиране, ръководене, контрол и отговорност за цялостната дейност на районното управление,изричайки думите „К., покажи се К.! Ще те убия, ти изпрати група да ме задържат „ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, предложение 1, вр. ал. 2,предложение 1 , вр. ал. 1 от НК. След отвода на всички съдии от РС – Сливен, делото е изпратено на ВКС за определяне на компетентен съд, който го е изпратил за разглеждане на РС – Бургас.