Решение № 140 от 06.02.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4403/2023
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 06.02.2024
- В сила
- 01.03.2024
- Състав
- Теодора Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 258, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 258, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 69, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 69, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 140 гр. Варна, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110204403 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по жалба на Г. П. М., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 445а-30/22.08.2023г. на Началника на РУ Аксаково при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за допуснато нарушение на чл. 69, ал.1 и ал.2 ЗМВР.
В жалбата, се сочи, че на 26.06.2023г. М. бил уведомен да се яви в сградата на РУП Аксаково на 28.06.2023г., но обяснил на полицейския инспектор, че няма да успее да се яви, тъй като няма финансова възможност да се придвижи, бил инвалид и щял да отговори на всички въпроси, но на мястото на което се намира, което ядосало полицейския инспектор и той си тръгнал. На 17.10.2023г. той дошъл до дома му за да му връчи наказателното постановление. Моли за отмяна на издаденото НП, с мотив, че няма никакви финансови средства и няма извършени никакви други нарушения.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата, като допълва, че не е имал пари понеже си бил купил 10 куб. дърва. Моли за отмяна понеже е пенсионер, инвалид с операция на крака.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, депозира бланкетно писмено становище, в което молят за потвърждаване на НП и за присъждане и на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 26.06.2023г. в с. Въглен, обл. Варна жалбоподателят Г. П. М. бил писмено призован от св. П. К. П. – полицейски служител да се яви на 28.06.2023г. в 09.00 часа в сградата на РУП Аксаково – гр. Аксаково, ул. Г.Петлешев № 64А, за да даде сведения по повод на 1 проверка по преписка 445р-8966/23 по повод на възникнал скандал между М. и сина му.
Призовката му била връчена лично, като в деня указан в нея, жалбоподателят не се явил, което обстоятелство мотивирало П. на 28.06.2023г. да състави на М. акт за административно нарушение, фактическите констатации от който били изцяло възприети от наказващия орган – издател на НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя П. К. П., който беше достатъчно категоричен досежно установената и от писмените докателства по делото фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.
Съдът приема, че фактическите констатации, отразени в АУАН са необосновани и не се подкрепят по убедителен начин от приобщените към делото доказателства, като констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за вмененото като извършено от жалбоподателя нарушение са допуснати нарушения на процесуални правила и материалния закон, водещи до ограничаване правото на защита и цялостно опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 69, ал. 1 от ЗМВР се намира в Глава Пета, Раздел Първи от Закона за Министерство на вътрешните работи, в която са регламентирани правомощията на полицейските органи.
Видно от текста на разпоредбата е, че тя не съдържа правила за поведение, респ. не въвежда задължения за призованото лице.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия, а според, ал. 2 полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването.
В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.
Видно от цитираните разпоредби, същите не въвеждат задължения за призованите лица, а регламентират само правото на полицейските органи да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им в ЗМВР правомощия.
Относимата в случая нарушена разпоредба към описаните в АУАН и НП деятелност следва да бъде разпоредбата на чл. 258, ал.1 ЗМВР, като макар че в текстовата част на НП не е посочено да се касае за повторно нарушение от този тип в санкционната такава е посочена разпоредбата на чл. 258, ал. 2 от ЗМВР, съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за неизпълнението му и която сочи, че който повторно, без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1, след като е редовно призован, следва да бъде 2 санкциониран.
С посочването в АУАН и в НП, че е нарушена разпоредбата на чл. 69, ал. 1 и ал.2 от ЗМВР е допуснато съществено нарушение на административнонаказателните правила, тъй като "нарушена законова разпоредба" по смисъла на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН означава нарушено определено правило за поведение, към което субекта е задължен да се придържа, а в случая е налице категорична неяснота относно какво точно е нарушението в смисъл на задължение на гражданина и дали същото е повторно или не, като за наличие на повторност изобщо не са били изложени факти, а лицето е било санкционирано по чл. 258, ал.1, а не по ал.2 от ЗМВР.
Изложеното по категоричен начин води до извод за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора и липсата на направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя съдът не счита, че следва да присъжда такива.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 445а-30/22.08.2023г. на Началника на РУ Аксаково при ОД МВР - Варна, с което на Г. П. М., с ЕГН ********** е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за допуснато нарушение на чл. 69, ал.1 и ал.2 ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3